„Да не следваш множеството да правиш зло, нито да свидетелствуваш в съдебно дело, така щото да се увличаш след множеството, за да изкривиш правосъдието, нито да показваш пристрастие към сиромаха в делото му“.

Често се влияем от външния свят и ставаме егоистични. Някои умишлено отстъпват от правдата поради завист или презрение към бедните, слабите и чужденците.

Други са твърде заети или прекалено егоистични, за да подадат ръка за помощ на тези, които се нуждаят.

Божието Слово ни напомня, че ние сме отговорни за това, нашето общество да стане справедливо, а хората честни..
Ние имаме отговорност да помагаме за разкриване на несправедливостта, която виждаме, да помагаме на слабите.

Трябва да помним Божията милост, която ни е освободила от унинието на живота  във този враждебния свят и ни направила Божии деца.

Не отстъпвайте от правдата!

Един ученик отишъл при учител си и му се оплакал:

– Хората са зли, завистливи, лукави. Много трудно понасям това. От техните лъжи се разболявам. Какво да правя?

– С тях не е нужно нищо да правиш, – казал учителят, – по-скоро трябва себе си да променяш. Всяка твоя частица е нужно да изпълниш с любов и доброта, за да има около теб благоухание. Но ако сърцето ти е изпълнено  с гордост, трудно ще общуваш с хората.

– Предателството и завистта царуват около мен, от къде ще взема благоухание? – скочил ученикът. – От къде да приема добро, любов и състрадание?

– Запомни, – казал учителят, – красотата, добротата и любовта в света не са по-малко от грозотата, съперничеството и всякакво зло. Светът около себе си изграждаш сам. Ти избираш злото или благородството. Тъй че ако в себе си имаш жлъч и плесен, постоянно ще мърмориш, че светът е ужасен и безчестен. Но ако си изпълнен с любов, доброжелателен, приветлив и справедлив, светът около теб ще бъде красив и светъл. С добро изпълвай сърцето си и света със своята любов освещавай.

Учени от университета в Сарагоса  твърдят, че завистта се явява природен мотиватор на човека и диктува стила на поведението му.

Според специалистите, много хора са готови да загубят постиженията си до тогава, докато нещата около тях станат още по-лоши.

Според проучването било установено, че от 541 доброволци, 30% от участниците са склонни да загубят голяма победа в лотарията и се задоволи с по-малка печалба, докато противникът не загуби.

Завистливият човек се държи като комарджия. Стремежът за поражение на съперника мотивира такива хора много повече от една голяма награда.

Авторът на изследването Ямир Морено е заявил, че получените резултати противоречат на твърдението за изключително рационалното поведение на човека.

Корабът, на който плаваше Мартин, доплува до един остров. Докато моряците разтоварваха стоките, Мартин слезе на брега.

Къщите бяха чисти, изпълнени със цветя и зеленина. От тях се чуваше птича песен. Хората, които срещаше по улицата любезно го поздравяваха, все едно им бе познат.

Мартин спря пред един дом, където се бяха събрани повече хора. Когато го видяха, те спряха да приказват. Един старец стана и го покани между тях.

Мартин почувства, че е между хора, които бяха доволни от съдбата си.

Старецът сякаш прочел мислите му каза:

– Да, ние сме щастливи. Ние много отдавна живеем тук. И нас ни управлява господар, от който ние не преставаме да се възхищаваме, а той прави така, че радостта постоянно да изпълва сърцата ни. Той ни научи приятелски да се отнасяме един към друг. Как можем да не го обичаме?

Другите поклатиха глави в знак на съгласие, а той продължи:

– Помогна ни да забравим злобата, ненавистта и зложелателството , които бе между нас. Даде ни да разберем, че богатството е в самите нас, а любовта е източник и началото на радостта, която ни прави щастливи. Ние не мислим как да придобием чуждото. Завист няма между нас. Тук няма да намериш нито въображаеми ценности и удоволствия, нито желание за доминиране над другите.

– А как се казва вашият господар?

– Исус, – усмихна се старецът.

Авраам бил подложен на дълго изпитание, но за това бил богато възнаграден. Бог го изпитвал, като дълго отлагал изпълнението на Своето обещание.

Сатана го изпитвал с изкушения, хората го изпитали със завистта, недоверието и съпротивлението си. Сара го изпитала със свадливостта си. Но той с търпение понесъл всичко.

Не се усъмнил в Божията правда, не ограничил силите Му, не се отнесъл с недоверие към верността Му и не оскърбил Неговата любов.

Той се преклонил пред Самодържеца Бог, подчинил се на безкрайната Му мъдрост и мълчаливо претърпявал дългите отлагания, очаквайки Божието определено време.

И така, търпеливо чакайки, получил обещаното.

Божиите обещания не могат да останат неизпълнени. Дълготърпеливото чакане няма да бъде излъгано. Това, което с вяра очакваме, трябва непременно да се случи.

Поведението на Авраам осъжда нетърпеливия дух, укротява духът на недоволството, но поощрява търпението и покровителства кроткото упование и подчинение на Божията воля и Неговия път.

Не забравяй, че Авраам бил изпитан, но той търпеливо чакал, получил обещаното и бил удовлетворен.
Подражавай на неговия пример и ти ще споделиш с него същото благословение.