28-годишната Божена Данилович страда от нарушение в пространствената ориентация. Нейният случай е уникален с това, че тя не изпитва постоянен световъртеж, но вижда света с главата надолу.

Това означава, че сътрудницата на градския съвет Ужице в Сърбия чете документи, книги и вестници обърнати надолу с главата. На работното й място са се съобразили с нейното заболяване и дисплея на компютъра е конфигуриран правилно, но страници в интернет, официалните формуляри и други електронни материали тя обикновено вижда нормално само, защото те се обърна с главата надолу. С клавиатурата е същото положение. Тя е разположена така, че мозъкът на Божена да я възприема като огледално отражение. Така девойката може качествено да изпълнява работата си.

В дома си Божена гледа телевизия сама на втория етаж, защото той е преобърнат. Семейството следи телевизионните програми на първия етаж, където техниката заема своето нормално положение.

Родителите й си спомнят, че когато започнала да пълзи, те се движела в обратна посока. Но когато започнала да ходи майка й си взела отпуска, за да я научи да ходи, както другите деца. Това само било началото на необичайният й живот.

Заслужава да се отбележи, че това е рядко заболяване, но то не е попречило на девойката да завърши колеж.

Американските специалисти по неврология от Масачузетския технологичен институт и Харвардския университет, наричат това заболяване „феномен на пространствена ориентация или възприятие.“ Те казват, че око вижда всичко в правилната позиция, но в мозъка този сигнал „се преобръща“ и за това всичко се възприема наопаки. Но те не могат да обяснят как се случва точно това и каква част от мозъка е отговорен за него.

– Здравейте, деца. Темата на днешния урок е „Подкупът“. Кой може да ми каже какво е подкуп?
– Подкупът е паричен еквивалент благодарение, на който на търга избраха именно нашата фирма.
– А какво представлява търга?
– Търгът е шампионат в отделните отрасли по даване на рушвети.
– Браво, юнак! Сядай, шест. Четири за теб и два знаеш къде.
Учителят отвори тетрадката си и каза:
– Нека да запишем условието на задачата. Петър имал 5 ябълки по документи. В действителност имал 3, а по договор 7. Въпрос: Колко ще бъдат ябълките за този, който проверява икономическата дейност на Петър? И следващ въпрос: Влияят ли родствените връзки на корупцията? Дончо отговори.
– Не съм го научил.
– Седни, петица.
– Благодаря ти, татко.
– Кой ще ми посочи пример за корупция в историята? Никой ли не знае? Погледнете „Мъртви души“ от Гогол. Колко книги са отбелязани, че са написани от тази трилогия по документи? Два. А колко всъщност са написани? Един. Къде е вторият. Писателят го е изгорил. Сега може би разбирате защо стаята с новите комп’три е изгоряла? И защо спортната зала скоро ще изгори?
Учителят направи няколко крачки и се обърна към учениците си:
– А сега и последния въпрос: Посочете ми идеалния клон на развитие.
– Нанотехнологиите.
– Защо?
– Защото се изразходват пари за резултати невидими за човешкото око.
– Браво! Не забравяйте да кажете на родителите си да дадат по 100 лева за ремонт на класната стая.
– Пак ли по 100?
– На мен ще ми дадете по 60. Не бойте се! На родителите си ще кажете, че събирам по 100. А сега довиждане.

Разказват такава история по време на Втората световна война. Мост, който свързвал нацистка Германия и неутрална Швейцария се пазел от немски часовой. Той имал заповед да стреля по всеки, който нямал съответстващите документи, опитвайки се да премине от Германия в Швейцария. А тези, които са без документи и искат да отидат в Швейцария от Германия, да ги връща обратно.
По регламент службата, която се изпълнявала с немска точност, изисквала часовоят да се отделя от бутката си един път на час за около три минути, а за да премине моста му трябвали 5-7 минути. Границата се охранявала много строго.
И все пак от Германия в Швейцария успявали да избягат по една доста проста схема. Каква е била схемата?

Отговор: Очакваният момент е, когато часовоя тръгва от бутката. Тогава човекът прибягвал от Германия за Швейцария. Не дочаквайки 3-те минути се обръщал и се движел в посока към Германия от Швейцария. На часовоя, както му е наредено, тъй като човека няма документи го  „връща“ в Швейцария.

Лал Бихари фермер от най-гъсто населения индийски щат Утар-Прадеш през 1976 г. се опитал да събере документи за получаване на кредит.
Но установил, че по официални данни е мъртъв.
Оказало се, че чичо му, който искал да заграби земята му, дал подкуп на чиновник, който издал смъртен акт на  Бихари.
Новоизпечения „мъртвец“ не скръстил ръце и започнал борба за възвръщане на нормалния си статус. Но това успял да направи едва през 1994 г.
След възвръщането си в лагера на живите Лал Бихари основал Асоциация на мъртвите хора, която помага на други индийци да си върнат статуса на живи. Такива хора се оказали много.

Всеки ден върху нас се изливат потоци информация, а да се справим с нея ни става все по-трудно и по-трудно. С появата на Интернет ситуацията още повече се е влошила.
Световната мрежа съвсем не е богата библиотека, както смятаме, а огромно бунище от информациенен боклук, в който е все по-трудно да се намери нужното.
Информацията е като наркотик. Ние консумираме всичко, до което можем да достигнем, а след това не можем да намерим това, което ни е нужно в момента. Според някои оценки средния офисен работник, губи за намиране на нужните документи, файлове, електрони писма до 40% от времето си.
Каква ефективност само!