Молитва e написана от Антоан дьо Сент-Екзюпери в един от най-трудните периоди от живота му. Тя напомня за много важните неща и дълбоко засяга душата и ума.
„Господи, не моля за чудеса и миражи, а за сила за всеки ден. Научиме на изкуството на малките крачки.
Направи ме наблюдателен и находчив, така че в пъстротата на ежедневието да се спирам пред отрития и опита, който ме е развълнувал.
Научи ме правилно да се разпорежда с времето в живота си. Дай ми фин усет, за да разграничавам първостепеното от второстепеното.
Моля за сила да се въздържам и мярка, така че да не пърхам и да не се плъзгам, а разумно да планирам деня си, да мога да видя върха и по-нататък, и понякога да намирам време да се наслаждавам на изкуството.
Помогнете ми да разбера, че мечтите не могат да бъдат от помощ. Нито мечтите на миналото, не мечти за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега, и да приемам всяка минута като най-важна.
Спаси ме от наивната ми вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дай ми ясно съзнание, че трудностите, пораженията, паденията и неуспехите са просто естествена част от живота благодарение, на които можем да растем и узряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.
Прати ми в нужното время някой, който има смелост да ми каже истината, но да ми я каже с любов.
Зная, че много проблеми се решават, ако нищо не се предприеме, така че научи ме на търпение.
Ти знаеш, колко много се нуждаем от приятелство. Помогни ми да бъда достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.
Дай ми богата фантазия, така че в нужния момент, на точното време и място, да мълча или да говоря, за да подяря на някого необходимата топлина.
Направи ме човек, който умее да достигне до тези, които са съвсем на „дъното“.
Премахни от мен страха, че ще пропусна нещо от живота.
Дай ми не това, което искам, а това, от което се нуждая.
Научи ме на изкуството на малките крачки“.

Всички онези, които постигнат нещо в живота са мечтатели за него, но не всички мечтатели постигнат нещо в живота …
Майлс Хилтън-Барбър искал да стане пилот. Но на двадесет и една години, той напълно загубил зрението си.
Неприятно! Но това сломило ли го е? Недъгът му накарал ли го е да се откаже от мечтата си? Не!
Той е получил лиценз за пилот си и  е прелетял над 21 страни на извънгабаритни делтапланер.
Освен това, той се е изкачил на връх Килиманджаро, участвал е в автомобилно състезание, ветроходни регати, маратон в пустинята, издигнал се е на балон с горещ въздух.
„Единствените ограничения в живота ви са тези, които сами сте си поставили“, – казва Майлс Хилтън-Барбър.

Бъдете внимателни, когато купуват домати.  Изследователи-производители предупреждават, че доматите с „нос“ са опасни за организма.
Те обясняват, че при отглеждането на този вид домати се използват голямо количество хербециди и за това бързо узряват, но те допринасят за развитието на рак.
Естествено отглежданите домати имат връх с нормална големина дори са плоски, а стимулираните да растат по-бързо домати на върха  образуват конична деформация, така наречения „нос“.
Изследователи от Центъра за изследване на растенията Бузу твърдят, че веществата, използвани за бърз растеж и отблъскване на вредители допринасят за натрупването на токсини във върховете на домати.
Тези съединения са вредни за растенията и околната среда, но особено много за хората.
Търговците твърдят, че те са безопасни, вкусни и дори полезни. Хората си падат по този трик и купуват домати, без да поставя под въпрос тяхното качество.

Зъби в стомаха? Мислите ли, че може да съществува такова нещо?
Представете си, в Индия, Африка и Индонезия, живее доста необичайно животно панголин, това е вид мравояд.
Той прилича на гущер, тялото му е покрито с люспи. Но всъщност това животно няма никаква връзка с влечугите.
Панголинът е бозайник. Дължината му е между 30-88 см без опашката, с нея е два пъти по-дълъг. Тежи 4,5-27 кг. Роговата му обвивка е остра и подвижна. Ако острите ѝ върхове се протъркат се заменят от нови.
През деня се крие в дупки и кухините на дърветата. При най-малката опасност панголинът се свива на кълбо. Да го развие може само голям хищник като тигъра.
Пандолинът яде мравки и термити, които хваща и бързо поглъща. Едва в стомаха му се извършва процеса на дъвчене. Там се намират няколко реда рогови зъби. Те се задвижват от силни мускули и нашият „гущер“ дъвче едва след като е погълнал храната.
За съжаление от този вид животни са останали много малко на брой. Хората ги ловят заради екзотичния им вид, роговете и за храна.
За защита използват течност от аналните си жлези, която има неприятна миризма. Тя е достатъчно силна, за да изгонва враговете.
При панголинът зрението и слуха са слаби, но обонянието е отлично.

Ол Доиньо Ленгаи е единствения „хладен“ вулкан на Земята. Той е разположен в Танзания, Източна Африка, на височина 2962 метра надморска височина. Кореното население го нарича „Планината на черния бог“.
Лавата на обикновените вулкани има температура 1100 градуса Целзий и червен цвят, но не и този вулкан. Каква е причината за тази „странна“ лава?
Болшинството от вулкани са пълни със силикати, а Ол Доиньо Ленгаи с карбонати. Именно за това лавата на „хладния“ вулкан има толкова ниска температура – само 600 градуса по Целзий. За това при изригване има черен цвят, а не червен като другите.
Минералите съдържащи се в лавата на „Планината на черния бог“ са лишени от вода. За това, когато лавата има контакт с влагата от атмосферата става бърза реакция. Освен това лават просветлява веднага след свършване на изригването.
На самия връх на вулкана са се провесили разтърстващи красиви сталактити. Те могат да стигнат дължина до два метра. Лавата на Ол Доиньо Ленгаи е течна, като вода и през много малък процеп протича надолу и се оформя като сталактит.
Всички тези особености на вулкана Ол Доиньо Ленгаи били изучени едва в началото на шейсете години на миналия век, тъй като на вулкана било много трудно да се изкачват, поради стръмните склонове. Колкото сме по-близо до кратера на вулкана, толкова по-рохкава става пепелта и краката буквално потъват в нея. Първото успешно изкачване било направено през 1966 г. от геолозите Доус и Кларк.
В подножието на вулкана се намира езерото Натрон, известно с големия си брой розово фламинго.