Кубинският шампион Капабланка се отличавал  с аристократизъм.

От всички отишли си крале на шахмата, само той оставил завещание на наследника си, при това много години преди да умре.

Това било много изящно послание.

Капабланка написал на сина си следното:

„Преди всичко ти трябва да станеш адвокат, за да защитаваш интересите, както своите, така и на семейството си. Също така трябва да се научиш добре да плуваш и да се боксираш, за да се чувстваш еднакво добре, както в морето, така и на сушата“и т.н. в същия дух.

Не трябва да забравяме, че ние имаме друг дух. Нашето свидетелство трябва да бъде твърдо, но мирно, в каквато и форма да се проявява.
Кавгите и разприте не са добро нещо, особено ако са провокирани от християни. Бог ни е заповядал да бъдем миротворци.
Не бива да добавяме грозни петна в историята на нашата църква, като стигаме до неразбирателство и прилагане на неща неприсъщи на вярата ни.
Бог не изисква кръв, нито преследване за вярата. Мечът не доказва истината. Бог покорява с думи.
Ние имаме права, не споря. Имаме и интереси, но ако няма любов, всички тези неща се превръщат в боклук. А борбата за тях в едно непрекъснато сързерадирателно недоразумение.
Ако не спрем позьорството си на обидени и наранени, реалноста ще рекушира болезнено в нас.

„Нищ“ в контекста на Стария завет е човек, който няма друга помощ освен от Божията. И това е така, защото този човек е под непосредствената защита на Бога.

Всеки праведник, който се отказва от несправедливо предимство и предпочита да бъде жертва, а не източник на агресия, може да бъде определен като „нищ“.

„Нищите по дух“ са смирените, а не бедните. Те доброволно са избрали своята участ, да изпълняват волята на Бога, без показност и парадиране.

Техните добри дела са продиктувани от Святия Дух.

Снегът е толкова бял, че на него всичко може да се забележи от голямо разстояние. Ако вземете най-бялото, което можете да намерите край вас, на фона на снега ще изглежда като мръсно петно.

Така е и с нашия живот. От време на време ние като че ли сме напълно нравствени и благопристойни. Ние сме доволни от факта, че не сме „такива, като другите хора“. Но в сравнение с Божията чистота ние сме мръсни и осквернени.

Въпреки нашите грехове и нечистота, Бог все още ни обича. И благодарение на тази любов, Той избра да ни даде такава чистота, която никога не бихме могли да постигнем сами.

Ето защо Той изпрати Своя Син Исус Христос, да умре за нас на Кръста. Само когато нашите грехове са били измити в кръвта на Исус Христос, ние сме били в състояние да се реабилитираме пред Бога.

Благодаря на Бога за това, че сега сте „бели като сняг“, защото „… вие измихте себе си от такива неща, ….. в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог“.

Вечерта бавно настъпи и слънцето потъна зад облаците, като остави само светла диря след себе си. Стела обичаше тези мигове.

В ръце държеше книга, в която се разказваше за хората влюбени в познанието. Както за тях, така и за нея да учиш, означаваше да живееш.

Когато беше малка, си мислеше, че е сиво безинтересно създание. Картината, в която виждаше себе си, бе нарекла: “ Момичето с вечно вдигнатата ръка в клас“.

Научи се да чете още много малка и не спря. Все учеше нещо, пресмяташе, проучваше ….

Сега тя бе дребна набита жена, облечена предимно спортно. Годините не ѝ личаха.

Със сегашните си работодатели се срещна съвсем случайно. Говориха за много неща и разбраха, че Стела има богати познания и търсачески дух. Тогава ѝ предложиха:

– Трябва ни човек, който да ни помага в проучванията.

– Какви проучвания? – попита Стела.

– Всякави. История, археология, езици, океанография, метеоролигия, компютър, биология, медицина, физика, разгадаване на пъзели …….искаме човек, който щом чуе въпроса, да направи всичко възможно, за да даде отговор.

– Изучавала съм повечето от тези дисциплини, – каза Стела, – а някои от тях дори съм преподавала. Бях известно време библиотекар и направих добри каталози на някои източници, познавам мнозина експерти. Това би било чудесна работа за мен.

– Но ти дори не попита за заплатата!?

– Но и вие не знаете какво мога, – засмя се Стела. – За това ви предлагам първо да ми плащате минимална работна заплата, а след като поработя при вас  и разберете на какво съм способна, сами ще определите колко да ми давате.

Сега Стела не съжаляваше за взетото решение. Работеше това, което обичаше, а ѝ плащаха щедро за труда.