Старият мост бе любимо място за разходки. Тук често си правеха снимки месните жители и идващите насам туристите.

Но миналата година казаха, че мостът вече е опасен за преминаване и затова го оградиха с високи метални заграждения. Даже поставиха предупреждаваща табела: „Преминаването забранено! Опасна зона!“

Тази сутрин на Стария мост бе забелязано само момиче. Явно то искаше да скочи долу. Видяха я няколко души. Те се притесниха много, но освен да звъннат на съотвените служби, не предприеха нищо друго.

От там мина Павел Славов, фелдшер от Бърза помощ. Той също я видя.

Пренебрегна всякакви инструкции за безопасност и бавно започна да се придвижва към момичето. Съвсем нямаше намерение да чака пожарната и аварийната, да дойдат и да свалят момичето, до тогава тя можеше да е скочила вече.

Как можеше Павел да не се намеси? Момичето бе съвсем младо.

Духаше силен вятър, а тя съвсем не би дочакала другите служби да дойдат и не би позволила да я свалят. Просто вятърът щеше да я духне от мястото, на което се бе покачила.

Чуваха се викове. Момичето плачеше, а Павел приближавайки към нея и говореше, опитвайки се да я накара да забави и изобщо да не изпълни намерението си, докато достигне до нея:

– Успокойте се! Успокойте се!

Когато стигна на една ръка разстояние от нея, рязко я дръпна назад и я бутна по гръб. Хвана ръцете ѝ и блокира тялото ѝ, за да не може момичето да предприеме по-нататъшни отчаяни действия.

През това време се изкачи един от пристигналите  полицаи и  помогна на Павел бавно да я спусне долу.

Беше страшна гледка.

– Ами ако тя бе паднала долу върху леда, щеше да бъде мъртва – трепереше една жена, която бе станала свидетелка на случилото се.

– Този млад човек е достоен за уважение, – каза белокос старец, който също бе наблюдавал събитието. – Нека Бог те опази и тебе младежо!

Павел бе постъпил съвсем по човешки, действал бе инстинктивно и веднага, но в резултат от намесата му, бе спасен един живот.

Международен екип от учени стигнаха до разочароващо заключение, че Черно море е станало по-малко подходящо за живот поради намаляване на обема на водата, наситена с кислород.

През последния половин век са станали необитаеми около 40% от Черно море. Факт е, че горните слоеве имат по-малка плътност, отколкото солените по-надолу. Според проучването горната граница на кислорода е станала по-висока. От 1955 до 2015 г нейната дълбочина се е издигнала от 140 до 90 метра, което е съкратило 40% от обитаемото пространство.

Намаляването на годния слой на морето, където има живот учените свързват с глобалното затопляне и влошаването качеството на водата, поради замърсяването ѝ с азотни и фосфорни съединения за получаването, на които е виновно човечеството.

Ако процесът продължава, това може да доведе до сериозни екологични и икономически последици.
В най-ниските слоеве на Черно море е изключително висока концентрацията на токсичния газ сероводород. За сега не е ясно дали намаляването на зоните с кислород, се дължи на увеличаване на количеството сероводород.

През 1937 г. диктаторът на Доминиканската република Трухильо поръчал почистване на населението на Хаити от страната си, защото през 30-те години на миналия век много от жителите на Доминиканската република, се оплакали от набезите на хаитяните, които им крадели храната и добитъка.

Хаитяните основно са живели  в граничната зона между двете държави. Това събитие, свързано с отстраняването им е известно като „магданозено клане“.

Общият брой на жертвите на геноцида, според някои оценки, е между 5000 и 25000 души.

Акцията е наречена така поради начина, по който доминиканските войници различавали хаитяните от доминиканците.

Те показвали на човека връзка магданоз, на испански – „perejil“ и питали: „Какво е това?“

Доминиканците, които от детството си говорели испански, произнасяли втората съгласна като „р“, а франките и креолоезичните хаитяни произнасяли този звук като „л“.
И по този начин се издавали.

Тези блата са се образували преди 10 хиляди години и постоянно се увеличават.

Изследователите смятат, 3/4 от площта на съвременните Васюгански блата са заблатени най- малко преди 500 години.

Оказва се, че тази система от блата е основен източник на прясна вода в района., в който се намират около 800 хиляди малки езера. Множество реки започват от блатата.

Площта на Васюганските блата е 53 хиляди км². Това е повече от територията на Словакия, Швейцария, Естония, Дания или Холандия.

Васюганските блата се намират в границите на Томска, Омска и Новосибирска област, а също и в автономната зона на Ханти-Мансийски.

Мостът през залива Ханчжоуван е най-дългият презокеански мост в света.

Дължината на моста е 36 километра, а движението по него се извършва по три платна в двете посоки.

Очаквана скорост на движение на моста е 100 км / час, а срока на експлоатация повече от един век.

Строителството на моста е част от политиката на инвестиции на Китай в развитието на нейната транспортна инфраструктура, както и стъпка в бъдещото включване на Нингбо и Чжэцзяна в северната икономическа зона на Големия Шанхай.