За такава салата са ви необходими: 150 грама листа от глухарче, две краставици, 50 грама фъстъци, зехтин, лимонов сок и сол.
А ето и как се приготвя.
Листата на глухарчето добре се измиват. В купа се налива 500 мл вода и се слагат 10 грама сол. В тази подсолена вода се оставят листата на глухарчето да постоят около половин час. Това се прави, за да се премахне горчивината им.
Листата на глухарчето ситно се нарязват. Краставиците се измиват, разделят се наполовинки се режат на тънки филийки. Краставиците могат да се заменят и с млади тиквички. А можете да прибавите една краставица и една тиквичка.
За салатата е необходимо да се вземат солени фъстъци, но ако не са солени, досолете я по ваш вкус. По желание фъстъците могат да бъдат заменени от гръцки орехи.
Листата от глухарчетата, краставиците и фъстъците добре добре разбъркайте. Към сместа добавете зехтина и лимоновия сок или оцет.
Нашата супер полезна салата от листа на глухарче вече е готова.
Добър апетит.

Той не злословеше, не ругаеше, когато го плюеха и му се подиграваха. Исус не каза: „Ще ви дам да се разберете, само да възкръсна“.
Такива заплахи не излязоха от устата на Христос.
Вие разбрахте ли какво направи Исус. Той остави Бог да съди. Не поиска извинение. Не търсеше възмездие, това не беше Неговата задача. Поразително е, но Той направи точно обратното. Защити ги като каза: “ Отче, прости им, те не знаят какво правят“.
Да, горчивина имаше в думите, които звучаха сутринта в петък. Думи като камъни, предназначени да убиват.
Трудно ми е да разбера, как Исус защити Своите безсърдечни убийци, когато тялото му бе разкъсвано от болка, очите бяха покрити с кръв, а на дробовете му не стигаше въздух, за да диша.
Никога не съм виждала такава любов.
Човекът заслужаващ отмъщение, не го получи от Исус. Вместо това, Той умря за нас.
Кой може да направи такова нещо? Не зная.
Но знам едно. Неочакваните ми рани стават по-малко мъчителни. Моето недоволство и натежалите чувства изведнъж стават детински.
Учудвам се понякога, слепи ли сме да видим, че любовта на Христос към хората, е толкова велика, както и страданията, кото понесе на кръста.
Поразителна милост.

Повървяха около десетина минути. Минаха покрай шадравана, заобиколиха стадиона и оставиха зад гърба си новия паркинг. Двамата мълчаха и вървяха, докато парка се стопи и излязоха на хълма.

– Ще ти разкажа една история, – каза Марк и погледна младия мъж, който вървеше до него. – Нали питаше защо са ми такива ръцете.

Ръцете му бяха изкривени, а на много от тях нямаше нокти, бяха изтръгнати.

– Е щом си решил, – повдигна рамене Владо.

– Бях обикновено момче, по нищо не се различавах от другите. Страшна война беше. Бяха ни оставили да вардим един навес. Хванаха ни, но повечето от нас бяха избити. Малкото, които бяхме останали, ни навързаха и ни подкараха покрай една река. След два ден ритници,удари с приклади, глад и студ пристигнахме в пленически лагер. Капитанът, който го ръководеше, си мислеше, че знам повече, отколкото всъщност знаех.

Ръцете на Марк потрепераха.

– Или си беше просто гадняр, – продължи Марк. – Обработваха ме добре няколко седмици, за това ръцете ми са такива, а после ме хвърлиха в една дупка цели пет години. Едва не умрях там, – гласът му заглъхна.

В мислите си беше някъде далече от тук, миналото и спомените не му даваха мира.

– Пет години затвор в една дупка, – прошепна Владо уплашено, той не можеше да си представи такова нещо.

Когато Марк отново заговори, в гласа му имаше горчивина:

– Не затвор, а клетка с пръстен под, два и половина метра широка. Пускаха ме да излизам само два пъти в месеца. През останалото време спях и крачех. Сънят трудно идваше, за това повечето от времето крачех. Четири крачки напред и обратно.

Погледна Владо изкашля се и продължи:

– Сега не понасям затворени пространства, за това се разхождам. Когато се озова между стени, веднага излизам, тъй като преди не можех да го правя.

И той размаха осакатените си ръце към дърветата, небето и всичко наоколо.

– Защо ми разказваш всичко това?

– Разбрах, че имаш неприятности, а знам, че си невинен, ще е жалко да гниеш в някоя дупка, заради някой друг. Разбираш ли, този простор ще ти липсва.

Владо кимна. Той съвсем не искаше да загуби свободата си, особено сега, когато нищо не беше направил, независимо от обвиненията. Владо беше младо момче, а пред него беше животът.

Ако сте суеверни знаете, че счупеното огледалото носи нещастие. Но такова за Бинг Райт е източник на нови произведения. В тях той съчетава например, залез със счупено огледало.
Всяка фотография на Райт е уникална. Това засяга не само залеза, запечатан на снимката, но и разбитото огледало, строшените парчета са различни в отделните работи.
Художникът вярва, че произведенията му ще помогнат на хората, да престанат да вярват в глупави знаци и главно да не се разстройват, че се е счупило огледалото им.
Наистина, във всяка ситуация можете да намерите положителната страна и във всяка горчивина – повод за радост.
Между другото, огледалото не за първи път се използва в областта на изкуството. Дизайнерите отдавна активно го прилагат на мебели, стени, тавани. Фотографи често използват огледалото в работата си, заснемайки  отразено лице или конкретна сграда в него.