Драката е позната още като Джигра, Христов трън и Кайраче. Има няколко легенди за произхода на драката. Според Библията, когато Адам и Ева прегрешили, Бог ги изгонил от рая и проклел земята, по която стъпват да ражда тръни и бодли. Според друго предание венецът на Христос при разпъването му на кръста е бил направен от клони на драка. От там идва и другото наименование на билката – Христов трън.
Според едно източно поверие при сътворението на света не е имало бодливи и отровни храсти. Всички същества живеели в хармония и всеки вземал от природата само толкова, колкото било нужно за съществуването му. Но в света се появило злото и всеки се въоръжил, както може – с тръни и отрова, със зъби и нокти, а човекът – с лък и стрели. Дали така се е появила драката, няма как да разберем, но бодлите ѝ са толкова остри и дерящи, че името ѝ със сигурност е заслужено.
В състава на драката влизат рамноглюкозиди, дъбилни вещества и флавонолов гликозид рутин. Листата съдържат витамин C.
Плодовете на драка се използват успешно в българската медицина, тъй като имат отхрачващо, спазмолитично и противовъзпалително действие. При магарешка кашлица и хроничен бронхит отварата от драка е отличен лек.
Прилага се също при дизентерия, задух, хипертония и някои кожни заболявания, например обриви и екземи. Макар да се употребяват предимно плодовете на храста, листата също не са за подценяване. Сокът от тях се използва, като средство, укрепващо организма, за изчистване на белите дробове и камъни в пикочния мехур.
Незрелите плодове на растението оцветяват вълна или коприна в жълтеникаво-розов или жълтокафяв цвят. Драката се използва за направата на живи плетове, също за озеленяване на сухи и каменливи склонове. Билката се счита за медоносно растение.
В миналото драката се е използвала за лечение на редица заболявания. Отвара от дрогата се пие за затягане при диария, против нощно напикаване, за пречистване на кръвта и дебелото черво.
Билката понижава кръвното, а направени лапи от драка облекчават ухапвания от насекоми. В някои случаи запарка от драка помага дори при кървящи хемороиди.
Отвара от билката се приготвя, като 1 супена лъжица изсушена драка се залива с 500 мл вряла вода, вари се 8 – 10 минути и се прецежда. Пие се по 1 чаена чаша преди ядене 3 – 4 пъти на ден. Топлият чай може да се подслади със захар или мед.
При стомашни разстройства се пие три дни подред чай от растението. При високо кръвно налягане 1 супена лъжица листа се заливат с 500 мл вода, само докато заврат. Отварата се оставя да се охлади и се изпива на два пъти сутрин на гладно.
Макар и полезна, драката също може да бъде опасна. В превишени дози билката дразни бъбреците и храносмилателния канал. Препоръчително е да се употребява под лекарски надзор.

Пролетните пъпки на белият бор съдържат към 0,4 % етерично масло, витамин В, витамин С, витамин К, каротин, дъбилни вещества, минерални соли, смолисти вещества, пиницикрин и други.

Листата на бора съдържат до 1 % етерично масло, в състава на което влизат до 46% а – пинен, до 3% камфен, до 28% З-пинен и мирцен, до 8% лимонен, до 3% оцимен, а също и борнеол и борнилацетат.

От листата на бора е изолиран и p-D-глюкозид, а също от иглиците и носещите ги клонки е получен ароматизатор с характерния и освежаващ аромат на горски боров въздух. В дървесината е установено съдържанието на протеини. Кората на бора съдържа значително количество дъбилни вещества, 3-хидрокси – 1 – (4-хидрокси – 3-метоксифенил) – 1-пропанол.

Семената на дървото съдържат до 26% мазно масло. Колофонът, остатъкът след дестилирането на етеричното масло, представлява смес от смолисти киселини, главно абиетинова киселина.

Етеричното масло, получено от иглите, има приятната миризма на съдържащия се в него борнилацетат до 11%, пинен до 40%, лимонен до 40% и други терпени.

Почти всички части и продукти от белия бор се използват за приготвяне на лекарства, но най-много пролетните пъпки, листата, етеричното масло, смолата, катранът и въгленът.

Пролетните пъпки са много известни в българската народна медицина и се използват като омекчително средство при възпаление на лигавицата на дихателните пътища, за улесняване отделянето на храчките, като загряващо средство при простуда, ангина, кашлица и други.

Листата на бора се употребяват като противоскорбутно средство във формата на замазка или сироп, а също и за получаването на етеричното масло, което се прилага като антисептично средство в емулгирано състояние за пулверизиране в стаи, където са лежали тежко болни, за освежаване на въздуха в театрални и киносалони.

