Дончо седеше до дядо си Страхил и тази вечер край огнището.Разговорите с този мъдър старец му доставяха голяма удоволствие. Дядо Страхил беше препатил и видял много неща по нашата земя. А младежът попиваше всяка негова дума като нещо скъпоценно, което трябва да се запази за идните поколения.

– Дядо,  как да си обясня тяхната вяра?

– Мохамед е бил сирак от дете, – започна да обяснява дядо Страхил. – Бил е прибран от чичо си , който кръстосвал пустинята. Чистел камилите, а във време на война добил сила и издръжливост. Мохамед видял, че християните по това време не били справедливи, безкористни и милостиви, каквито е трябвало да бъдат според Христовото учение. Те били надъхани със суеверия. Спорели и се биели като врагове. Всеки искал да управлява и граби, вместо да дава.

– За съжаление и сега се срещат такива между нас, – с болка в гласа се обади Дончо.

– Така е за голямо наше нещастие, – съгласи се дядо Страхил. – И Мохамед решил да покори всички народи. Обещал на своите нещо, което много им допаднало.

– Интересно, с какво ги е съблазнил? – любопитството не давало мира на Дончо.

– На едно тайно събрание Мохамед поискал покровителство от подръжниците си, – продължи разказа си дядо Стахил. – Но те го попитали: „А в замяна какво ще получим?“ „Раят!“, – казал им той.

– Ето каква е разликата между нашето учение и тяхното, – въздъхна Дончо. – На заслужилите във вярата се обещава вечно блаженство близо до Бога, а Мохамед е прибавил и голи жени.

– Според Мохамед човек е създаден от капка кръв, а не от земята. Явно добре умее да съблазнява, – засмя се дядо Страхил.

– Същински дявол, – подкрепи го Дончо.

– Мюсюлманите смятат за безумие безолодното въздържане, за тях това е противно на закона за размножаването.

– Не бих обещал на хората рай с порочни удоволствия, – каза Дончо, – но ще приемат ли Христовото оръжие, което е по-страшно от всичко друго?

– Съмнението обезсилва вярата и отбива Божията помощ, – потупа с ръка рамото на своя внук дядо Страхил.

Облекчаването на автомобилните детайли, позволяващо да се снизи разхода на гориво и намаляване на емисиите в атмосферата е основен проблем сред автомобилистите. Източник на вдъхновение за работещите в това направление инженери послужило парченце от порест шоколад. Идеята се състои в това, че произведените пластмасови детайли, за да намалят теглото си в тях се инжектират газови мехурчета.
Говорейки за метални изделия, намаляване на теглото им може да се постигне чрез използване на друг тип или клас от метал. Преходът към по-трайни и по-леки материали метал могат значително да намалят собственото тегло на превозното средство. Но лекотата на пластмасови части обикновено води до нежелани последици като загуба на сила, издръжливост, намаляване и влошаването на функционални свойства.
На специалистите им се отдало да намерят оригинален подход, който се състои в следното. При отливане на детайлите се използва технологията MuCell, подобна на впръскаването на мехурчета въздух в пластмасата. Получава се метал с пореста микроструктура.
Обемът на автомобилните емисии в околната среда зависи до голяма степен от такива показатели, като масата на превозното средство. Неговото намаляване води до икономия на гориво.
В последните 30 години коли станаха все по-тежки, поради появата на допълнително оборудване и рязко затягане на изискванията за сигурност.
Освен това, технологията MuCell  има следните предимства: отливането на пластмасовите части става при по-ниско налягане и се е увеличил броя на частите, произведени за единица време. Ускореното производство и повишената му ефективност водят до съкращение на енергопотреблението и намаляване на емисиите от промишлеността.
Като част от програмата за опазване на околната среда се предвижда през 2020г. да се намали масата на произвеждани автомобили не по-малки от 100кг и много по-големи модели до 300кг.