Такава самота за много изглежда най-лошото нещо, което може да им се случи в живота.
Кризата идва, когато децата пораснат и напуснат дома на родителите си.
Ако любовта между вас е преминала и не сте успели да установите приятелство по между си, тогава тази криза може да се окаже фатална за вашето семейство.
А ако между вас има все още топла и любяща връзка, то такава „самота“ е като втори меден месец.
Ако вече сте пенсионер, децата ви живеят самостоятелно, нямате никакви ангажименти пред себе си, то този период от живота ви може да стане по-добър, а не най-лошия в живота ви.
Сега вие можете да се занимавате с това, което желаете. Да отидете в друга страна на екскурзия или за по-дълго време……, да се наслаждавате на живота.
Ако самотата ви дразни, в такъв момен най-добрия начин да запазите семейството, е да намирате всякакви пресечни точки на желания, интереси,…
Често в този период събират внуци с баби и дядовци, които обичат малчуганите повече от собствените си деца.
Семейните кризи са неизбежни, има ги и при най-благополучните двойки.
Всичко може да се преодолее, ако разбереш, че семейното щастие до голяма степен зависи и от теб. Ако помислите добре, ще усетите, че имате сили да съхраните любовта, радостта и мира във вашето семейство до края на живота си. Но всичко това можете да разбиете и на половината път, за това внимавайте!

Ел Пепе е наречен „най-бедният президент в света“, тъй като 90 процента от заплатата си на държавен глава той дава за благотворителност. Той е аскет, вегетарианец и бивш партизанин, член на бунтовническа единица, вдъхновен от идеите на кубинската революция. Както и по времето на Фидел, той е бил арестуван, явил се пред съда, но в крайна сметка спечели. По време на ареста получил шест огнестрелни рани.
И в продължение на много години си остава един от най-уважаваните политически лидери в Латинска Америка. Дори враговете му признават, че под негово ръководство лошо в страната е станало по-малко, а коефициентът на безработица – по-нисък.
Лидерите на страните от Латинска Америка са много по-различни от колегите си в Европа и Азия, те се различавт по своята харизма, екстравагантност и национален колорит.
На фона на латиноамерикански лидери разко се отличава президента на Уругвай Хосе Мухика Алберто Кардано! Или просто Пепе, както ласкаво го наричат уругвайците.
Мъдър, открит, добър човек, на вид като любящ дядо, той действително се явява лидер на своята нация и предизвиква искрено възхищение в чужденците.
В интервю с руски журналисти Хосе Мухика заявил, че е време да започнат да се грижи не само за бедните, а и за нещастните. Признал е, че политиците не винаги могат да решат тези проблеми на съвременното общество, като нещастие и самота.
В едно интервю Мухика казва: „Аз не знам дали ще може да направи хората щастливи, но ги призовавам да  не позволяват на себе си да се страхуваш от живота, младост … за да не се чувстват притиснати в ъгъла, остарели и изтощени, без да познават всичко красиво, което е в живота. Това е почти чудо!
В живота има и престъпността и наркотиците, които го развалят.  Трябва да се грижим за физическото си здраве и да пазим псикиката си.  Необходимо е да има достатъчно време, за работа, но трябва да се намери време и за живот, но не бива да се намесваме в живота на другите хора. Виждам, че днешните хора в общество живеят без надежда. Въпреки, че имаме достатъчно материални блага у нас, в големите градове самотта унищожава хората, наранява ги…. Самотните хора са много, а самотата е по-лоша от бедствие.“
Този мъдър човек има желание да достигне до това и следващото поколение и да им изкрещи: „Не позволявайте да ви ограбват живота!“ За да живее, човек трябва да работи. Ако не работи, на чия сметка ще живее? Животът на паразита не е достоен живот. Но не може да се живее само, за да се работи… Не трябва да се забравя за културта, за околнта среда. Ако заседнем в опустушителното насилие, съществуващо в областа на потреблението, ние ще погинем. Всичко това е залегнало в желанието и „мисията“ на Мухика.

Купил си един дядо стол от IKEA …. И това преобърнало всичко в живота му.
Ето такава реклама ни липсва….
„IKEA ви кани да започнете нещо ново. Тъй като това е времето, когато трябва да предприеме действия. Променете нещо, направете нещо различно. Големи или малки неща няма значение, важното е да се започне! Почерпете вдъхновение и го направете“.

Една промяна в живота ви може да започне с купуването на парче мебел … е традиционно медийно съдържание, но все пак това е още е най-доброто място да се разкаже една страхотна история. Може би се разчита на съпричастност от всички, независимо от по-кратките минути внимание отделени от потребителите.
Рекламодателите са доста оригинални, но същността в случая не е в рекламата, а смисъла в нашия живот.
Не стол, а много повече неща могат да променят живота ни и да го преобърнат. Защо това да не бъде днес? Нека тази промяна да води към нещо положително и вдъхновяващо.

Живееше в нашият край дядо Николай. Той не беше женен. Майка му умря и той остана сам.
Но имаше куче Вулкан, с което ходеше навсякъде. Понякога минаваха покрай нас и отиваха в магазина. Дядото даже изпрати бележка на сестра си в чантата, която Вулкан й занесе.
Мина време и кучето умря. Дядо Николай стана затворен, мъката го гризеше отвътре. Съжалявахме го и му казвахме:
– Не го преживявай толкова, ново куче си вземи.
А той обясняваше:
– С Вулкан живях 13 години. Нямах приятели  и си говорех с него. А то ме гледа сякаш всичко разбира. Не мога да си взема друго куче, не искам да предам Вулкан.
Никой не беше виждал няколко дена дядо Николай. После се оказа, че се е разболял и не е могъл до вратата да пристъпи.
По-късно ни разказваше неговата сестра:
– Чувам, че куче вие под прозореца, не ми дава да спя. Мисля си: „Сега ще събуди и децата“. Гледам през прозореца Вулкан, стои, гледа ме и вие. Реших, че нещо лошо се е случило. Бързо се облякох и хукнах. Излизах на улицата, Вулкан го няма. Помислих, че се е върнал в къщи. Дойдох до къщата на Николай. Почуках на прозореца, никой не отвори, а вратата беше заключена.  Отивам при съседа, само той имаше телефон и му казвам, че трябва  по някакъв начин да влезем при брат ми, вратата е запъната и за всеки случай да извикаме бърза помощ.
Тя разказала  набързо какво и се е случило, как видяла Вулкан през прозореца….
Съседът плеснал с ръце:
– Но Вулкан умря преди седмица….
Когато дядо Николай излезе от болницата всички казваха, че Вулкан го е спасил.

Дядото седи на стола поглежда от време на време през прозореца и отново забожда глава във вестника. Внукът му се суети наоколо. Рови, преобръща, сумти и се ядосва.
Накрая идва при дядо си и казва:
– Дядо къде е фенера?
– За какво ти е притрябвал сега фенера? – гледа дядото над очилата своя внука.
– Трябва ми светлина, отивам на среща! – нервно отговаря момчето.
Дядото се усмихва на припряността на внука си и казва:
– Мили мой, когато бях на твоите години ходих на среща без фенер.
Момчето вдигна ръце и изсумтя:
– Е и какво? Погледни, – сочейки баба си, на един дъх казва, – какво си избрал в тъмното?