Боровият балсам, който изтича от специално направените отвори върху стъблата на  белия бор, се състои от около 60—80% смолисти вещества, 15—20% етерично терпентиново масло, до 10% влага и се използва за получаване на терпентин.

То се използва за медицински цели, обработено с варно мляко и повторно дестилирано. Употребява се главно външно в мазила и линиментц като раздразващо средство за разтривка при ревматизъм, невралгии и други, като антисептично средство външно за инхалации при бронхит и други. Най-добре се ценят тези масла, които съдържат по-голямо количество оспинен.

Катранът, получаван чрез сухата дестилация от дървесинната част, се прилага в медицината външно като антисептично средство, особено в мазила против краста във ветеринарната практика, рани, а в много големи количества — в техниката.

Въгленът, който се получава като остатък след сухата дестилация, се употребява като суровина за получаване на медицински активен въглен, които намират широко приложение във фармацията и медицината като абсорбентно средство при отравяния, хранителни инфекции, интоксикации и дриги. Етеричното масло, добито от листата и клонките на белия бор, се прилага нашироко и в парфюмерийната и козметичната промишленост.

При преработването на дървесината на белия бор в целулозните заводи се получава препаратът p-ситостерин, който се употребява като суровина за синтезирането на стериоидни полови хормони.

От белия бор се добива още корабна смола, борова вата, хартия, а от иглите — текстилни влакна. Тлъстото масло, получавано от семената, се използува в лаковата промишленост за получаването на безир и други. Дървесината на белия бор е особено ценна. Тя дава доброкачествен строителен материал и служи за най – разнообразни разработки, както и за гориво.

Нашата народна медицина предлага следната рецепта за чай от бял бор: Една супена лъжица борови връхчета се слага в 600 мл вода. Ври 10 минути. Пие се по 100 мл преди ядене 4 пъти дневно, подсладено с мед.

Можете да си приготвите сами сироп от бял бор по следния начин: 50 г пролетни пъпки се наситняват и се покриват с 500 мл вряща вода, запарката се разбърква и се оставя да изстине, след което се филтрира и получената течност се смесва с 500 г небет шекер или с обикновена захар, след което на слаб огън при често разбъркване се сварява сироп. Към изстиналия сироп се прибавя пелен мед – 500 г. Разбърква се старателно до получаването на еднородна смес. Приема се по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно, преди ядене. Тази доза е подходяща както за възрастни, така и за деца.

Кукурякът се споменава още в римската и древногръцката литература, а през Средновековието масово е култивиран като лечебно растение. През 16 век хората вярвали, че ако засадят кукуряк до външната врата на къщата, билката ще ги пази от вещици и зли духове.
Най-вероятно мистичните свойства, които са му приписвани в миналото се дължат както на отровните съставки в него, така и на способността му да остава зелено и да расте дори и през зимата.
Макар и известен със своите лечебни качества през Античността и Средновековието, използването му в медицината винаги е било съпроводено със смъртни инциденти. Причината за това е, че всички видове кукуряк съдържат силни алкалоиди, които могат да причинят смърт, ако се погълнат в по-големи количества.
В средата на 20 век започва усилена селекционерска дейност, в резултат на което са създадени множество сортове и хибриди.
Кукурякът съдържа специфични гликозиди с кардиотонично действие, стероидни сапонини, мазно масло със слабително действие, горчиви вещества, растителни мазнини, мазнини, хелебригенин, хелеборсит и други.
Кукурякът е известен като отлично кардиотонично средство. Активността на използваемите части се обуславя от специфичните гликозиди, които се характеризират с бързо настъпващо действие и продължителен кардиотоничен ефект.
Кукурякът успокоява нервната система, има слабително, пикочогонно и нервно-успокоително действие. Прилага се при заболявания като хемороиди, сърдечна недостатъчност, плеврит, жълтеница, кашлица, задържане на течности в тялото.
Препаратите с кукуряк се използват като кардиотонични средства, които оказват продължителен ефект.
В българската народна медицина кукуряк се използва при възпаления на гръбначния стълб, нервни заболявания, менингит, плеврит, а напоследък и при ракови заболявания.
Външно кукурякякът се използва по следния начин.
Сваряват се корени от билката с оцет в отношение 1:10. Използват се за засилване растежа на косата, против пърхот и косопад. Сварените корени с вода се използват за промивка на екземи и гнойни рани.
Вътрешно кукурякът се използва така.
Една чаена лъжица от кукуряка се слага в 500 мл вода и се оставя да ври 10 минути. Пие се 4 пъти дневно, по 1 супена лъжица преди хранене.
Кукурякът е опасно и отровно растение, затова трябва да се приема под лекарски надзор и не бива да се надвишават препоръчаните дози, за да се избегнат усложнения и нежелани последици.

