Шиповете на морския дракон, разположени на перките и хрилете са оборудвани с отровни жлези.

Убождането с един от тези шипове за човека е много болезнено.

Морският дракон е най-опасната отровна риба в Европа.

Има смъртни случаи на хора, които са били наранени от морския дракон.

Той обитава в Черно море.

Транспортирането на метана по тръбите от мястото на добиването му до пазара е свързано с неизбежни загуби и попадане на парников газ в атмосферата.

Специалисти от Университета в щата Пенсилвания са въвели нов щам микроорганизми, които могат да извлекат електроенергия направо от метана.

Учените десетки години са се блъскали да създадат такива микроорганизми, но до сега опитите им били неуспешни.

Причина за това е, че бактериите, които се „хранят“ с метан, се намират на голяма дълбочина в океана, а в лабораторни условия не се отглеждат.

Учените от Университета в щата Пенсилвания се заинтересували от бактериите живеещи на дъното на Черно море.

Използвайки метода на клониране на ДНК, специалистите създали бактерия, която приличала на живеещите в Черно море микроорганизми, но можеща да съществува в лабораторни условия. Тези бактерии могат да употребява метан и да произвеждат ацетати.

Известен бизнесмен, за нещастие, поръчал на един художник картина, представяща преминаването на евреите през Червеното море.

Художникът дълго време изобщо не се обаждал.

Най-накрая, след като бизнесменът му напомнил за поръчката, художникът се явил с огромно плано, покрито от горе до долу само с един цвят.

– Какво е това? – попитал изненадан бизнесменът.

– Червено море.

– А къде е войската на фараона?

– Те е потънала.

– Но къде са тогава евреите?

– А, те вече са преминали.

Международен екип от учени стигнаха до разочароващо заключение, че Черно море е станало по-малко подходящо за живот поради намаляване на обема на водата, наситена с кислород.

През последния половин век са станали необитаеми около 40% от Черно море. Факт е, че горните слоеве имат по-малка плътност, отколкото солените по-надолу. Според проучването горната граница на кислорода е станала по-висока. От 1955 до 2015 г нейната дълбочина се е издигнала от 140 до 90 метра, което е съкратило 40% от обитаемото пространство.

Намаляването на годния слой на морето, където има живот учените свързват с глобалното затопляне и влошаването качеството на водата, поради замърсяването ѝ с азотни и фосфорни съединения за получаването, на които е виновно човечеството.

Ако процесът продължава, това може да доведе до сериозни екологични и икономически последици.
В най-ниските слоеве на Черно море е изключително висока концентрацията на токсичния газ сероводород. За сега не е ясно дали намаляването на зоните с кислород, се дължи на увеличаване на количеството сероводород.

Ако отидете на старото Нортамско гробище в Америка, посетете непременно гроба на Дейвид Брейнард и близо до него стоящ гроб на Еруса Едуардс, която той много обичал, но двамата не доживели да се оженят.

Какви надежди, какви очаквани за Божиите дела са отишли в гроба с измъченото тяло на младия мисионер. От делата му не било останало нищо, освен спомена за него у десетки мургави новопокръстени индийци.

Старият пуритан Джонатан Едуардс, който се надявал да приеме Дейвид Брейнард  за свой син, събрал разкази за живота на младежа в една малка книга.

Тази книжка прелетяла океана и попаднала на бюрото на студента от Кеймбриджкия университет – Хенри Мартин.

Бедният Мартин! Защо е трябвало толкова образован човек, с такива блестящи способности да жертва живота си на мисионерското поле сред индийците?

Какво е придобил, когато се е връщал в къщи от Индия с разбито здраве?

Влачейки се по северното крайбрежие на Черно море, стигнал до един изоставен двор. Тялото му изгарящото от висока температура се гърчело върху прохладната земя. Там умрял съвсем сам.

Защо е било всичко това?

От преждевременния гроб на Брейнард и самотния гроб на Мартин, далече от бурните води на Черно море се родила благородната армия на съвременните мисионери.