Децата не винаги разбират грижа на възрастни, но често ни подтикват към приятни мисли.

Един ден Наталия каза на баба си:

– Бабо, челото ти е осеяно с дълбоки и големи бръчки. От къде са се появили там?

– Във всяка една от тях е скрит един спомен: тъжен или весел, плашещ или вдъхновяващ,….- въздъхна старицата.

– Надявам се повечето да са били приятни? – усмихна се подкупващо Наталия.

– Например, една от тях се е появила, когато се запознах с дядо ти. Друга, когато се роди любимата ми внучка – и бабата нежно се усмихна на малкото момиченце до себе си.

Всяко събитие в живота ни не минава безследно, то остава своите щрихи върху лицето ни. Много е трудно да се разбере, какви спомени пазят тези мили бръчки …..

Един ден Андрей попита Юри:

– От къде идва този интерес към опашката на алигатор?

– Ти не знаеш, колко е вкусно! Все едно ядеш пилешко, – възкликна Юри.

Един ден Андрей реши да опита този специалитет в един ресторант. Не му приличаше на пилешко, но беше много вкусно. Пържено месото му приличаше повече на скариди.

Замисляли ли сме се колко често в християнския си живот подхождаме по същия начин към нещата? Неохота пред неизвестното, опит и радост от резултата.

Псалмистът често пише за добротата, щедростта и любовта на Бога и ни насърчава да направим крачка от това да знаем за Бога, към това да го изпитаме и да се убедим лично колко е благ.

Както става при опитването на ново ястие, така „вкусваме“ от Божията благодат, любов и милост на нашия Господ, Който храни душите ни.

Всичко това превишава човешките ни разбирания. Бог е благ. Бог е любов.

Сърцата ни истински копнеят за истина, любов, надежда и радост, но само в Бога откриваме всичко, от което се нуждаем.

Юношата държеше в ръце кръгла, румена, пълна със сладост ябълка.

– Яж, – казал Духът. – Това е ябълката на Живота.

– Не го искам, – казал юношата и отхвърлил ябълката далече от себе си. – Искам успех, слава, богатство, власт, ….

– Тогава да вървим, – казал Духът.

Те вървели ръка за ръка по стръмните скалисти пътеки.

Слънцето ги изгаряло, дъжд ги мокрел. Мъгли обвивали планините и валял сняг, толкова прекрасен и коварно мек, той скривал пътя, по който се изкачвали към върха.

Бързо летяло времето и златните къдрици на юношата придобили бялата окраска на снега.

Неговата снага се прегърбила от вечното катерене към върха, ръцете му отслабнали, а гласът му станал висок и треперещ.

Духът не се изменил. На неговото лице била винаги непроницаемата усмивка на мъдростта.

Най-накрая стигнали върха.

Старецът, който някога бил юноша, казал, обръщайки се към Духа:

– Дай ми ябълката на Успеха. Стигнах върха, на който тя расте. Полага ми се. Тя ми принадлежи. Побързай, защото странна мъгла замъглява очите ми.

Духът му подал ябълка, която била кръгла, червена и прекрасна на вид.

Старецът отхапал от нея и усетил, че вътре е гнила. Изведнъж тя се превърнала в прах.

– Какво е това? – попитал той.

– Някога това бе ябълката на Живота, – казал Духът. – Сега това е ябълка на Успеха.

Една жена се разхождала по улиците на Париж и видяла Пикасо, които скицирал на една маса в едно улично кафене.

Тя попитала Пикасо:

– Можете ли да ми направите скица срещу заплащане?

– Да, – веднага се съгласил художникът.

След няколко минути скицата била готова.

– Колко ви дължа? – попитала жената.

– Пет хиляди франка, – отговорил Пикасо.

– Но вие направихте това само за три минути, – учтиво напомнила жената на художника.

– Не, – казал Пикасо, – за това ми бе необходим целият ми живот.

„Блажени са тези, които скърбят, защото те ще се утешат“.

Какво е имал предвид Исус, когато е казал тези думи. Той говори за плача на ходатая. Исус ни учи, че за ходатая настъпва утешение, когато той получава потвърждение от Святия Дух, че е направил пробив с молитвата си.

Какво е това да направиш пробив чрез молитва?

Това означава да преминеш през бариери, които са спрели Божията работа в живота на другите хора, като използваш своето духовно оръжие, за да разгониш силите на тъмнината, които ги обкръжават.

Днес повече от всякога има нужда от вярващи, които са готови да извършват това дело. Необходими са ходатай, които да стоят пред Бога, искайки Неговото милосърдие и състрадание за грешниците, за болните и за този изгубен свят.

Трябват молитвени войни, които са готови да стоят до тогава, докато получат увереност, че всички бариери са съборени и всяко робство е унищожено.

Бог търси такива ходатаи. И някои неща няма да се случат на тази земя, ако Той не ги намери. Има благословения и движения Божии, които няма да дойдат, докато не се родят в молитва.

Даже самият Господ се е появил на тази земя поради молитвата на Симеон и Ана. И двамата са били ходатаи, молитвени воини на Бога.

Те са прекарали много години в молитва с плаче, молейки се за идването на Месия. И, след като приключили работата си, те са имали утешението на Светия Дух. Защото, след като видели в храма бебето Исус, го признали и се зарадвали.

Навярно се питате дали сте призвани за ходатаи? Да. Бог призовава вярващите навсякъде да мине през този уникален плач и утеха, с които са запознати само ходатаи. Той ви призовава да положите живота си за другите посредством молитва.

Някой някъде в света се нуждае от вашия пробив чрез молитва за него. Застанете на колене и го направете!