Преди няколко години Станислав Петров нае чистачка за офиса, но той нито веднъж не я бе виждал.

Тя идваше много рано, половин час преди всички. Справяше се със всичката си работа и бързо изчезваше, преди да дойде някой от служителите в офиса.

За Петров тази жена бе невидима, но всеки месец и начисляваше заплата.

Веднъж в кабинета му влезе красива млада дама, добре облечена и с изискан маниер. Тя му каза:

– Господин Петров, чух, че давате на служителите си 50% отстъпка за измиване на автомобили. Вярно ли е?

Петров я изгледа в пълно недоумение и изненадано попита:

– А вие коя сте? При нас ли работите?

– Работя при вас като мениджър по почистването.

„Виж я ти, – помисли си Петров, – мениджър и то по почистването“.

– Ако това е така, – каза ѝ той, – тогава, разбира се, можете да започвате веднага ….

И така тази дама, експерт по чистотата чистеше три много скъпи автомобила: на шефа си, на сина и на жена му.

Петров провери как стоят нещата с „мениджъра му по чистотата“ и установи нещо много интересно.

Тази умна жена за един ден почистваше общо 10 малки офиса в района. Доходът ѝ за месец съвсем не беше малък. В същото време тя работи само до 17:00. тя имаше принцип: Семейството преди всичко.

Това се казва мениджър по почистване. На такива шапка свалям.

Един богата човек дълго време боледувал, но след известно време му станало по-леко и оздравял.

След боледуването си влязъл в градината. Бил хубав пролетен ден.

Той почувствувал прилив на радост и се разплакал. Вдигнал очи към небето и възкликнал:

– О, Боже, как мога да Ти се благодаря за здравето, което си ми дал? С готовност бих пожертвал цялото си имущество!

По това време минал край него един старец. Той чул думите на богатия човек, отишъл при него и му казал:

– Ела с мен.

Богаташът го последвал.

Двамата скоро дошли до една бедна, полусрутена къща. Собственикът ѝ лежал болен, жена му плачела, а децата били в дрипи и просели хляб.

– Помогни на тези бедни хора, – казал старецът, – те са по-малките ни братя в Христос.

Богатият човек щедро помогнал на нещастните хора.

Старецът се усмихнал и казал:

– Така прави всеки път. Първо обръщай с благодарност поглед към небето, а после към земята, за да видиш на кого трябва да помогнеш.

Срещайки с нуждаещи се, милосърдието действа веднага, без отлагане.

Според думите на Христос, всяко добро дело е вид благотворителност: да напоиш жадния с чаша вода, да нахраниш гладния, да облечеш голия, да утешиш скърбящия, да покажеш на непознат пътя, да съчувстваш на угнетения, всичко това е милосърдие.

Това трябва да прави всеки християнин. Ние можем да си помагаме един на друг с любов и действие.

Всяко добро дело в името на Бога и любов към Него и ближния, е дело на милост.

Джулия Уилър, която професионално се занимава с гмуркане и може да достига 50 метра дълбочина на един дъх, не очаквала, че нейната поредна тренировка ще се превърне в истински кошмар.

Жената заедно с приятелката си плавала край бреговете на Бали, Индонезия, когато забелязала огромно количество боклук, който се насочвал право към тях.

И въпреки че не било много приятно да се плува сред тези отпадъци, благодарение на това било възможно да се заснеме впечатляващо видео, показващо трагичната картина на замърсяването на океана.

Стефан Минков служеше като касиер в една банка. Неговото най-голямо желание бе изведнъж да забогатее. Но как да го направи?

– Колко е просто, – плесна се Стефан по челото. – Как не съм се сетил до сега. Ще инвестирам в някое предприятие и ще получа добри проценти.

В плана му имаше един малък проблем. Той нямаше пари, които да инвестира.

И внезапно му хрумна идея и Стефан реши:
– Ще взема от банката.

Нещо се сви в него, но той спокойно продължи, без да обръща внимание на предупреждението:

– Нали ще получа много повече и тогава ще мога да ги върна обратно на мястото им.

За беда предприятието, в което вложи парите на банката се оказа несъстоятелно и Стефан загуби всичко.

Осъдиха го и той отиде в затвора.

До тук добре, но Стефан имаше жена и много красива дъщеря Вероника. И на двете съдът и затворът на Минков им дойде много.

Един ден след като Стефан беше облякъл раираните дрехи, Вероника се прибра разплакана и нищо не можеше да я утеши.

– Повече няма да отида в това училище, – каза тя на майка си. – Там наричат баща ми крадец.

До вечерта Вероника вдигна температура и си легна.

Раната в сърцето ѝ се оказа фатална. Вероника толкова много обичаше баща си, а той се оказа крадец и сега е в затвора. Човекът, който бе пример и едва ли не светиня за нея, се превърна в позор. Тя се чувстваше посрамена, опозорена и излъгана.

Дните минаваха, а Вероника ставаше все по бледа и немощна.

Лекарят с болка сподели с майка ѝ:

– Нещата не се развиват добре за дъщеря ви, има голяма вероятност скоро да почине.

Болката на майката бе неописуема. Тя загуби мъжа си, а сега и детето си.

Една сутрин Вероника каза на майка си:

– Мамо, извикай татко. Нека да дойде и да сложи главата си на възглавницата до моята.

Момичето от ден на ден гаснеше и майка ѝ реши да изпълни последното ѝ желание.

С плач се обърна към властите:

– Моля ви, пуснете за малко мъжа ми, за да се види с умиращата си дъщеря.

И там само заради Вероника, уважиха молбата ѝ.

Когато Стефан влезе в стаята, дъщеря му бързо се обърна и каза:

– О, татко! Знаех си че ще дойдеш. Татко, ела и сложи главата си на възглавницата до моята, както правеше преди.

Вероника прегърна главата му със отслабналите си ръце, притисна я до себе си и умря.

Тя се раздели с живота, като жертва на позора, защото не можа да понесе укора и срама.

Един равнодушен християнин имал много богобоязлива жена. Всеки път, когато тя отивала на богослужение, той ѝ казвал :

– Помолете се там за мен.

И така успокоявал своята съвест.

Веднъж, когато жена му отишла на богослужение, мъжът зает със своите важни дела , уморен заспал.

Сънувал, че е умрял и със жена си стоял пред Небесните врати. Той здраво хванал жена си за ръката и казал:

– Сега ще влезем в Небесното Царство заедно.

Изведнъж Божий ангел отворил вратата, обърнал се към жената и казал:

– Вие можете да влезете, но без съпруга си.

Моментално голяма сила отскубнала жената от мъжа ѝ и тя се скрила зад вратите, които се затворили веднага.

Мъжът ужасен се събудил:

– Слава Богу, че това беше само сън, – казал си той.

От този ден по-ревностен християнин от него нямало.