Той може да редуцира всички симптоми, асоцирани с болестта на пътуването, например морската, като замаяност, повдигане и избиване на студена пот.

Доказано е, че джинджифилът е изключително полезен в редуциране на симптомите на гадене по време на бременост, дори и при най-тежката форма, изискваща хоспитализация.

Джинджифилът има антивъзпалителен ефект. Съдържа много съединения, наречени генгероли, които облекчават страдащите от остеоартрит и ревматичен артрит.

Предпазва от колоректален рак и рак на яйчниците. Гингеролите, основните компоненти на джинджифила, които са причина за отчетливия му вкус, ограничават растежа на колоректалните ракови клетки, а също и ги убиват, като предизвикат смъртта и асимилацията им.

Джинджифилът подобрява реакцията на имунната система. Загрява през студеното време, но може да предизвика и целебно потене, по време на настинки и грипове.

Немски учени са установили, че при потенето се получава защита от някои микроорганизми, включително срещу E.coli, Stahhylococcus aureus – често срещано кожно заболяване и Candida albicans.

Първоначално джинджифилът се е използвал предимно в медицината.

Пресният джинджифил има остър парлив вкус с аромат на лимон. В изсушен и стрит прах на вид се използва в кулинарията като подправка.

Резенчета пресе джинджифил се използват за направата на чай и като добавки в супи и сосове.  В източната кухня се приготвя по всички познати техноологии на печене, варене и пържене.

В Азия коенът се настъргва, накисва се във вода и с него се подправят ястия или пък се запържва.

Много е разпространен в сладкарството под формата на сладки и бомбони. Участва във всяко къри. В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира. В Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват.

Пресният джинджифил трябва да се съхранява в хладилник в хартиена торбичка. Така се запазва за около три седмици.

Изсушеният джинджифил се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място. Може да се остави и в хладилника, където ще запази аромата си за една година.

Факт е, че след всяка вълна на истерия, която се надува за следващия „епидемия“, хора като попарен, тичат да се ваксинират. И дори не осъзнават, че предложената им ваксина е много по-опасна от вирусите, които са прихванали.
Така например, в американската ваксина против грип доскоро се съдържаше консервант „тимерозал“, който е много токсично съединение на живака.
Въпреки забраната, „тимерозал“ в съвременни американски ваксини, все още съдържат живачни съединения, само че при по-ниски концентрации.
Какво добавят производителите на ваксини в тях? Всичко, което им е угодно: генетично модифицирани вируси; консерванти, въз основа на тежки метали и алуминий; формалдехид; непроверени антибиотици.
Ваксините, ето това можем да наречем масова епидемия. Именно в страни, където е имало масово ваксиниране, например в Индия, има множество хора заболели от аутизъм.
Може би в това се състои и цирка, хората да се изплашат, за да се ваксинират масово.
Ако населението на земята се превърне в аутисти, жените изгубят възможноста да износат плода, … всичко това се вмества в концепцията за „златния милиард“.
Как могат да се накарат хората доброволно и масово да бъдат инжектирани с желаното вещество? Много просто, уплаши ги с ужасни болести и им обясни, че те могат да се спасят само с тази или онази ваксина. А какво може да се съдържа в нея освен „основния продукт“…..
Но уплашени хора по целия свят продължават да се ваксинират, точният им състав никой не знае. Страничните ефекти от такова ваксиниране са неизвестни за мнозинството, освен за тези, които ги създават и пускат.
Може би имам параноя? Главното е, че заради нея още не са ме ваксинирали!

В Европейския съюз набира скорост скандал с откриване на разлики във ваксините за „народа“ и за „властта“.
Ваксините за големите маси съдържат живак и алуминий в по-голямо количество от допустимото, необходимо за консервант, а за „привилегированите“ такива няма. Освен това им и други подозрителни различия.
Според експертите, ваксинирането срещу пандемичния грип H1N1, произведен в САЩ, за Европа е безопасно и ефективно. Но вместо това, в Евросъюза са открили аргумент, който е просто скандален. Оказало се, че ваксината, поставяна в Европа се разделя на два типа – за „особено важни персони“ и за обикновенни европейци.
Длъжностните лица от Евросъюза получават ваксини, от специално пусната ограничена серия, която не съдържа превишени дози на живак и алуминий. Не съдържат и добавъчен свалент. Обикновените граждани, които не са роднини на Маркел и Саркози, получават пълен набор от алуминиев живачен консервант и повече.
Установяването на наличието на две ваксини е било дело на французина Нувел Обс. Журналисти са доказали, че в страната са пристигнали две партиди от препарата, 50 хиляди за „важни персони“ и 98 милиона за обикновените хора. От съобщението се заинтересували и други журналисти. В резултат на това от Spiegel установили, че ваксината IVAX Corp съдържа „наночастици с неизвестно предназначение“. Наночастиците са открити от три независими лаборатории.

Учените са открили нов ензим – cIAP2. Той предпазва белите дробове от инфекция, давайки възможност да се намали степента на увреждане на тъканите по време на инфекцията. Д-р Мая Салех от Университета Макгила смята, че това откритие ще даде възможност да се контролира грипа.
Логично е да се повишат защитните функции на организма, вместо да насочват всичките си сили, за да унищожаване на вируса.
Идеалната комбинирана терапия трябва да съчетават контрол и защита от инфекции. За контрола отговаря имуната система, не позволяваща на вируса да се размножава в клетките и да атакува.
Както са показали експерименти с гризачи, заразени с H1N1 грип тип А, ензим е необходим за контролиране на клетъчна смърт.  Той променя и активира факторите за оцеляване на клетките, предпазва организма от саморазрушителни възпалителни процеси, известен като некроза.
Ако ензимът не е налице, клетките започват да се държат по съвсем различен начин, вредят на организма.
cIAP2  защитава не само от смърт заразени клетки, но и здравите съседните клетки, които се намират в същите тъкани. Това повишава устойчивостта към инфекции.

На 7 август 1994 г. жителите на град Оаквили били изненадани. Вместо обичайният дъжд, от небето падало желе.
Когато дъждът е преминал, почти всички имали сериозни симптоми, подобни на грип, който продължи от 7 седмици до 3 месеца.
Накрая, когато майката на един от жителите на града се разболяла, след като докосвала това вещество, той изпратил част от него за изследване.
Резултатите шокирали учените. В капките на това вещество се съдържали бели кръвни телца. След това материалът се изпратил до Държавния департамент на здравеопазването във Вашингтон за по-нататъшен анализ.
Забелязали, че желатиновите капки съдържат два вида бактерии, едни от тях се съдържали в храносмилателната система на човека.
Въпреки това, никой не бил в състояние да идентифицира веществото и как то е свързано с мистериозните заболявания, обхванали целия град.