Полицаи са задържали група лица, занимаващи се с набиране на нови бойци, които са готови да постъпят в Ислямската държава и желаят да вземат участие в бойните действия в Сирия.

С такова обвинение, в Белгия са били арестувани десет човека, които са успели да изпратят в Сирия доста желаещи да станат бойци на Ислямската държава.

От задържаните били иззети компютри и мобилни телефони, които се изследват от експерти.

Трябва да се отбележи, че Белгия е една от водещите страни по брой на граждани, станали бойци на Ислямската държава, действащи на територията на Ирак и Сирия.

През април 1918 г., стотици пруските войници видели мистериозен бял батальон в близост до Бетуни, Франция. Това се случило, когато един офицер разказвал на своята част, с приповдигнато настроение, че британците са победени.

Изведнъж за ръката го хванал лейтенанта и казал:

– Погледнете, капитане, голяма група конници идват към Бетуни от другата страна. Защо са облечени в бяло и яздят бели коне? Какво може да е това?

Пруските войници се обърнали да видят, как се приближава кавалерията излизаща от дим. Те ясно виждали фигурите на слънцето. Снаряди разтърсили земята, интензивна стрелба покосявала хората, а конниците облечени в бяло се придвижвали бавно.

Най-отпред яздел открояваща мъж, който имал меч на кръста си, а ръцете му били опрени на коня.

Изведнъж ужас и страх нападнал пруската войска и хората побегнали. Пруският капитан казал по-късно:

– Когато се появи тази тайнствена войска на страната на британците, аз разбрах, че сме загубили войната.

Хоуп Прайс, който описал тази история от Първата световна война, отбелязал, че британското правителство по време на военния конфликт постановило национални дни на молитва.

Именно тези молитви изиграли своята роля и ангелите да се намесят на страната на британските войски.

Действията на управниците на всеки народ могат да привлекат Бог и ангелите му на помощ за благословение и съд.

„Хората, разбира се! Дойде ми до гуша от тях. Идва ми да отида някъде далече, където няма никой. ….. Как може кучетата и съседите  да са толкова несъобразителни. За животните как да е, но нали си имат стопани!“

Навярно сте чували такива и подобни реплики край себе си.

Но всъщност кой точно ни разгневява?

Навярно повечето от вас ще кажат: „Глупавите и егоцентрични действия на другите хора ме вбесяват“.

Наистина ли външните събития ви разстройват? Когато се ядосате на някого, вие автоматично го превръщате в причина за вашите чувства. Обикновено в такива случаи казвате: „Дразниш ме! Ходиш ми по нервите“.

Това, че другите ви разгневяват, не е вярно. И ще ви го докажа.

Нахален младеж може да ви прережда на опашката в магазина. Продавач може да ви пробута „негодна“ стока. „Приятел“ може да ви „прецака“ и да не ви даде дължимото от обща бизнес сделка…..

Няма значение колко несправедливи и ужасни ви изглеждат другите хора, те не могат да ви разстроят и ядосат.

Горчивата истина е, че вие сте този, който „твори“ яда, който изпитвате. Не, това не са глупости. Самото действие може и да не ви повлияе, колкото и обидно да изглежда. Всичко зависи от това, каква насока на мислите си ще дадете.

Вашите чувства са резултат от значението, което приписвате на случилото се. Ако приемете по-спокойно нещата, ще можете да намерите и правилния изход от случая.

След занятията в училище Албена бе уморена и много гладна.

Когато се прибра в къщи, без да се преоблечи изтича в кухнята, за да утоли „зверския си глад“.

Тя погледна в хладилника, „прерови“ печката, тенджерите и тигана, ……. търсейки нещо да похапне.

В кухнята бяха майка ѝ и малкият ѝ брат Андрей. Те мълчаливо наблюдаваха действията на Албена, когато…..

Андрей след дълго размишление каза на майка си:

– Мамо, виж Албена обикаля като рикаещ лъв и търсейки кого да погълне.

Толкова много се говореше за молитвата от амвона, че на Наско и Трифон им дойде до гуша и решиха да участват най-активно във всяко молитвено събрание.

Те бяха младежи, но дързостни и самоотвержени, когато станеше дума за действие.

Още на първото молитвено събрание Трифон задряма и Нако го сбута:

– Не заспивай!

– Аз не спя, – троснато му отговори Трифон. – Не виждаш ли, че се моля.

– А защо тогава хъркаш, – изобличи го Наско.

– А, това е на езици…..