Човек, който хърка на Земята, не прави това в космоса.

Това става така, защото именно силата на привличане предизвиква хъркането.

В космоса са отбелязани само единични случаи на хъркане при космонавти.

Освен това, някои от другите нарушения на съня изчезват в условията на безтегловност.

Земята все още бе топла, а въздуха бе натежал от аромат. Слънцето се канеше да залезе, а три рошави облачета се носеха от вятъра в незнайна посока.

Ина погледна Меги и се засмя:

– Пак си се отнесла нанякъде.

– Знаеш ли, като гледам носещите се облаци си мисля за „песен“ – каза Меги – или „музика“.  Лошото е, че не разбирам тези думи. Баба ми разказваше, че много ми е пяла преди да загубя слуха си, но аз нищо не помня.

– Всички чуващи са едни и същи, – махна с ръка Ина. – Когато ни видят питат: „Липсва ли ти птичата песен? А музиката?“

– Музиката и песните са важни за тях, – каза Меги.

– Нима може да ми липсва нещо, което не познавам? Какво като не чувам птиците, нали ги виждам, – смръщи вежди Ина.

Меги понякога имаше чувство, че усеща шума на падащото листо, драскането на котката по прозореца, краката на другите деца, когато тичат по тревата, но с никого не бе споделяла това.

– Колко глупаво е, – каза тъжно с ръце Ина, – спомените ми за различни звуци са изчезнали, сякаш са се стопили. Но имам чувство, че мозъкът ми помни музиката.

– Не, не е глупаво, – заръкомаха Меги.

– Не знам защо, – каза Ина, – но в последно време сънувам, че всички говорят около мен и аз ги разбирам, но звуците на песните … не си спомням. Всичко е толкова объркано.

Меги с ръцете си оформи въображаемо яйце, а след това го разбърка като конци на кълбо. Двете момичета избухнаха в смях.

– Изпитвала ли си съжаление, че си такава? – попита Меги.

– Понякога си мисля, че животът на чуващите е лесен, независимо от това, че и те си имат проблеми. Но техните мозъци не са забравили звуците, нито умението да говорят. А ние трябва да се учим отново да говорим, чупейки непривично ръцете си.

– Мама още се надява на чудо, – каза Меги, – чувството ѝ за вина не ѝ дава покой и тя упорства, иска отново да чувам.

Двете приятелки се хванаха за ръце и продължиха мълчаливо разходката си в градината.

Оказва се, че предварително са се опитвали да определят бременността още в Древен Египет.

Първите сведения за това историците са получили от папируса Карлсберг, който е наречен на отдела на Египетския институт в Дания, където той се съхранява. Предполага се, че това е копие на незапазен документ, създаден 500 години преди това.

В папируса става дума за методи за диагностика и лечение на различни заболявания. Интересен е следния пасаж от ръкописа:

„Друг начин да се разбере, дали една жена е бременна. Вземете два отделни съда. В единия поставете зърна от ечемик, а в другия зърна от пшеница. Прибавете в двата съда фурми и пясък и ежедневно поливайте семената с урина от жената. Ако и в двата съда поникнат семената, жената е бременна. Ако поникне само ечемика ще бъде момче, а ако това стане с пшеницата – момиче. Ако семената не покълнат, раждане не чакай“.

Ролята на фурмите и пясъка тук не е много ясна. Специалистите предполагат, че фурмите служат за тор на покълващите семена, а пясъкът поддържа влажността.

През 1934 г. немски ботаник Валтер Хофман направил следния експеримент. Той взел шест саксии с пръст. В три от тях посадил ечемик, а в другите три пшеница. Две от саксиите поливал редовно с урината от бременна жена, две – от не бременна жена, а останалите две с обикновена вода.

Там, където поливал с вода, семената израснали след 6-7 дни. В съдовете  с урина от не бременна жена поникнали след 10-14 дни, но кълновете били слаби и след месец загинали. А тези семена поливани с урина от бременна жена, бързо поникнали и развили здрави растения.

Учените предполагат, че предсказанието относно пола на детето е плод на суеверие, защото само в 50% от случаите е имало съвпадение.

Предполага се, че бързото развитие на зърната се дължина хормони: гонадотропин, фолликулин и прегнандиол.  В края на краищата, всички живи организми на Земята са свързани по родство и човешките хормони може би по някакъв начин действат върху растенията.

В северното полукълбо торф е повече, отколкото в южното. Във Финландия 30% от земята е торф. В Русия дялът на заетата от торфа земя е 32%.

Торфът обхваща около 3% от земите на планетата ни.

Според оценките на канадската компания Peat Resources, през 2010 г. на първо място в световните запаси от торф – 170 милиарда тона е Канада, на второ е Русия с 150 милиарда тона.

Възобновяването на торфа в Русия се оценява на 260-280 милиона тона годишно.

За първи път растителният произход на торфа е установен от М. В. Ломоносов.

Всяко изпитание в нашия живот може да се превърне за нас в Божия колесница, ако се отнесем към него с радост.

От друга страна най-незначителното събитие може да стане тежък товар за нас, да ни притиска надолу към земята и да ни води до отчаяние. Тогава отпускаме ръце и обстоятелствата ни побеждават.

От нас зависи изцяло, как ще ни послужи дадено изпитание. Самото обстоятелство няма никакво значение, важно е как ние ще се отнесем към него.

Ако го възприемаме като изпратено от Бога упражнение на вярата ни,  то за нас ще изиграе ролята на огнена Божия колесница, бързо стремяща се към славна победа.

Бог няма голяма полза от души, които са депресирани. За това врагът се опитва да доведе вярващия до отчаяние и униние, както за себе си, така и за църквата.

Ако армия е депресирана и отива да се сражава, тя непременно ще претърпи поражение.

Разбирайте по-добре тактиките на врага, за да му дадете решителен отпор.

Когато врагът не може да ни помръдне от позициите ни, той се старае да ни тормози и изморява, обсажда ни, за да не можем да издадем вик на победа.

Не му позволявайте това!