В църквата на колене бе застанал посивял мъж. Главата му бе леко приведена, а очите леко притворени.

Той доста сърцераздирателно изливаше молитвата си пред Бога:

– Води ме, Господи, там където трябва да бъда, а там където не трябва да ходя, аз сам се изкатервам ….

Когато някой ни обижда сме готови да му отвърнем със същото или да молим Бог да му отмъсти, но това не е Божия път.

Това разбрах веднъж, когато ме ограбиха. Аз се молих за тази ситуация и питах:

– Господи, защо допусна това? Защо не спря крадеца и не го халоса по главата, когато посегна да ме ограби?

Тогава Бог ми помогна да погледна от духовна гледна точка на проблема.

Господ е много милостив, не само към мен и семейството ми, но и към крадеца.

Следващия път, когато ви ограбят, не искайте Бог да накаже грабителя, а помислете, че този човек има нужда от спасение. Бог и него обича. Той умря и за него на кръста, за това желае по-скоро да му прости, отколкото да го накаже.

Помолете се за този крадец. Поискайте милост за този човек пред Господа и се противопоставете на дявола, който го контролира.

Това е истинското ходатайство, което напълно обърква силите на тъмнината. Те са напълно беззащитни пред молитвата.

Господ търси такива, които са смели и достатъчно посветени на Бога, за да правят това. Осмели се да станеш един от тях.

Когато сте изкушени да отмъстите на някого, по-добре променете отношението си към добро спрямо него и се помолете да се промени животът на този човек.

Слави е изключително момче. Само на девет години е , но понякога смайва възрастните с разсъжденията си .

Той обича да чете, да наблюдава явленията, животните и растенията в природата. Когато майка му видеше умислената  му и вглъбена физиономия, въздиша и си казва:

– Какво ли му се върти пак в главата? Това негово мислене, много ме тревожи.

Баща му често го защитаваше от подобни нападки и дори го насърчаваше в действията му:

– Така се развива, – казваше той на жена си. – Любопитството от такъв род е дало началото на много открития. Не му пречи.

Днес на гости им бе дошла леля Дарина. Слави я хвана за ръката и я поведе към една от стаите, като ѝ прошепна съвсем тихо на ухото:

– Ела, искам да ти разкрия една тайна.

Тя бе свикнала с чудатостите му и го последва.

След като затвори вратата, Слави седна на стола срещу леля си и каза тъжно:

– Светът е болен.

– Как така? От къде знаеш? – погледна го изумена леля му.

– Защото хората се лъжат, – започна да обяснява Слави, – използват се едни други и искат само на тях да им е добре.

Лелята поклати сериозно глава.

– Светът с такива хора ще продължава да боледува, докато те не се вразумят, – заключи Слави.

– А от къде се взеха такива мисли в главата ти? – попита леля му. – Та ти си само на девет години.

Слави вдигна рамене и попита:

– А нима е нужно много време, за да се разбере това?

Телефонът продължи да звъни настойчиво. Накрая Мирон допълзя до него и вдигна слушалката.

– Миро, Елена е. Днес не ми се обади, а е понеделник, притесних се за теб.

– Елена, ела моля те, – простена Мирон.

След половин час тя беше при него, след като измина целия път с превишена скорост.

Когато Мирон ѝ отвори, тя разбра, че е много разстроен. Опита се несвързано да ѝ обясни:

– Боли ме главата, гърдите, гърба, ….. – разтвори некоординирано ръце, – просто навсякъде.

Елена му облече някакво яке, хвана за ръка сина му Стоил, свали и двамата пред блока, и ги набута в колата си. След това с бясна скорост потегли към болницата.

Там веднага поеха Мирон, сложиха го на носилка и му наложиха кислородна маска.

– Татко ще умре ли? – попита настръхнал, готов да се разплаче, Стоил.

– Да, ако не заспиш веднага, – свирепо му отвърна Елена.

Със спящото дете, подпряло глава на коленете ѝ, Елена посрещна утрото в чакалнята. В раните часове на деня кардиологът излезе и съобщи:

– Извън опасност е. Не е от сърцето, не се тревожете, просто е получил панически пристъп. Пациента може да си тръгне, но трябва да го види личния му лекар.

След като се прибраха и тримата в апартамента, Елена помогна на Мирон да се изкъпе, сложи го да легне и му свари кафе. Облече Стоил, направи му закуска и го закара на училище.

Елена се обади по телефона, че не е в състояние да отиде на работа и се върна при Мирон.

Седна до него на леглото. Мирон беше отпаднал и замаян от успокоителните, но дишаше много по-леко и бе леко огладнял.

– Какво се е случило? – попита Елена.

– Майка ми умря.

– Защо не ми се обади?

– Стана много бързо. Не исках да тревожа никого, а и нищо не можеше да се направи.

Мирон започна да разказва без ред. Това беше водопад от откъслечни фрази, спомени, образи, страхове, целият му живот изпълнен с несполуки. През цялото време стискаше ръката на Елена. За него тя бе повече от сестра.

– Аз съм голям неудачник,  – едва не се разплака Мирон, – всичко обърках. Чувствам се като кулата в Пиза. Май оста ми е накриво, за това правя всичко наопаки.

– Няма успехи без провали, Миро. Човек  живее по възможно най-добрия начин. Избий си тези измишльотини от главата. Все някога трябва да се спреш и да се огледаш.

– Нима трябва да стигна до дъното, за да се отскоча и да изплувам отгоре.

– Кризите са хубаво нещо, само така човек израства и се променя. Кой ти е казал, че животът е лесен? Винаги има болка, страдание и трудности. Спри да се вайкаш и се вземи в ръце. Не можеш да избягаш от живота си. Дошло е време да се спреш и да се изправиш срещу себе си.

Спомняте ли си известния израз, че идеите витаят във въздуха? Свободно радикалната теория е една от тези идеи.
Първият, на който му дошла в главата е Денхен Херман. След серии от експерименти през 1956г. го осенила мисълта, че кислород, който преминава през клетката ѝ дава енергия чрез окисление. Този процес много прилича на горенето.
Но получената енергия не се изразходва напълно. Част от нея създават много вредни за нас съединения, така наречените активни форми на кислорода.
Независимо от него към същия извод достигнал и Никола Емануел.
Съединенията живеят няколко микросекунди, но това време е достатъчно, за да взаимодействат с клетките и да ги повредят.
Според тази теория, стареенето е просто натрупване на щети.