В периферията на вселената се намира един магазин. Табелата на магазина я няма от доста дълго време, след като я отнесе космически ураган, а собственикът не постави нова, защото всеки местен жител знаеше, че магазинът продава желания.
Асортиментът на магазина бе огромен. Тук може практически да се купи всичко: огромни яхти, големи коли, апартаменти в столицата, пост на вицепрезидент на корпорацията, пари, брак, деца, любима работа, красива фигура, победа на конкурс, футболни клубове, власт, успех, пръстени с диаманти много други неща. Не се продаваше само живот и смърт. С това се занимаваше друг офис, който се намираше в другия край на галактиката.
Всеки който идваше в магазина, а има и такива, които и един път не стъпваха в него, оставайки в къщи и оплаквайки съдбата си, най- напред узнаваше цената на своето желание. А цените бяха различни.
Например, любимата работа струва отказ от стабилност и предвидимост, готовност за разходи при планиране и структуриране на живота си, вяра в собствените сили и решение да се работи там, където е приятно и се харесва на човек, а не там, където трябва.
Властта струваше много повече: отказ от някои собствени убеждения, винаги да намираш рационално обяснение на нещата, да можеш да отказваш на другите, да знаеш цената си, а тя трябва да е достатъчно висока, да казваш „Аз“ заявавайки за себе си, независимо от одобрението или неодобрението на другите.
Някои цени се оказаха странни. Брак можеше да се получи практически даром, но щастливия живот стуваше скъпо. В цената му се включваше лична отговорност за собственото си щастие и способността да се радваш на живота, знаейки своите желания да се откажеш от сремежите съобразавайки се с околните, малко чувство за вина, умение да оценяваш това, което е, да разрешиш на себе си да бъдеш щастлив, осъзнаване на собствените ценности и значение, отказ от бонуси „жертви“, риск да загубиш някои приятели и познати.
Не всеки, който идваше в магазина беше готов да купи желанието си.
Някои като видеха цената, се обръщаха и си тръгваха.
Други дълго мислеха, пресмятаха и размишляваха от къде да вземат още средства.
Някои започваха да се оплакват от високите цени и молеха собственика на магазина за отстъпка или питаха кога ще има разпродажба.
А имаше и такива, които вадеха от джоба спестяванията си и получаваха исканото желание, увито в красива шумоляща хартия.
На щастливците другите клиенти гледаха завистливо. Те си шепнеха помежду си:
– Навярно собственикът на магазина е техен познат и желанията са им дадени просто така, без всякакво затруднение.
На собственика на магазина често предлагаха да намали цените, за да увеличи купувачите си, но той винаги отказваше, казвайки:
– От това ще пострада качеството на желанията.
Когато питаха собственикът;
– Не се ли страхувате, че ще се разорите?
Той клатеше глава и отговаряше:
– Във всяко време ще се намерят смелчаци, които ще са готови да рискуват и ще променят живота си, отказвайки се от обикновенния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си и своите желания, имащи сили и средства за това, за да заплатят изпълнението на желанията си.
Излизайки от магазина може да видите обявление, което виси на вратата:
„Ако твоето желание не е изпълнено, значи то още не е платено“.

Първата нова религия в съвременна Корея Donghak е основана през 1860 г. от младия учен Чо Же-У.
Скитайки из провинциите по време на духовно поклонение, Чо чул глас, който му казал:
„Не бой се. Човечеството ме нарича Върховния Санже. Бях изпратен, за да спася човечеството“.
След това Чо основал  Donghak – „Източно учение“, което било смес от нео-конфуцианството, традиционна шаманизъм, даоизма и народната религия.
Той проповядвал, че Sangjenim, господарят на вселената скоро ще се въплати в този свят и ще отвори вратата на небето, когато човечеството ще страда от загадъчна болест.
Правителството на Чосон било разтревожено от новото учение, особено след въстанието на селяните през 1894 г.
Както въстанието така и новата религия били подтиснати и унищожени.

Това не е първоаприлска шега. Този чайник наистина е направен от пчели. Най-талантливите и трудолюбиви природни скулптори.
В създаването на този чайник са взели участие 60 хиляди пчели.
Трудолюбивите насекоми са изградили своите килийки около телена рамка, измайсторена от художника Томаш Либертини. Художникът е изградил само конструкцията, другото е дело на пчелите.
Проектът на Либертини, наречен „Хиляда години“, е посветен на пчелите.
Идеята е дошла от филма The Millenial Bee (1983) по романа на Габриел Гарсия Маркес „Сто години самота“.
Според Либертини, заглавието „хиляда години“ не само отразява невероятни свойства на восък – естествен материал, който буквално може да се съхранява в продължение на хиляди години, но също така показва мащаба на човешкия живот пред лицето на очевидната вечността на Вселената.
Художникът-експериментатор не за първи път работи с пчели.
Между неговите работи има и други произведения на изкуството, в които пчелите са се изявили като отлични скулптори.
Във всички тези случаи той е създавал само рамката, а другото е дело на пчелите. В крайна сметка Либертини е получил отлични вази от восък.

Благодарение на съвременните технологични възможности планетариумите значително се разширяват. Нов 3D-планетариум е построен в град Гронинген, Холандия и е перфектно доказателство за това.
Този 3D-планетариум позволява на посетителите да погледнат по нов начин към тайните на Вселената и Космоса. Това прави наука по-достъпна и привлекателна за по-младото поколение. Първоначално, инициатор на проекта е бил професор по астрономия в местния университет. Той помоли за помощ Джак ван дер Пален, известният холандски архитект, който е създал проекта с уникален планетариум, наричайки го Infoversum.
Външно, дизайнът прилича на космически обект. Гигантска бяла топка задържана от лента, напомняща на астероиден пояс. За да се постигне перфектно кръгла форма са се използвали методи, които обикновено се прилагат в строителството на кораби.
За такава структура се изисква доста големи тухли и други строителни материали с по-големи обеми.
Сградата е направена от кортеновска стомана, вид материал за обвиване, който има особени експлотационни характеристики.
Общо са използвани 83 панела. С времето те ще се покрият с налепи, приличащи на корозия, но на практика тази „ръжда“ ще защитава обекта от влага и атмосферни въздействия.
Сградата е разделена на два етажа. Долното ниво е интерактивна изложбена площ, която запознава посетителите с актуалните научни хипотези. Тук се намира и голям кинотеатър с екран от 20 метра, за демонстрация на филми.
На втория етаж е разположена тераса. От нея могат да се наблюдават проекциите, които се демонстрират на фона на небе.

Колко е приятно, това които си направил, да го предложиш на другите с любов. Сега осъзнавам какво ме е вдъхновило да творя, колкото малко и незначително да изглежда за някои! Когато правя нещо за другите, изпитвам голяма радост и любов към тях.
Да именно любовта! Именно тя ми помага да творя. Любовта към хората ме води към това, което създавам. Тя ми дава сили, вдъхновение, идеи и мотивация.
Когато създаваш с любов, то получаваш и любов. Всичко върви по-гладко, лесно, сякаш цялата вселена се е ангажирал да ми помага. Всичко върви като по часовник, душата ми пее, аз искам да живея и да се радвам на живота!
Харесва ми да споделям с вас това, което имам. Доставя ми удоволствие да служа и работя за хората. Да служиш с любов е прекрасно!
Нека заедно да нарисуваме картината на живота с любов!