В магазина нямаше много хора. По обяд малцина прекрачваха прага му. Дали заради горещината или поради  това, че по това време хората си почиват, но почти всичко замираше и рядко се виждаше някоя жива душа на улицата.

Днес поп Минчо бе застанал зад едно младо момиче, което пазаруваше. Когато тя сложи продуктите в чантата и тръгна към вратата, поп Минчо я спря и попита:

– Ти от кои беше?

Девойката се смути и наведе очи надолу. Магазинерката ѝ се притече на помощ:

– На Ставри е внучка, ….. живеят близо до новия ресторант.

– Не исках да те притеснявам, девойче, – каза поп Минчо, – нямам никакви лоши намерения спрямо теб. Когато те погледнах ми напомни на един мой познат, за това те попитах от кои си. Аз съм стар човек. В това село всички ги зная, ей от такива малки, – и ръка му се издигна на около три педи от земята. – Всички тук съм кръщавал, за това ги зная.

Зад попа бе застанала жена на средна възраст. Когато чу последните думи, тя се засмя.

Поп Минчо се обърна към нея и попита:

– Защо се смеете? Аз наистина съм кръщавал почти всички хора в това село.

– Вярвам ви, – каза жената,- но се питам когато кръщавате малки деца те разбират ли какво се случва с тях?

– За това се избират кръстници, – спокойно обясни попа.

Изведнъж жената осъзна нещо, което не бе разбирала до сега и попита:

– Нещо като настойници на детето?

– Да, – потвърди поп Минчо. – Докато детето расте, те заедно с родителите му са длъжни да го наставляват в правия път.

До сега тази жена, както и повечето хора, бяха виждали в кръщението, един безмислен ритуал. Кръстниците формално присътваха на церемонията, но по-късно съвсем не се грижеха за духовното израстване на детето.

Те само на име се водеха кръстници и често ходеха или приемаха детето и родителите му на гости.

Така един ритуал губи смисъла си и се превръща в традиция, която се изпълнява формално, без някакво особено значение за учатващите в нея.

До късно през нощта Мартин не можа да заспи. Въртеше се неспкойно в кревата и премисляше всичко. Спомняше си откъслечни реплики, отделни лица, начин на реагиране на един или друг в различни ситуации и всичко това не му даваше покой.

В главата му отекваха въпроси и предупреждения. Сякаш двама невидими човека се бореха в него. Картината изглеждаше така.

– Горе главата, ние сме с теб, дори и да не те разберат.

– Не за първи път ти се случва да се бориш за правото си.

– Това си е истинско унижение, да искаш нещо, което не ти дават, под благовидния предлог, че не ти се полага, въпреки че истината е на твоя страна.

– Истината се нуждае не от молитва, а от брадва.

Предупрежденията също напираха в главата му и не му оставяха много време за размисъл.

– Откажи се, ще те смачкат. Истината винаги е в ръцете на силния.

– Не позволявай да ти смачката фасона. Твоето оръжие е друго, не хаби напразно силите си.

– На кого ще се оплачеш? Всеки гледа себе си. В създалата се ситуация ще те очернят целия. Ще намерят хора, които да те предадат и доказателства, за които не си и предполагал….

Това боричкане на мислите изтощаваше Мартин. Когато едните надделяваха над другите, настъпваше ледена тишина, но нещо вътре в него проплакваше, като малко дете.

– Не позволявай да бъда погубена….

Това беше гласът на истината. Той кънтеше, блъскаше и буташе. И най-закоравялото сърце не можеше да устои на този порив.

– Не ме оставяй, всичко заровено в земята загнива!

– Не, не истината е като злато и макар изровена след десетки години тя свети ….

– А до тогава, все едно не съществува. И победеният ще бъдеш ти. Това е равносилно да загубиш сражението.

– Ами ако битката е предрешена? Ще имаш ли време и сили да се изправиш за нова такава?

– За човека всяка битка има значение. Всяка от тях е решаваща. Така човек се движи напред.

– А рискът? Човек не живее сам на този свят. Нужно ли е неговото страдание да се превръща в мъка и болка за околните.

– Ами страхът? Той убива свободата.

– Освободи се от страха и действай, независимо от тежките последствията…….

Спорът продължаваше безкрайно. В главата на Мартин нещо се блъска и дращеше болезнено. Ушите му пищяха. Искаше да избяга от този хаос от мисли, но те още по-настървено го нападаха.

Едва на разсъмване Мартин успя да заспи.

В САЩ е публикуван текст от библейската книга Битие, първата книга от Стария завет, в която на местата, където се споменава за Бог, името Му е заместено с името на американския рапър Kanye West.

На някои места, вместо името на музиканта е поставено Yeezus, това е името на последния албум на певицата, издаден през 2013 година.

„В началото Kanye е създал небето и земята“ – с тези думи започва книгата, създаден от трима братя-американци. Тя бе публикувана в плътно черно покритие и се продава по Интернет за 13,77 долара.

Според авторите, книгата не е подигравка с музиканта или възхвала за него. Просто те са предложили свой вариант на това, как Библията може да изглежда в съвременния свят.

В резюме братята са заявили, че всяко поколение създава свои шампиони, суперзвезди или други значими личности, които движат „еволюцията“.

„Последните иконите са Франк Синатра, Мерилин Монро, Джон Ленън и Майкъл Джексън. За „Поколението Y“ Kanye West е не само най-големият шоумен, но също така и в известен смисъл духовен водач „, – пояснили авторите.

West започва да се изявява в началото на 2000- та година. До сега, той е пуснал седем студийни албума. В сметка на артиста има повече от 21 милиона продадени албума и 66 милиона законно изтеглени албуми в дигитален формат. Певецът през своята кариера е получил 21 статуетки „Грами“ и е номиниран за тази награда 53 пъти.

На плажовете на Тихия океан на юг от Япония, могат да се намерят доста необичайни песъчинки.

Много от тях са под формата на малки звезди, по-малки от милиметър в диаметър.

Местните легенди твърдят, че това са останки от нещастните деца на небесния съюз между две звезди. Тези звездни деца са умирали при падане на земята или са били убити от чудовищна змия, която живеела в морето край японския остров Окинава.

В действителност, тези малки звезди са останките на бодливите обвивки на друга форма на живот: амебоподобни същества, наречени фораминифери.

Всеки от нас ако има часовник със стрелки знае, че стрелите се въртят само в една посока и никога обратно.
Но замисляли ли сте се защо именно в тази посока се движат, а не в обратно?

Ние сме свикнали с тава движение, като нещо обичайно и едва ли сме се замисляли за причината.
Така са вървели и сега продължават да вървят.

Всяко нещо си има причина, а това, че не сме си задавали въпроса: „Защо се случва така?“, освен ако някой не ни го е обяснил, това не означава, че няма причина за такова движение.

Ако не сте го правили до сега, помислете добре: „Защо стрелките на часовника се движат точно в тази посока?“

Е, ще ви подскажа малко. Представете си един слънчевия часовник.

Уморихте ли се? Какво не става ли? Май нещо липсва в информацията, с която разполагате.

Няма да ви измъчвам повече.

Отговор:

По този начин се е движила сянката на първите слънчеви часовници. Между другото, това е вярно само за нашето полукълбо. Ако часовникът е бил създаден в южната половина на Земята, тогава щеше да е обратното.