В салона се провеждаше поредната дискусия на тема: „Има ли Бог?“ Дебатът беше доста разгорещен. От двете страни хората стояха напрегнати.

Изведнъж един слаб младеж с очила, които едва се крепяха на носа му, енергично размаха ръце и възбудено извика:

– Къде е Бог? Покажете ми Го и ще повярвам в Него!

Един възрастен мъж се изправи и спокойно каза:

– Младежо, погледни слънцето!

– Много силно блести, – младият човек примижа и отвърна поглед от небесното светило.

– Не можеш! – засмя се мъжът. – А то е само Божие творение. Как тогава да ти покажа Бог?

– Знай, младежо, – добави един дребен старец, – че Бог е свят. „….. сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види„.

– Бог се откри на нас пръстните хора, – обади се смело младо момиче, – в Господ Исус, дошлият на земята в човешки образ Божи Син. Ако желаете да видите Бога, погледнете към Христос, Който изяви не само Божията святост и правда, но и Неговата любов и благодат.

– Той обича грешника – заяви възрастна жена – и иска да го спаси, да го направи Свое дете. „Защото и Христос един път пострада за греховете – Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога“.

В залата настъпи мълчание. Не познаващите Бога останаха безмълвни.

Много богати държави харчат огромни суми пари за космически мегапроекти. Всеки от проектите струваше повече от 1 милиард долара.

Днес има голям дебат за това колко безопасни са тези проекти за хората, но точно не може да се уточни, защото се подценяват техните мащаби и ценността им за науката.

Ето ви и един от тях, произведен в САЩ.

Northrop Grumman B-2 Spirit е уникален и мощен самолет-невидимка, предназначен за проникване чрез плътната противовъздушна защита.

Той може да пренася както обикновенно, така и ядрено оръжие.

Неговият екипаж се състои от двама души и може да носи на борда си до 230 кг бомби с дистанционно управление JDAM GPS или шестнадесет ядрени бомби B83 с тегло 1100 кг.

Това е единственият самолет, който може да превозва големи габаритни противотанкови оръжия от клас „въздух-земя“ в конфигурация „стел“.

Евгени беше известен вече писател. Той пристигна в града и смяташе да започне новата си книга.
Но нещо му прилоша, изгуби съзнание, а когато дойде на себе си не знаеше кой е и къде е.

В този нещастен ден Игнат минаваше по улицата, както обикновено и видя бездомен човек. Дрехите му бяха скъсани, а на краката си нямаше обувки.

Времето бе много студено и Игнат се съжали над човека, съвестно му бе да го остави на студа, а скоро щеше да дойде нощта, когато температурите се понижаваха още повече.

Той го подхвана под мишниците и го заведе в дома си.

– Как се казваш? – попита го Игнат.

Мъжът вдигна рамене, което много изненада младежа.

– Как попаднахте на улицата, в това студено време?

Мъжът отново вдигна рамене.

Игнат усети, че тук има нещо друго, което му се изплъзваше, но за това реши да мисли по-късно.
Той даде на мъжа дрехи и му предложи храна. Бездомникът се нахвърли към нея и започна да поглъща големи залъци хляб, натопени в яденето.

След това Игнат му зададе още няколко въпроса, но отговор не получи.

– Явно този човек е получил инсулт, като дядо Димо на село и за това нищо не помни, – мислеше си Игнат. – Трябва да му помогна, да намери близките си и тогава може би ще си спомни.

Игнат седна пред компютъра си, помести снимка на бездомника в една от социалните мрежи и разказа как го е намерил.

Хората се отзоваха бързо и пишеха на младежа:

„Какво можем да направим за него?“

„Абсолютно нищо ли не помни, поне името си?“

„Дали има близки?“

Въпроси , предположени и догадки непрекъснато се въртяха из чата.

Изведнъж се появи съобщение, което бе по-различно от тези, които до сега бяха писали.

„Много ми прилича на Евгени Храмов. Ако наистина е той, би трябвало да сте чели поне една негова книга. Доста интересно пише.“

Това съобщение раздвижи още повече нещата. Някои предложиха да се обадят на жена му или децата му, ако има такива.

