Вървяха бавно към главната врата на Царевец. Бяха трима приятели, решили да разгледат стария град. Станислав много обичаше историята, често се ровеше в разни ръкописи, участваше в разкопки. Сам бе открил старинни статуетки и стара гръцка ваза. Мечтаеше да стане археолог. Приятелите му имаха по-скромни знания за историята на града, но им беше интересно да разгледат руините останали от него.

– Кой е основал Търново? – попита Васил.

– Свръх човеци, които са довършвали Божието дело, – усмихна се Станислав.

– Казват, че първите заселили се тук били великани, – обади се Станимир. – Те били защитавани от някакви досадни дребосъци, които нападали нощем селищата. С един скок великаните прескочили Янтра. Дълго време им трябвало, за да направят хълмовете високи.

– Една сутрин на върха, ей там горе, – посочи с ръка Станислав, – се появили конници. На дългите им копия, вместо знаме, се развявали конски опашки. Те огледали баирите и великаните. После дошли още конници. Начело бил огромен войн с ризница, шлем и щит.

– И какво да не са преговаряли с великаните? – засмя се Васил.

– Да преговаряли са, – подчерта Станислав, – но не стигнали до споразумение.

– Интересно, как са разговаряли? – попита Васил. – Навярно са имали, как им казваха, ….. тълмачи.

– А, не. Ръкомахали са само с ръце, тъй като не знаели езиците си, – обясни Станислав.

– И навярно са се били тогава? – полюбопитствува Васил.

– Конницата се устремила напред, – продължи разказа си Станислав. – И въпреки че великаните мятали скали от укрепленията си, все пак били победени.

– И как се е казвал предводителят на тези коница? – попита Станимир.

– Хан Крум, – с гордост каза Станислав,- един от великите ханове на българите.

– А тези дворци отсреща? – попита Васил.

– Там са живеели болярите, – каза Станислав. – На Трапезица са се намирали и повечето от църквите, пълни със светите мощи на чудотворни мъченици.

Станимир си представи как по зъберите стоят леко разкрачени, замръзнали на мястото си войни, с копия и големи мечове на пояса си. Щитовете им лъщят на слънцето

„Това е била доста добре защитена стена , – помисли си Станимир. – Много войни са си блъскали главите в тази крепост и тя е устояла. Но уви, предател е отворил вратите на Търново и градът е паднал“.

Сякаш отгатнал мислите му, Станислав каза:

– Той е бил защитен от Бога, докато човеците не са се покварили от жажда за власт. Именно разцеплението е довело до падането на България и то не веднъж в историята ни.

Човек се стреми да класифицира нещата по значимост, големина, брой и т.н.

Но замисляли ли сте се, коя е най-дългата дума в английския език?

Трябва да ви предупредя, че тук не става дума за броя на букви, а за мярка дължина.

Можете правилно да отговорите, ако сте настроен шеговито. Отговорът наистина е хумористичен.
Е, опитайте да разплетете тази „загадка“.

Тя е по силите на всеки и за отговора не се изискват специални знания, а по-скоро чувство за хумор.
Ако сте се уморили от „напъване“ на мозъчните си клетки, погледнете отговора.

Отговор: „Smiles“. Изненадахте ли се. Уловката се състои в това, че между първата и последната буква има цяла миля. Какво, още не сте я видели ли? Тогава се вгледайте по-внимателно!

Алпинист се катери към Еверест. Пълзи нагоре, задъхва се.

С последни сили се добира до върха.

А там ярко слънце, а под него плават пухкави облаци. Неописуема красота!

Алпинистът изважда радиостанцията си и едва движейки езика си, казва:

– Господи, каква красота е тук! Няма да повярвате! Приемам ….

– Наистина е красиво, сине мой! Прие ли?

Атила е последният и най-могъщ владетел на хуните. Управлявал е най-голямата европейска държава по това време. През неговото управление хуните са най-голямата заплаха за Източна и Западна римска империя.

Атила не е символ, нито прякор на хунския вожд. Самото име е обект на спорове.

Някои мислят, че името Атила идва от готски от атил – баща и ла – умалителна частица или „малък баща“. Хуните са били със азиатска кръв и са били по-дребни от готите.

Според описанията на Прис, Атила е бил нисък, но харизматичен водач и абсолютен владетел на хората си. Бил е тиранин и безмилостен воин.

Понякога е използвал определени стратегии с цел да опази хората си, но в зависимост от целта си той е изпращал коницата си срещу силно укрепени позиции и е приемал огромни загуби като цена на победата си. За това малко вероятно е да е бил „малкия баща“.

Хунският език е бил най-близо до този на дунавските прабългари. На този език „атила“ идва от „баща“ и „земя“ и може да се преведе като „бащата на земята“.

Това много повече подхожда на хунския предводител, който е трябвало да носи победи и благоденствие на народа си.

Такива указатели били поставени около Суонзи, Уелс, където имало разпореждане, че всички пътни знаци трябва да бъдат написани на два езика: английски и уелски.
Уелската част на този знак гласи:
„Сега ме няма в офиса. Моля изпратете всички текстове, които изискват превод“.
Преводачът бил поставил на своята поща телефония секретар, а този, който давал поръчката, помислил, че е получил отговор на вече преведения текст.
Така се получило „недоразумението“ в превода, което се появило на пътния знак.