Сервитьорката Стейси Натсън от заведение за бърза закуска неочаквано получила от клиентка неочаквано щедър бакшиш. Стейси забелязала, че разсеяната клиентка е забравила малка кутия. Тя я настигнала на паркинга и й подала кутията, но жената помолила да я запази за себе си, а после тръгнала в неизвестна посока. Когато Натсън отворила кутията, едва не припаднала. Там намерила 12 000 долара.
Сервитьорката била майка на пет деца и като честна американка се обадила в полицията и разказала за откриването на изгубена вещ от непозната жена. Съобщили й, че ако след 60 дни никой не се обади, че е загубил тези пари, ще й бъдат дадени на нея. Минал срока, но Стейси не видяла парите. От полицията й съобщили, че парите миришели на марихуана и са задържани за разследване. Предложили й награда от 1000 долара, за това че е била честна и е дала необходимата информация в полицията, но тя отказала.
В своята декларация Стейси и други двама служители от ресторанта казали, че парите не миришат, особено на марихуана. След няколко месеца от разследването адвокатът Крейг Kнутсън заявил, че полицията е променила решението си и ще върнат на Стейси 12 000 долара до последния цент.
Тази история прославила Стейси и нейното семейство. Благочестивата сервитьорка коментира: „Съпругът ми и аз имаме големи финансови затруднения, защото ние отглеждаме пет деца. Това е просто дар от Бога за нашето семейство, което той ни даде чрез ангела си“.

Наблюдението на същества създадени от Господа са извор на познание., от който можем да черпим без прекъсване.

От мравките научаваме да трупаме запаси за трудни моменти, от пчелите как се постига ред, от змиите невъзможността да се движим по известни следи. Мисля, че като премахнем особеностите на всеки вид има нещо, което ги обединява и това е инстинкта за самосъхранение.

У всеки у нас има нещо, което ни подтиква да живеем, което ни зове, да не даваме да бъдем отнесени от деморализацията, което ни учи, че след буря идва спокойствие.

На благословения дар вложен в нас от Създателя се дължи това, че неприятности ни нападат, но не ни унищожават. Загубата на един човек не ни обезоръжава напълно. Дори импулсът да се борим срещу смъртта на едно любимо същество не ни завлича в гроба.

Знам, че съществуват и изключения. Не малко са и тези, които не могат да устоят на жестоките превратности на съдбата.

Но нещо вътре в нас ни казва да устоим, да се вкопчим в живота със нокти и зъби, да продължим да се борим, защото още не е даден сигналът, борбата още не е свършила. Звучат последните акорди на песента, но театралното представление още не е приключило.

Само със смъртта свършват мислите, проектите, плановете, които са били в човешкото сърце, но дори и тогава, ако човек е познал Създателя си, това не е нещастие, а стъпка към едно по-добро място.

А докато дойде този преход, трябва да продължим да живеем и да го направим по най-достойния начин.

Човеците са като виното. Злите страдат и боледуват и болката и мъката превръщат в оцет една душа, която би могла да бъде приятна и сладка. Добрите също преминават през трудности и имат същия горчив опит, но също като качествените вина не се вгорчават, а с течение на годините стават все по добри.

– Дори ако узнаеш, няма да ревнуваш?
– Да ревнувам? По каква причина?
– А какво ще стане, ако аз си мисля за някоя жена от моето минало и тя се намира до теб? Няма ли да се безпокоиш, че мога да си тръгна от теб и да отида при нея? Няма ли да ти е тежко?
– Не.
– Предполагам, че не ме обичаш тогава.
– Любов и ревност. Ти не разбираш, за какво говориш. Любовта няма нищо общо с ревността и страха от загубата. Аз те обичам, но ако искаш да си тръгнеш, защото не можеш да забравиш другата жена, това ще бъде добре, но поне ще знам истината. Защото ако останеш, това означава да ме лъжеш. Ако ти си тръгнеш, приемам, че така е трябвало да стане. Защото ако останеш ще заемеш мястото на този, който е подходящ за мен. Този, който ще дойде при мен и няма да си тръгне и да ме изостави. Няма за какво да се безпокоя. Всичко съдейства за добро.
– Странна е любовта ти… Ти не умееш да се привързваш, затова и не ревнуваш…
– Ти все още не разбираш това, за което говориш. Любовта няма нищо общо с привързаността. Да се привързваш към някого и да го ревнуваш, означава, че не обичаш себе си. Считаш себе си по-лош от другите. Смяташ, че такъв като теб никой няма да обича. Сравняваш се. Но ти не можеш да се сравняваш с другите. Ти си си ти. Ти имаш свой живот. Това е дар. Не го губи като се сравняваш с другите. Това е подвеждащо. Гледай внимателно, преценявай и няма да сгрешиш.

Двегодишното австралийско момче Чарли Паркър е най-младият укротител на змии в света. Той изобщо не се страхува от влечугите и ги гледа право в очите.
Бащата на момчето има в Австралия зоопарк с диви животни. Според бащата синът му има способност да се сприятелява с животните.
– Когато Чарли се роди, аз не се съмнявах, че той ще стане истински рейнджър, – казва бащата на момчето. – Чарли още не можеше да ходи, когато се запозна с най-добрите си приятели змиите.
Момчето започнало да общува с дивите животни още от пелените. На две години е започнал да помага на баща си в зоопарка в австралийския щат Виктория и става най-младият рейнджър в историята на Австралия.
– За наша изненада, Чарли отиде при.10 килограмовата боа Пабло и започна да си играе с нея. – разказва Паркър старши. – Синът ми толкова умело се справя със змиите, алигаторите и гущерите, че изобщо не се съмнявам, че той ще стане истински специалист в тази област. Всеки ден се изненадвам от това, колко бързо намира общ език с животните. Това е истински дар.
– Околните постоянно ни питат, не се ли страхуваме да оставим детето си само с влечугите, – споделя майката на детето. – На което аз отговарям, че не може да се върви против гените на бащата. Моят син е копие на съпруга ми.

Ние обичаме да гледаме театър не само защото е забавно, но поради някаква наша вътрешна необходимост. Работата е там, че ние всички сме, кой повече, кой по-малко, актьори. Затова е тая голяма любов към сцената. Затова на всеки актьор гледаме като на свой човек.
В живота най-лесно успяват ония от нас, които са по природата дарени с по-голям талант за преобразяване. Велик талант! На такъв човек пътят в живота му е постлан с килими.
И обратно, колкото по-слабо си дарен с тоя дар, толкова по-мъчен за тебе е животът и толкова по-безинтересен ставаш за хората. Не очаквай никакъв успех в живота при подобни условия.
Да можеше да се извади нещичко от тоя дар от някой друг, който го притежава в по-широки размери или някак да се впръсне в теб от него. Какво ли не би дал за тая операция?!
Целият човешки животили онова, което наричат „борба“, е едно непрекъснато артистично състезание, един открит сценичен дебют.