В близките дни любителите на астрономията ги очаква завладяващо събитие.
Според съобщението на учените на 26 януари на много близко разстояние от Земята ще прелети астероид 2004 BL86. Разсроянието може да достигне до 1,2 милиона километра, което много експерти смятат за критично.
Диаметърът на астероида е 400-1000 метра. Той отлично ще се вижда в Северното полукълбо. Когато максимално се сближи със Земята астероидът ще се движи с 160 ъглови секунди в минута.
Учените смятат, че това е много интересен обект за наблюдение, само да се намираш по-близо до някой телескоп. Въпреки че някои експерти твърдят, че за това е достатъчен по-мощен бинокъл.
Като цяло, тази година Земята я очакват интересни астрономически събития.
През есента от едната страна на Слънцето ще има малък парад, в който ще се подредят Юпитер, Марс, Меркурий и Венера.
Освен това ще има две слънчеви и две лунни затъмнения. А да не забравя и метеоритния дъжд.
В началото на декември може да се наблюдава звезния поток Геминиди. В Перм най-добре ще могат да наблюдава метеоритния дъжд, скоростта на които ще  бъде 100 звезди в час.

Живели някога двама съседи. Никога не се карали, но постоянно си съперничели.
Една зима паднал дълбок сняг. Първият съсед излязъл рано сутринта с лопата в ръка, за да разчисти снега пред къщата и да направи пътечка към пътя. Погледнал в двора на съседа. Към неговия дом водела старателно почистена пътечка.
На следващата сутрин валяло отново. Първия съсед решил да излезе половин час по-рано. Погледнал към съседа, а към дома му отново води почистена пътечка.
На третия ден виелицата яко вилняла. Сняг бил се нарупал повече, отколкото в предишните дни. Излязъл първия съсед да възстанови реда в двора си на разсъмване. Погледнал в съседния двор, а там пътечката до дома на съседа стои почистена, все едно не е валял сняг.
Изненадан от това първият съсед решил да разбере, как съседа му успява да разчисти пътеката до дома си. В този ден двамата се срещнали на улицата. Като разменили няколко думи за работите си, първия съсед между другото попитал:
– Съседе, кога успяваш да почистиш снега пред дома си, сняг вали почти всеки ден?
Вторият съсед се изненадал от въпроса, но после се засмял и казал:
– Та аз никога не го чистя, просто приятели ми идват често на гости!

В детството си всички сме учили стихотворения за Дядо Мраз, писали сме му писма и сме броели дните до идването му със затаен дъх. Тогава не задавахме въпроса, дали съществува или не.
Много родители смятат, че не трябва да подържат вярата на децата в съществуването на Дядо Мраз. Други смятат, че когато пораснат децата им, сами ще разберат истината. Но дали тогава няма да се разочароват.
Спомням си, когато малкия Боря попита майка си:
– Мамо, нима Дядо Мраз не съществува!
Видях как младата жена изтръпна, но на помощ ѝ дойде една възрастна жена, която стоеше наблизо:
– Дадо Мраз ще съществува до тогава, докато ти вярваш в него, – каза мъдро жената и се усмихна на детето.
Минаха много години от тогава и мойте коси вече побеляха. Но колкото повече години трупам на гърба си, все повече се убеждавам, че вярата в Дядо Мраз е необходима.
Защо ли?
Защото е много забавно и весело.
Подготовката за новогодишните програми и представления, картичките направени от несръчните ръце на децата, писмата до Дядо мраз, очакването на подаръците, всичко това е увлекателно и вълнуващо.
Детските лекари отбелязват, че децата много по-рядко боледуват преди Нова година. Нима можеш да си стоиш у дома с висока температура, когато те очакват толкова интересни неща!

Вие можете да изпиете цял океан от Кока-Кола. Казват че Колата е толкова силна киселина, че ако поставиш в нея пирон, след няколко дни той се разтваря в нея. Това е истина, той наистина се разтваря.
Ако поставите пирон в чаша със сок от грейпфрут, той се разтваря още по бързо. Но никой не вика, че този сок е вреден. Защо?
Трябва да знаем, че нашия стомах е кисела среда. Киселиността на Колата за стомаха е детска играчка.
Не казвам, че Кока-Колата е безвредна, но вреда нанася не киселиността ѝ, а количеството захар в нея.
Ако изпиете океан от Кола, ще получите излишно тегло, но не и нараняване в стомаха си.

Нашата привързаност и любов ни определя какви сме. Въпросът не е каква привързаност сме си избрали, а това до каква степен сме способни да се променим чрез нея.
Поради привързаността си към някой или нещо ставаме съвсем други. Какво е нужно или не, решава вече моята привързаност и любов.
Но има и светли дни. Когато виждам ограниченита и забраните като свобода, целяща да ме запази и оформи.
За какво ми е такава свобода, която би ограбила или унищожила даден индивид? Нима свободата не се състои в това, да направиш нужното и потребното точно навреме?