Смятате ли, че Мъртво море е най-соленият водоем на планетата?

Разбира се, не! Съдържанието на соли, главно калциев хлорид, в Антарктическото езеро Дон Хуан достига 40.2%, а солеността на Мъртво море е само 34,7%, а средната соленост на океаните е 3,38%.

По време на откриването на езерото през 1961 г., температурата на водата е била -30 ° C, но поради концентрацията на разтворени минерали в нея на езерото не е имало лед.

По-късно било установено, че водоема не замръзва даже и при температура на въздуха -53 ° С, въпреки че средната дълбочина е само 30 сантиметра, а площта е не повече от една четвърт километра.

Езерото е място, от където излизат подземни води. Сухите долини, в които се намират такива водоеми се характеризират със силни ветрове и много сух въздух.

При тези условия изпаренията на стопилата се вода, образуват околните ледници, които концентрират във високите скали съдържащите в тях минерали.

Химичните реакции между почвата и солена вода води до образуването на азотен оксид, или така наречения „райски газ“  или „веселящ газ“.

Ако отидете там ще се получи доста весела екскурзия.

Стигнаха до малък оазис. От ръба на висока канара се стичаше не много висок водопад. Той обливаше скалите и образуваше в подножието малко езерце с прясна вода. Почувстваха се благословени и преливаха от радост.

– Казах ви, че трябва да имаме вяра  – каза назидателно Ангел. – Бог ни доведе тук. Той няма да ни остави.

В оазиса имаше палми с фурми и храсти с ухаещ жасмин. Тръстики с месести стъбла растяха по бреговете на езерцето. Бели цветя се носеха по зелената вода. Те имаха формата на звезда.

Наблизо беше и малка горичка с черници. От листата им се носеше жуженето на осите и се долавяше пърхането на водните кончета.

Въздухът бе прохладен и свеж, особено когато подухваше лек бриз, който бе спокоен и нежен.

– Добре е да останем в това закътано място, – възторжено предложи Ангел.

– Ти не осъзнаваш, че в такива жестоки времена не е хубаво да се задържаме дълго някъде, независимо че имаме вода и храна, – каза Марта.

– Завистта си е завист и е присъща на хората, – започна философски да разсъждава Ангел на глас. – Колкото по-хубаво е мястото, толкова повече хората ламтят за това, което имаш. По-добре е човек да бъде бедняк, скитник, тайна в мрака на нощта. Ако притежаваш нещо, което другите нямат, ставаш мишена на тяхната извратена алчност.

– Щеше да бъде по-добре, ако бяхме направили лагера си в някоя от пещерите извън оазиса, – обади се Марта.-  Или да бяхме продължили още навътре в пустинята, следвайки следите на дивите камили.

Но Ангел се боеше от пустинята затова каза:

– Нека да останем тук, където  е по-безопасно.

Марта се боеше и предчувстваше, че нещо ще се случи. Имаше чувството, че пъстрите сенки под финиковата палма бяха приели формата на усойница.

Мина известно време и една змия пропълзя в пясъка пред краката ѝ

Тя  сподели страховете си със Сара и предложи:

– Хайде да се преместим.

– Има хора, влезли в пустинята преди нас, които никога не са се върнали – прошепна Сара. – Обикновено били изоставени от другарите си и били погълнати от дивите зверове. Други били победени от глада и жаждата, а трети били отвлечени и поробени от месните племената. ….. Тук имаме всичко, от което се нуждаем.

– Ако си тръгнем, означава, че сме неблагодарни на Бог за неговата милост.  –  продължи да настоява Ангел. – Тук ще се чувстваме добре.

Щом Марта погледна към останалите, които си подвикваха щастливо, докато се гонеха под палмите, в миг забрави страховете си.

Останаха там, където имаше вода и храна, въпреки че на здрачаване по бреговете на езерцето се събираха хиени, привлечени от прохладата на водата, както всички зверове в пустинята.

Тези жестоки създания идваха наблизо, очите им искряха хищно, вперени в магаретата още  нещо, което бяха пренебрегнали. Нощем хищниците издаваха звуци, от които им настръхваха косите, но те кладяха огън и се завиваха през глава.

Малко хора минаваха оттам, напълваха кожените си мехове с вода и продължаваха. Тя бяха достатъчно мъдри да не останат на постоянно място в тези несигурни времена, защото ако не зверове, то хора можеха да им напакостят.

Атакама е едно от най-сухите места на земята, но тя е започнала да цъфти. Всичките ѝ склоновете са покрити с пролетни цветя.

Това се дължи на изобилието от дъждове в региона в началото на тази година. Водата е помогнала на семенцата, скрити в земята в продължение на много години, да израснат и цъфнат.

Количеството на валежите в пустинята Атакама обикновено е само 15 мм годишно. На някои места, например в Арика, валежите са още по-малко – 1-3 мм.