И наистина се обадиха в дома му. Отговори им притеснен женски глас:

– Евгени замина за град К. , да пише поредната си книга , но не се е обаждал, а и в хотела го няма….. От два дена се мъча да се свържа с него…

– А по мобилният му телефон не звъняхте ли?

– Той е против такава техника и няма мобилен, говори само по обикновен телефон, – обясни жената.

Тогава ѝ разказаха за дебатите в Интернет относно един премръзнал човек на улицата. Жената веднага пожела да види снимката.

Когато включи компютъра си и видя бездомника, извика:

– Евгени, мили мой, какво е станало с теб?

След това всичко се разви много бързо. Писателят бе прибран в дома си, а лекар установи, че е преживял инсулт и за това бе загубил паметта си.

Един любител на залаганията измислил вечно печеливша игра за него.

Условията на играта били такива. Той написва на лист хартия някакво събитие, което ще се случи или няма да стане през следващите пет минути.

Бележката се оставяла на масата, така че неговият събеседник да не може да я прочете.

Опонентът трябвало да напише на лист хартия думата „да“, ако мисли, че оказаното събитие ще се случи или „не“ в противен случай.

След пет минути бележките се откривали. Ако опонента е отгатнал, получавал 100 долара, а ако не, давал на хитрия участник в дебата един долар.

По какъв начин любителят на залози е успявал да спечели всички игри?

Може да не сте любител на залозите, но ви предлагам да откриете как все пак е успявал да спечели не една, не две, а всички игри.

Навярно повечето от вас са прекалено умни, но не им достига хитрост?!

Е, не се изнервяйте, ето ви и …..

Отговор: Любителят на залози написвал на листа: „Вие ще напишете „Не““. В този случай ако противникът е написал“да“, то последният е сбъркал и ще плати един долар. Ако на бележката му е написано“не“, той също губи. При всеки от случаите любителят на залози правилно предсказвал събитието и печелел играта.

Роботите постепенно завладяват света. На пръв поглед може да изглежда, че не е така, защото завладяването на света не се случи по начина, който е описан от Айзък Азимов в романа „Аз, роботът“. Докато улиците се напълнят с различни андроиди, роботи вече заемат голяма част от рутинната работа, която човек предпочита да се избегне.
Но скоро те ще излязат от сенките. Планира се скоро да се появят по улиците коли без шофьори, които ще направят движението по пътищата по-малко проблематично. Дори ако те не се управляват от андроиди, софтуер на тези машини предизвиква много етични въпроси.
Например, ако трябва да избира между спасяването на живота на неговия пътник или някой друг при неизбежния сблъсък – което ще избере една кола?
Помислете за един мислен експеримент. Вие се движите по еднoто платно в безпилотно превозното средство и скоро стигате до влизане в тунела. Точно преди да навлезете, по платното преминава дете, но се препъва по пътя и пада. За кола, движеща се с висока скорост и няма време да намали, остават само две възможности: да удари детето и да го убие, или да се блъсне в една от стените на тунела, и да ви убие.
И двата варианта са лоши, и от морална гледна точка в тази задача няма „правилните“ отговори. Ето защо примера с тунела и е добър мисловен експеримент – защото е трудно да се реши. Проблемът поставен в този експеримент дава храна за размисъл върху усъвършенстването на безпилотни превозни средства. Но основният въпрос е как колата да се държим в ситуации, която е сложна от етична гледна точка? Освен това, който ще реши как роботът трябва да се държи в такива ситуации?
Експерти смятат, че инженерите и учените, които се занимават с роботoстроене, трябва да са наясно с опасностите в тяхната работа. Правила за безопасност и етика за роботите трябва да бъде предварително инсталирани, докато роботи масово влезли в живота ни. За обсъждане на тези правила е необходимо да се привлече световната общност. Въпреки че подобни въпроси са предмет на философски дебат, да се отлага такова решение би било недопустимо.