Венета сериозно бе притеснена.

– Скарахме се, но аз не съм виновна, – тревожеше се сериозно тя. – Каквото ми поръчаха, това и направих. Началничката ми цял месец, не можеше да ми даде необходимите материали. Е, да аз съм неквалифицирана, нищо не умея, за какво са ми необходими материали? Е какво да се прави, трябва да пиша ново заявление за подходяща работа.

Ръководителката ѝ, чувствителната и приятелски настроената към хората Елена Данаилова буквално днес крещеше:

– Това прехвърля всякакво търпение … Щом говориш с такъв тон, означава, че нямаш желание да се поправиш. Така и ще продължиш навярно. Днес ще напиша бележка, за това, че ти не съответстваш за това място.

– Но аз не съм виновна, – повтаряше си Венета. – трябва да се успокоя. Защо ми е толкова тежко на душата?

Вечерта Венета бе със свои приятели. Те веднага усетиха, че нещо ѝ тежеше.

– Ти днес, скъпа не си с нас, някъде другаде витаят мислите ти. Какво се е случило?- попита съчувствено Дико.

Тя накратко им разказа случилото се. Приятелите ѝ се мъчиха да я успокоят, но в главата ѝ звучаха още думите на Елена: „Говориш с такъв тон ….“

– Да бях груба, – каза Венета – смятах, че незаслужено ме обиждат.

– От онова, което препълва сърцето, говорят устата, – засмя се Пламен.

– Ако в моето сърце има излишък от гордост и равнодушие, то и тона на моите думи е бил такъв, – каза примирено Венета.

– Нервните хора са чувствителни и реагират бурно, – допълни Мая.

– Така е, – съгласи се Венета, – работата на Елена Данаилова е много напрегната. Края на годината е, има доста проблеми, гонят ни срокове, а аз употребих неуважителен тон.

Решиха да се помолят за случая.

На сутринта в главата на Венета дойде гениално решение на проблема. Тя бързо скицира нещата и ги изпрати по електронната поща на Елена Данаилова. Освен писмото тя усещаше, че трябва да позвъни на шефката си, но не ѝ се искаше отново да слуша упреци. За това застана в молитва и поиска помощ от Господа.

След това позвъни.

– О, здравей, – Елена Давидова радостно се отзова на позвъняването ѝ. – Видях новите ти идеи! Ти си направила много повече, отколкото очаквахме отначало. Отлично си се справила със задачата.

– Радвам се … да го чуя, – смутено каза Венета, – съжалявам, че вчера така ви разстроих, всичко добро.

Но Елена Данаилова продължи:

– Много ти благодаря, че ми се обади! Надявам се да се видим пак, нека има мир между нас. Много ти благодаря, че ми звънна!

Една девойка, нека я наречем Милена, твърде интелигентна и надарена, не я пускаха в отпуска. Не ѝ даваха да почине поне за една седмица, защото казваше началникът ѝ:

– Няма с кого да те заменим.

Нервирана и обезкуражена девойката се обърна за помощ към Инспекцията по труда.
В резултат на проверката началникът ѝ бе принуден да я пусне в отпуск.

След като Милена се върна на работа, се увеличи натоварването ѝ. Обвиненията срещу нея станаха безкрайни, а премиите, които се изплащали по решение на началника ѝ, изведнъж секнаха.

Милена разбра всичко и написа заявление за напускане по собствено желание…..

Нещата можеха да се развият по съвсем друг начин.

За да накара началника си да я пусне в отпуск, трябва да го принуди да направи това.

Например тя можеше да отправи молбата си по следния начин:

– Ако съм толкова незаменима, че отпуск не ми се полага, тогава не се огорчавайте, когато от преумора започна да правя много грешки.

Или

– Да знам, че преживяваме икономическа криза. Хайде да се уговорим така, аз ще си почина една седмица, а после ще наваксам пропуснатото.

Не знам дали това щеше да подейства, но поне нямаше да бъде принудена да напусне работата си.

Освен сътрудници и агенти в своите операции „Мосад“ използва така наречените саяни – международна мрежа от доброволни помощници.

Саяни могат да бъдат само евреи, верни на своята страна, но могат да стават и симпатизанти на държавата Израел.

Саяните работят на доброволни начала, само на територията на своята страна. Не бъркайте саяните с агентурната мрежа.

Доброволният помощник по-скоро изпълнява функцията  на извънщатен сътрудник. Той оказва съдействие на агентите на Мосад със своето имущество и обществените си връзки.

Формално съществува правило, че саяните трябва да са уверени, че акцията не застрашава страната им.

Например, Мосад провежда нелегална операция на територията на Германия за ликвидиране на опасен терорист. На агента за операцията му е необходим легален автомобил.

За тази цел еди от саяните остава собствения си автомобил на уговореното място. След свършване на операцията, автомобилът се връща на собственикът му, който никога няма да узнае от кого и за каква цел е използвана колата му.

В случай на провал на операцията, собственикът на автомобила има готово заявление, че неговият автомобил е бил откраднат.

В САЩ група атеисти от щата Охайо е подала във федералния окръжен съд в град Акрон исково заявление да се премахне от банкнотите фразата: „На Бога уповаваме“.

Свободата на вероизповеданията е залегнала в Конституцията на Съединените щати. Също така се подразбира правото да не се вярва в Бога и затова мотото „На Бога уповаваме“ не нарушава правата на невярващите граждани.

По-голямата част от населението в САЩ подкрепя използването на тази фраза върху банкнотите.

In God We Trust е официален девиз на САЩ, включително и на щата Флорида.

За първи път той е използван през 1864 г при сеченето на монети по нов образец, а през 1956 г. е станал национален.

Един от възможните източници на фразата  In God We Trust  е последната част от химна на САЩ текста, на който е написан през 1814 г. от Франсис Скот Кий.

Отново се срещнаха двама стари приятели, едно време са учили заедно в един и същи клас. Поразходиха се и седнаха. Разговаряха за работите и за семействата си.
Оказа се, че и двамата са се развели и то съвсем скоро. Тази тема беше още свежа за тях и те се понесоха по нея.
Първият каза за развода си:
– От тази кал още не мога да се отърся. Караниците при развода бяха ужасни, особено при подялбата на имуществото. Жена ми откачи. Всеки ден списъкът от съвмесно придобитото преписваше, едва не включи и хлебарките вътре. Бяха я подучили, такова заявление да напише, че  съм я унижавал, пари не съм ѝ давал, за детето не съм се грижил и т.н. А приятелките и в съда всичко потвърдиха, още съм в шок.
Вторият се засмя и каза:
– При мен се случи точно обратното. Преди две години си купихме нов апартамент. Моята решила под наем да го дава. Така миналата година, аз му направих ремонт, снабдих го с хладилник, телевизор, климатик и т.н. През цялото време се чудех, защо слагаме скъпи тапети, мокети, нали ще го даваме под наем? Моята се опъна, сега се предлагали много жилища за квартири, всичко трябвало да бъде, както трябва. Техниката прилична, телевизор в кухнята и в стаята и балкона с изолация. А по това време тя подала заявление за развод. При нея всичко било готово, само да събере дрехите в торбата и чао.
Слушаш ги и си мислиш: „Хората имат различни съдби, а резултата, уви, един и същ…..