Пустинята обикновено е безплоден терен със скалисти хълмове, солени езера и втвърдени потоци лава.

Тази година дъждовете в региона са били най-силните за последните две десетилетия. Те са причинили наводнения.

Поради проливните дъждове пустинята се е покрила с 200 вида растения. Тя се е превърнала в многоцветен килим.

Последен път пустинята е разцъфтявала така преди 18 години. През 2010 г. в Атакама също е наблюдаван цъфтеж, но той не е бил толкова богат.

Цветята тази година в пустинята са цъфтели за малко. В началото на ноември те са изсъхнали.

Температурата на въздуха на Малдивите никога не пада под 17 ° C през януари и февруари и не се повишава над 32 ° C през април и май.

Жителите на островите употребяват вода 10 пъти по-малко, отколкото падат валежите там.

На острова живеят малко повече от 400 хиляди души.

По-голяма част от населението изповяда исляма. За това на островите е забранено внасянето на алкохол.

Може да се пие само на определени места – барове, ресторанти и хотели, където идват посетители от Шри Ланка или Индия. В същото време на жителите на Малдивите е забранено да търгуват с алкохол.

На островите няма влечуги.

Забранено е внасянето на кучета на островите.

На Малдивските острови за 100 години конституцията е променяна 11 пъти.
На нито един от островите няма реки и езера.

На островите може да се наблюдава интересно явление. През нощта може да се види светенето на биолуминесцентни фитопланктони, които напомнят на небето и неговото сияние.

Животът му съвсем не бе лек. Баща му беше учител по природознание в училище. И като син трябваше много да се старае, за да не го излага. Йосиф обичаше науката. Той се стараеше да запомни латинските названия на растенията и животните.

Йосиф и баща му допълнително се откъсваха от света чрез своите хобита. Двамата колекционираха марки, което бе своеобразен начин да пътешестват без да напускат дома си. Те се увличаха по звездите, небесните явления, тревите, дърветата, птиците и всевъзможни насекоми, които набождаха с карфици върху картон.

Случваше да излизат през зимата с лопати, за да изкопаят някое замръзнало в калта на мочурището земноводно. През лятото създаваха изкуствени терени за животни, като ги наблюдаваха и си водеха бележки.

Сестра на Йосиф, Жана му помагаше да събира образците си в буркани. Тя бе научила няколко латински наименования, за да му достави удоволствие.

Жана наричаше земноводните, които събираха „кално създания“, защото когато заваляваха поройни дъждове, те изпълзяваха кални от влажните пукнатини на почвата.

За тези същества дядо им разправяше:

– Според монахините тези кални създания са посланици на грешните души. Те са изпратени от самия дявол. Адът гъмжал от тях.

През това лято Йосиф и баща му изкопаха с лопати и кирки дълбоко езерце в задния двор. Годината беше доста влажна и ямата се напълни бързо с вода.

По край брега на новия водоизточник засадиха върби и тръстики. В езерцето добавиха жаби и саламандри, които пренесоха с кофи.

Но Йосиф бе силно разочарован:

– Къде изчезнаха саламандрите? Дори и да намеря някой, не мога да наблюдавам дейността му.

Една вечер Йосиф задигна комплекта на баща си за дисекция. Картонената кутия съдържаше скалпел, пинсети, карфици, предметно стъкло, шишенце с хлороформ и тампони. На капака ѝ имаше диаграма на разрязана жаба, върху която бяха обозначени вътрешните ѝ органи.

Баща му мразеше дисекциите.

Йосиф внимателно подреди инструментите на перваза. Извади изпод леглото буркан, в който имаше тигров саламандър.

Жана му светеше със свещ. Йосиф сряза корема на саламандъра и разкри лепкавата каша от вътрешностите. Виждаха  се плетеници от тръбички, пълни с прозрачна слуз.

– Тъкмо се е канел да си пусне сперматофора – капсула със сперматозоиди, – каза със страхопочитание Йосиф, докосвайки някаква малка бучица.

Зад вратата се чуха стъпки. Жана бързо духна свещта.  Баща им влезе и строго каза:

– Никакви свещи! Може да стане пожар. Жана, дай я!

Тя му я подаде неохотно.

– Излизайте веднага от там и си лягайте, – нареди баща им.

На другата сутрин Йосиф откри, че саламандъра е оживял. Размотавайки вътрешностите си животното се бе опитало да избяга, въпреки че Йосиф бе забол с карфици частите му към мекото дърво на нощното шкафче.

Следата водеше към перваза, където саламандърът притиснал муцуната си към мрежата бе умрял.

Този ден Йосиф зарови кутията с инструментите заедно със саламандъра. Докато затрупваше с пръст посивялото телце, тежко въздишаше, но нищо не каза.

На Йосиф му трябваше цяла година, за да изрови инструментите и отново да се заеме с дисекция на животните.