Архив за етикет: символи

Код да щипка

640_4be6ee1d5c308cfd958e5b7f14f3bedcЗа първи път символите, използвани от британските крадци по домовете, привлекли вниманието на хората през 2009 г.

Тогава на някои домове на графство Съри се появили зловещи тебеширени знаци, които приличали на детска рисунка.

За полицаите това изглеждало странно, защото собствениците на всички „маркирани“ къщи били обединени от една и съща беда, били ограбени.640_6509f1d6e00bd48454d069e236f8fc45

Малко по-късно символите били дешифрирани. В някои от случаите  те предупреждавали за присъствието „безпомощна жена“ в имението или обозначение на обекта като „отличен избор“, а в други – се определяла степента на риска или се съобщавало, че „няма нищо в къщата, което да правят пари“.

640_27949f0aa117013b79be8150e86259a9Всички собственици на жилища получили инструкции при наличие на символи да ги премахват.

Британската полиция не спяла, защото предположила, че разкрития код ще накара изобретателните престъпници да измислят нов начин за предаване на „полезна“ информация.

Официални и неофициални символи на Япония

aistВсички страни по света са длъжни да се съобразят със стандартите на настоящата политическа реалност, за да не загубят позициите си и да не проиграят борбата за пазари, ресурси и по други въпроси.

Японският мироглед се отличава от този в европейските страни.

Независимо от това, официалните символи там са били одобрени през 1999 г.. Те са , както във всички страни знаме, герб и химн.

Сега, официалните делегации и гражданите в чужбина могат да докажат принадлежността си към дадена държава по общоприетия начин.

Всички национални японски символи са с древен произход, а националният им химн е най-старият в света. Той представлява  пет стиха, които се повтарят два пъти, прославящи императора.

Химнът многократно е усъвършенстван по отношение на звученето и днешната аранжировка е утвърдена през 1888 г. В тази година Кимигайо きみがよ официално е бил утвърден като националния химн на Япония. Заглавието き み が よ се превежда като „Управлението на нашият император“.

Не са нужни други власти и сили

images2Ето Христос за малко време бе Цар на тази земя. И хората Го посрещнаха и приеха като Цар.
Те знаеха, че на смирено животно е възседнал скромен Учител, но усетиха, че Той прилича на владетел, заобиколен от познатите символи на земното могъщество.
Те знаеха със сигурност, че влизането Му в Ерусалим беше предизвикателство към всички власти, че Царят се е възцарил без никакво насилие и заплахи, а само с добро, любов, единствено обръщайки се към сърцето на човека.
Разтърси се градът, а заедно с него и основите на всяка земна сила и власт. Някой навярно ще каже:
– Нима това е власт и сила?
– Не се страхувайте, силата е в доброто, а власта само в любовта и не са нужни други власти и сили.
Важно е какво е станало на тази земя, в нашата история.
Затова, когато пеем „Осанна!“, ние всъщност потвърждаваме верността си към Царя на царете. Само от нас зависи, дали ще изпълним обещанието си или ще му изменим.

Необичайни пътни знаци и указатели

257293101_25a91f4dd7_oСъществува изключително любопитна графика, свързана с нестандартни пътни знаци и указатели.drunk
Пътния знак е интересен, като информативна графика, но са интересни нестандартните оригинални графични решения.
Символичния език е универсален и разбираем за всеки, затова интепретираните знаци нямат нужда от обяснение.
Пътните знаци се изработват от най-добрите графични дизайнери, тъйindex като знакът трябва да бъде лаконичен и в същото време разбираем.
losyЗначението на символите върху знаците трябва да се разчетат от шофьори и пешеходци за броени секунди. От степента на разбирането за кратко времеkuda_ehatnull_0_001 зависи живота и здравето на участниците в движението.
Интересно е, когато изобразената фигура на знака е създадена с хумор и предизвиква усмивки. Така привлича повече внимание, а нали това му е главната функция.
Грижата за животните също намира отражение в изображенията на пътните знаци.

 

Ацтеките – страстни играчи на топка

Както днес в Мексико, така и в миналото ацтеките са били страстни играчи на топка. В случая това е бил вариант на древната игра „улама“. В играта използвали топка с големината на човешка глава. Наричали я олли, от където идва и испанското „уле“, означаващо гума.

Според други дани, топката била каменна, а играта се отличавала с необичайна жестокост. Топката тежала толкова много, че изпращането й в специален кръг, разположен доста високо, водело неминуемо до физическо нараняване. Играчите успели да уцелят кръга, се принасяли в жертва.

В градовете на ацтеките имало два специални комплекса за такъв вид игри. Играчите можели да удрят топката дори с бедрата си. Целта на играта била да се уцели камения кръг. На успелия играч се давало право да обере оделата на публиката, затова играта била съпроводена с ускорено бягане, викове и смехове. Хората плащали, за да бъдат свидетели на играта с храната си, богатството си, наложниците си, дори и града си, а тези, които нямали нищо, плащали със свободата си и били застрашени да станат роби.

Ритуалната игра на топка завършвала със жертвоприношение на най-добрия играч или капитана на победилия отбор.

Играта на топка , сама по себе си, представлявала религиозен ритуал, в който всеки детайл бил изпълнен със символи. Например топката олицетворявала слънцето или луната, в зависимост от начина на хвърлянето. Играчите си прехвърляли топката едни на други, а нейната траектория се асоцирала с траекториите на небесните тела. Жертвопиношението на голмайстора било голяма чест, както за него, така и за семейството му.

Всеки учасник, който не проявявал достатъчно ловкост по време на играта, оставал жив, но заедно със семейството си бил отхвърлен и считан за  член на най-нисшата прослойка на обществото.