28-годишната Божена Данилович страда от нарушение в пространствената ориентация. Нейният случай е уникален с това, че тя не изпитва постоянен световъртеж, но вижда света с главата надолу.

Това означава, че сътрудницата на градския съвет Ужице в Сърбия чете документи, книги и вестници обърнати надолу с главата. На работното й място са се съобразили с нейното заболяване и дисплея на компютъра е конфигуриран правилно, но страници в интернет, официалните формуляри и други електронни материали тя обикновено вижда нормално само, защото те се обърна с главата надолу. С клавиатурата е същото положение. Тя е разположена така, че мозъкът на Божена да я възприема като огледално отражение. Така девойката може качествено да изпълнява работата си.

В дома си Божена гледа телевизия сама на втория етаж, защото той е преобърнат. Семейството следи телевизионните програми на първия етаж, където техниката заема своето нормално положение.

Родителите й си спомнят, че когато започнала да пълзи, те се движела в обратна посока. Но когато започнала да ходи майка й си взела отпуска, за да я научи да ходи, както другите деца. Това само било началото на необичайният й живот.

Заслужава да се отбележи, че това е рядко заболяване, но то не е попречило на девойката да завърши колеж.

Американските специалисти по неврология от Масачузетския технологичен институт и Харвардския университет, наричат това заболяване „феномен на пространствена ориентация или възприятие.“ Те казват, че око вижда всичко в правилната позиция, но в мозъка този сигнал „се преобръща“ и за това всичко се възприема наопаки. Но те не могат да обяснят как се случва точно това и каква част от мозъка е отговорен за него.

Европейската комисия е одобрила финансирането на най-големия и най-амбициозния проект за симулиране на човешкия мозък.
Неврологията изучава устройството, функцияте, развитието, генетиката, биохимията, физиологията и патологията на главния мозък.
Изследванията в тази област се извършват в много страни, изследователски институти и частни фирми. Те генерират огромен потока от данни. Но през последните години стана ясно, че това ще отнеме още едно десетилетие преди ние старателно да изследваме и документираме всеки ген, протеин, клетки и синапс, участващи в сложната машина наречена човешкия мозък, дори не можем да я проследим при различни обстоятелства, възрасти или да наблюдаваме как влияят всички възможни заболявания.
Това е огромна работа. В действителност, ние сме само в началото. За да се опрости работата на учените е нужно да се създаде общ стандартен  модел на човешкия мозък, на базата, на който ще се правят изследванията. Нужно е да се обедини тази база от огромна информация събрана до сега и да се продължи по-нататък.
Human Brain Project е съвместен проект, който ще събере десетки университети от различни държави членки на ЕС, както и САЩ, Израел и други страни. Целта на проекта е да се създаде единна, отворена платформа за експерименти със симулационни функции на човешкия мозък. Могат да бъдат разработени и нови компютърни модели, симулации и тестирания за нови методи на лечение при различни болести.
Предполага се, че симулацията на мозъка, дава възможност да се ускорява експерименталната процедура. Ако се добави в база цялата информация, която е събрана от експериментите до сега, то за бъдещия модел те могат да се използват за симулации в други експерименти.