Намислил един младият фермер да се жени и отишъл с приятелите си на празника, за да си избере невеста.
Такива красавици излезли на хорото, че момчетата станали разногледи, една от друга все по-хубави.
Пристъпят като пауни, кършат рамене, разкривайки най-добрия си лик.
Една от девойките стояла настрана, навела глава и забила очи в земята, не сме никого да погледне.
– Ето я моята годеница, – извикал фермера, показвайки я на приятелите си.
Те се изненадали от странния му избор.
Младият фермер се засмял и обяснил:
– Аз съм фермер и съм свикнал да преценявам пшеницата по класовете. Когато стоят гордо изправени, то отдалече се вижда, че в такива класове няма зърно. А клас, напълнен с хляб е наклонен надолу, така че веднага не би го забелязал.