Купил си един дядо стол от IKEA …. И това преобърнало всичко в живота му.
Ето такава реклама ни липсва….
„IKEA ви кани да започнете нещо ново. Тъй като това е времето, когато трябва да предприеме действия. Променете нещо, направете нещо различно. Големи или малки неща няма значение, важното е да се започне! Почерпете вдъхновение и го направете“.

Една промяна в живота ви може да започне с купуването на парче мебел … е традиционно медийно съдържание, но все пак това е още е най-доброто място да се разкаже една страхотна история. Може би се разчита на съпричастност от всички, независимо от по-кратките минути внимание отделени от потребителите.
Рекламодателите са доста оригинални, но същността в случая не е в рекламата, а смисъла в нашия живот.
Не стол, а много повече неща могат да променят живота ни и да го преобърнат. Защо това да не бъде днес? Нека тази промяна да води към нещо положително и вдъхновяващо.

Живееше в нашият край дядо Николай. Той не беше женен. Майка му умря и той остана сам.
Но имаше куче Вулкан, с което ходеше навсякъде. Понякога минаваха покрай нас и отиваха в магазина. Дядото даже изпрати бележка на сестра си в чантата, която Вулкан й занесе.
Мина време и кучето умря. Дядо Николай стана затворен, мъката го гризеше отвътре. Съжалявахме го и му казвахме:
– Не го преживявай толкова, ново куче си вземи.
А той обясняваше:
– С Вулкан живях 13 години. Нямах приятели  и си говорех с него. А то ме гледа сякаш всичко разбира. Не мога да си взема друго куче, не искам да предам Вулкан.
Никой не беше виждал няколко дена дядо Николай. После се оказа, че се е разболял и не е могъл до вратата да пристъпи.
По-късно ни разказваше неговата сестра:
– Чувам, че куче вие под прозореца, не ми дава да спя. Мисля си: „Сега ще събуди и децата“. Гледам през прозореца Вулкан, стои, гледа ме и вие. Реших, че нещо лошо се е случило. Бързо се облякох и хукнах. Излизах на улицата, Вулкан го няма. Помислих, че се е върнал в къщи. Дойдох до къщата на Николай. Почуках на прозореца, никой не отвори, а вратата беше заключена.  Отивам при съседа, само той имаше телефон и му казвам, че трябва  по някакъв начин да влезем при брат ми, вратата е запъната и за всеки случай да извикаме бърза помощ.
Тя разказала  набързо какво и се е случило, как видяла Вулкан през прозореца….
Съседът плеснал с ръце:
– Но Вулкан умря преди седмица….
Когато дядо Николай излезе от болницата всички казваха, че Вулкан го е спасил.

Дядото седи на стола поглежда от време на време през прозореца и отново забожда глава във вестника. Внукът му се суети наоколо. Рови, преобръща, сумти и се ядосва.
Накрая идва при дядо си и казва:
– Дядо къде е фенера?
– За какво ти е притрябвал сега фенера? – гледа дядото над очилата своя внука.
– Трябва ми светлина, отивам на среща! – нервно отговаря момчето.
Дядото се усмихва на припряността на внука си и казва:
– Мили мой, когато бях на твоите години ходих на среща без фенер.
Момчето вдигна ръце и изсумтя:
– Е и какво? Погледни, – сочейки баба си, на един дъх казва, – какво си избрал в тъмното?

Едно малко момиченце се върнало от разходка с дядо си. То отишло при майка си и казало:
– Мамо, как бих искала да имам очите на дядо!
– Защо са ти? – изненадала се майката. – Твоите очи са млади и красиви. Те виждат по-добре от тези на дядо ти.
– Не, мамо, той може да види това, което аз не мога. Когато ние се разхождаме той ми казва: „Погледни дете мое, колко велика е Божията мъдрост, която е създала всичко“. А аз не виждам нищо.
– Разбирам, мила моя, – казала майката, – но ако ти искаш да виждаш така, както вижда дядо ти, не са ти нужни неговите очи, а знание, мъдрост, които се натрупват с годините и чисто сърце.
Действително, за да се види Божията мъдрост и милост, красотата на Неговите творения и Самият Бог, не са нужни специални физически очи, а чисто и мъдро сърце.
Можеш да имаш чисто сърце само чрез Исус Христос. Чисто означава, отсъствие на примеси и вредно съдържание, като вина, грях……
Ако Христос живее в нас, гордостта не ще царува в живота ни, в сърцето ни няма да има гняв и омраза, милосърдието ще е в основата на отношенията ни с другите и няма да служим на собствените си желания, а на ближните.

Brhadaranyakopanishadvivekachudamani Erreh-Muñoz Лопес е името на истински човек.
Мексиканецът Хосе Рефигио Муньос (José Refugio Muñoz), голям фен на индийската духовна литература е дал име на внука си, състоящо се  от 41 букви.
Човекът, чието име се състои от 41 букви, са открили при преброяването на населението в мексиканския щат Коауила.  Дон Рефухио твърди, че това трудно име се състои от две понятия. „Brhadaranyakopanishad“ буквално означава „човек, който оставя желанията си и търси да познае бога“, или по-просто, „чист и посветен човек“. А „Vivekachudamani“ е име на санскритски трактат, който се превежда като „различна ценност“.
Второто име Ерре (Erreh) е абревиатура, която включва пет думи: съпруг (Esposo), Утешение (Refugio е самото име на дядо му), Молитва (Росарио), съпруга (Esposa), деца (Hijos).
Защо дядото е решил да нарече така внука си, може само да се предполага. В това семейство освен малкия Brahadana, така го наричат за по-кратко има внучки Мая (Мая) и Махатма (Махатма). Дядото индус не вижда в такива имена нищо странно, защото има деца, чийто имена са Африка, Венеция, Венера, Сатурн, Лимон. Това са имена, които комисията е намерила при изучаване на актовете за гражданско състояние в щата Коауила.