Една девойка, нека я наречем Милена, твърде интелигентна и надарена, не я пускаха в отпуска. Не ѝ даваха да почине поне за една седмица, защото казваше началникът ѝ:

– Няма с кого да те заменим.

Нервирана и обезкуражена девойката се обърна за помощ към Инспекцията по труда.
В резултат на проверката началникът ѝ бе принуден да я пусне в отпуск.

След като Милена се върна на работа, се увеличи натоварването ѝ. Обвиненията срещу нея станаха безкрайни, а премиите, които се изплащали по решение на началника ѝ, изведнъж секнаха.

Милена разбра всичко и написа заявление за напускане по собствено желание…..

Нещата можеха да се развият по съвсем друг начин.

За да накара началника си да я пусне в отпуск, трябва да го принуди да направи това.

Например тя можеше да отправи молбата си по следния начин:

– Ако съм толкова незаменима, че отпуск не ми се полага, тогава не се огорчавайте, когато от преумора започна да правя много грешки.

Или

– Да знам, че преживяваме икономическа криза. Хайде да се уговорим така, аз ще си почина една седмица, а после ще наваксам пропуснатото.

Не знам дали това щеше да подейства, но поне нямаше да бъде принудена да напусне работата си.

През 1932 г. фермери от западна Австралия се обърнали за помощ към военните. Помолили ги да изтребят щраусите ему, които унищожили посевите на пшеницата и направили пролуки в оградите, които защитавали полята от зайци.

Армията организирала две операции, които журналистите по-късно нарекли Великата война с ему. В нея участвали един майор и двама войника.

За половин месец по време на „бойните действия“ „армията“ успяла да убие 3 хиляди ему от десетки хиляди. Поради негативните отзиви в пресата, войниците били отзовани.

Накрая правителството само решило проблема. То започнало да раздава премии за унищожаване на всяка птица от самите фермери.