Денят обещаваше да е топъл, но кой го знае,  при днешните резки климатични промени, човек всичко може да очаква.

Въпреки това Гена реши да излезе и да се поразходи. Срещна приятелката си Запряна и двете отидоха до близкото кафене.

Гена започна нетърпеливо:

– Вчера сутринта, докато поливах цветята на балкона, забелязах, че едно от любимите ми цветя е повехнало. В лейката ми бе останало малко вода, но аз я излях на цветето и тръгнах с намерения, да налея още вода и да до полея, но Васко искаше нещо да му намеря и аз забравих….

– И какво стана с цветето ти, увехна ли? – попита загрижено Запряна.

Тя много обичаше цветята и полагаше големи грижи за тези, които си бе насадила.

– Тази сутрин цветето ми бе в прекрасна форма, – усмихна се възторжено Гена. – То се бе съживило. Представяш ли си, само няколко капки са му били достатъчни, за да си възвърне красотата?!

– Хубаво, че е станало така, – въздъхна облекчено Запряна.

– Мисля си, – каза Гена, – че и в християнският живот се случва така.

– Какво имаш предвид? – – попита учудено Запряна.

– Обикновено смятаме, че ако не вършим велики дела, не помагаме на никого.

– Е, да, – съгласи се Запряна, – но една мила дума казана на място, може да доведе до неочаквани резултати.

– Трябва да сме по-внимателни с малките неща и да не ги пропускаме, – каза сериозно Гена, – те могат да променят нечий живот.

Явно и двете бяха решили, че щом голямото е недостижимо за тях, по-добре да свършат малкото. Но нали хубавите неща започват от нещо съвсем малко – насърчаваща усмивка, прегръдка с пожелание за успех, някоя добра дума след провал,….

В ежедневието се сблъскваме с много грижи. Понякога сме поставени сред бурите на проблемите. Срещаме финансови и здравословни трудности. Страхуваме се за нашите близки, които се намират сред природни бедствия, войни, терор и жестокости.

Но във всичко това Исус е с нас.

Той е този, който може да ходи по вода и да контролира природните явление. Само Исус може да каже на бурята, както и на нашите проблеми: „Спри! Утихни!“ и те да му се покоряват.

От нашия Спасител получаваме невероятно ценен и необикновен дар, Неговият  мир. Той владее обстоятелствата и може да ни гарантира съвършен мир. Това не е по нашите сили. Нямаме достатъчно мъдрост, за да живеем в безопасност.

Само в любящите обятия на Исус Христос можем да бъдем защитени, защото, Той има план за нашия живот.

Фразата “ и всяка ваша грижа възложете на Него“ на френски звучи така: „Оставете всичките си теготи на Бога“.

Виждали ли сте как огромен самосвал разтоварва товара си?

Шофьорът просто натиска едно копче или дърпа ръчка и тежкия товар се разтоварва на желаното място. Самосвалът ще бъде напълно безполезен, ако е натоварен постоянно.

Ние не бива да бъдем смачкани под товара на грижите ни.

Можем просто да натиснем бутона на вярата или да превключим лоста на доверието и тежкия товар ще се разтовари на плещите на Този, Който е обещал да го поеме вместо нас.

Сложи на плещите Му земните си грижи, защото Той се грижи за теб.

Ако Той те е възлюбил толкова силно, че е взел на Себе Си бремето на твоите грехове, то ти можеш да Му довериш и малко по-леки товари.

В съвременния свят много отдавна всичко се е обърнало с главата надолу. Жените все повече и повече стават „мъжествени“, забележете, не мъже. Вземат върху себе си съвсем не женска работа, а много мъже се превръщат в лентяи.

И това става, благодарение на нас жените. Да, скъпи мои, в това съм се убедила от свой личен опит и опита на мои  приятелки и познати.

Ние сами правим всичко, слагайки на собствените си крехки рамене съвсем не женски грижи и с гордост ги изпълняваме ….

Веднъж чух от един мъж, невероятно интересна концепция „тетка“. Оказва се, че „тетка“ е вредно същество, което живее във всяка жена и не ѝ дава правото да бъде щастлива.

От пръв поглед, няма нищо лошо в името „тетка“, но благодарение на него ставаме по-отговорни, подредени и организирани.

Но как се чувствате, жени? Като изтормозен кон.

И всички ние забравяме, че само щастливата майка има щастливи деца, а до любящата и уважаваща себе си жена винаги стои влюбен и стараещ се да я зарадва мъж.

Децата не винаги разбират грижа на възрастни, но често ни подтикват към приятни мисли.

Един ден Наталия каза на баба си:

– Бабо, челото ти е осеяно с дълбоки и големи бръчки. От къде са се появили там?

– Във всяка една от тях е скрит един спомен: тъжен или весел, плашещ или вдъхновяващ,….- въздъхна старицата.

– Надявам се повечето да са били приятни? – усмихна се подкупващо Наталия.

– Например, една от тях се е появила, когато се запознах с дядо ти. Друга, когато се роди любимата ми внучка – и бабата нежно се усмихна на малкото момиченце до себе си.

Всяко събитие в живота ни не минава безследно, то остава своите щрихи върху лицето ни. Много е трудно да се разбере, какви спомени пазят тези мили бръчки …..