Още от най-дълбока древност са известни лечебните свойства на гръмотръна. Практически всички части от растението се използват за лечебни цели, но най-ценни са корените.
Корените на гръмотрън съдържат 0.20% етерично масло, захари, смоли, нишесте, дъбилни вещества и до 10% минерални соли.
Биологично активните вещества в билката са изофлавоновите гликозиди ононин, който се разпада на глюкоза, формононетин и оноспин. Сладкият привкус се дължи на гликозида ононид.
Гръмотрън има отлично пикочогонно и противовъзпалително действие. Прилага се при камъни и пясък в бъбреците, отоци, хронични възпаления на пикочните пътища, подагра, ревматизъм, кожни проблеми и други.
Доказано е, че извлеците от гръмотрън понижават артериалното налягане и засилват амплитудата на сърдечните съкращения.
Водните и спиртни извлеци намаляват проницаемостта и чупливостта на капилярите, за това се използват като кръвоспиращо средство при разширени вени, хемороиди и други.
Гръмотрън намира много широко приложение в борбата с наднормено тегло. Може да се използва самостоятелно, но се влага в много препарати, които подпомагат процеса на отслабване. Гръмотрънът подпомага и за намаляване на целулита, който много често е съпътстван от задържане на вода в организма.
Билката ускорявт процесите на обмяна на веществата, стопявайки мастните клетки и редуцирайки апетита.
Именно поради тази причина, гръмотрънът е много добра алтернатива на диетите. Чай от гръмотрън може да се пие при т.нар. разтоварващи диети.
В българската народна медицина гръмотрънът намира приложение и при лечение на кожни обриви, шипове, безплодие, хемороиди, подагра, трудно уриниране.
Една супена лъжица от корените се запарва с 500 мл вода. След 15 минути запарката се прецежда и се приема на 3-4 пъти в рамките на един ден.
Запарката е най-добрата форма за прием на гръмотрън, защото по този начин се запазва съдържането на етерично масло в него.
Внимание! Гръмотрънът трябва да се приема под наблюдение на специалист. Не са известни странични ефекти, но е хубаво да се спазва дневната доза.
При някои хора, които изпитват непоносимост към билката, могат да се наблюдават стомашни киселини. В такъв случай се препоръчва преустановяването на ползването ѝ.

Татулът е силно токсично растение, което се използва като по-неприятната алтернатива на канабис и други нелегални наркотици, но точната доза за постигане на халюцинации е различна за всеки човек и не може да бъде определена. Дори няколко микрограма в повече може да доведат до смърт.

Цялото растение, но най-вече семената съдържат тропанови алкалоиди атропин, скополамин, хиосциамин. В състава на растението влизат още кумарини, фенолни киселини. Татулът съдържа алкалоиди като танин, керотин, датурин. Те предимно се съдържат в цвета и семената.

Приложението на татул е сравнително ограничено, поради силно токсичното му действие. Татулът има болкоуспокояващо и спазмолитично действие, които се дължат на фенолните киселини, кумарините и тропановите алкалоиди. Татулът се прилага при наличие на спастична кашлица, мигрена и в редки случаи при бронхилна астма.

Листата на татула се използват при главоболие, неврастения, парализи, приливи на кръв в главата, сънливост, епилепсия, психични заболявания, хълцане и др. Датуринът, извлечен от татула е алкалоид, който се съдържа в лекарството, който се приема от астматици за облекчаване на пристъпите на бронхиална астма.

Татулът се предписва при магарешка кашлица, болест на Паркинсон, силно безпокойство, стомашни болки. Външно се прилага при ревматизъм, радикулит и различни отоци. В миналото са пушили листата на татула против задух и туберкулоза.

Татул за външно приложение се използва за мазане при ревматизъм, отоци. За целта семената на татул се накисват за 7 дни в силна ракия, в съотношение 1:10.

За вътрешно приложение: 1 чаена лъжичка ситно нарязани листа от татул се заливат с 400 мл вряща вода. Киснат се 1 час. От получената отвара се пие 3 пъти дневно, по 1 супена лъжица преди хранене.

Татулът е отровно растение и не бива да се приема без лекарско предписание, особено при хора, страдащи от глаукома.

При отравяне с татул се наблюдават сухота в устата и затруднено преглъщане, разширение на зениците, ускоряване на сърдечната дейност, халюцинации, несвързан говор, възбуда, ускорено дишане, диария. При оказване на първа помощ на пострадалото лице се дава смес от активен въглен, силен чай и английски чай. Приемането в болница е задължително.

Не приемайте татул без лекарско предписание и наблюдение от специалист. При първите симптоми на отравяне веднага потърсете лекарска помощ!