Съществуват няколко начина за отбрана.
Конят пуска най-главното си оръжие – зъбите и копитата. Той предпочита този метод, когато хищника напълно го настига.
Ако напададелят е на доста по-голямо разстояние, конят предпочита просто да избяга. За това природата го е надарила с бързи и здрави крака.
Може да застане изправен на задните си крака, опитвайки се да изплаши противника.
Конете могат да покажат смелост и кураж в случайте, когато хищник нападна стадото, където им голям брой жребчета. В този случай конете събират малките на едно място и застават в кръг, обърнати към опасността, приготвили копитата си за отбрана. Така те могат да нанесат удар на врага, да наблюдават какво става с жребчетата и да защитят шията и главата си.

Пластмасата направена от кутикула на мъжки бръмбар, може да доведе до революция в отрасъла. Специалистката по дизайн, скоро завършила училище по изкуствата Аагжи Хокстра е намерила евтин начин да превърне отпадък в полезен продукт и значително да намали екологичните щети, нанасяни на околната среда.
Днес личинките на бръмбара са един вид хляб в индустрията на животинските фуражи. В рамките на няколко месеца, след снасянето на яйцата възрастните индивиди загиват, оставяйки след себе си тонове неизползвана суровина.
Мъжкият бръмбар, наречен още ръждиво-червен брашнен бръмбар, е известен още от древни времена като враг на хлебарките. Днес това насекомо се използва активно от хората за стръв на риба и фуражни добавки за различни животни.
Дизайнерката предлага мъртвите тела да се използват като източник на хитин – естествен полизахарид, от които се получава хитозан, основа на бъдещата биопластмаса.
Тежката преса и високата температура буквално стопяват останките от бръмбара и произвеждат материал с еднородна консистенция. За да се направи един квадратен сантиметър са необходими 250 бръмбара.
Своя продукт дизайнерката е кръстила  “ Coleoptera „, което в превод от латински означава “ бръмбар „.
Новият материал е водонепроницаем, устойчив на температури до 200 градуса по Целзий и лесно се разгражда в естествени условия.  Дизайнерката смята, че благодарение на тези си качества „Coleoptera“ може да конкурира традиционните пластмаси.
За сега Аагжи Хокстра прави от биопластмасата симпатични украшения и осветителни прибори.

Големият японски военачалник Нобунага решил да атакува един враг, който бил десет пъти по-голям от броя на войниците му. Той знаел, че той ще спечели, но войниците му не били сигурни.
По пътя, той спря пред храм на Шинто и казал:
– Когато изляза от храма, ще хвърля монета. Ако се падне герба – ще победим, а ако се падне числото на монетата – ще загубим.
Нобунага влязъл в храма и започнал да се моли безмълвно. След това излязъл и хвърлил монетата. Паднал се герба.
Войниците смело се втурнали в бой и победили многобройния враг.
– Нищо не може да се измени, когато действа ръката на съдбата, – казал адютанта на Нобунага.
– Вярно е, нищо не може да се измени, – потвърдил японският военачалник.
И показал монетата на адютанта си. От двете й страни имало герб.

Един китайски император оглавил войската си и тръгнал да усмирява въстание в една от своите провинции. Той се заклел да унищожи всички свои врагове. Когато стъпил на границата на метежната провинция, населението го срещнало добродушно и с почести.
Сановниците очаквали незабавна заповед за избиване на подбудителите на бунта, но много се изненадали, когато видели как меко се отнесъл той с тях. Един от министрите попитал императорът:
– Защо не посякохте виновните, както се клехте, а ги помилвахте?
– Дадох клетва да унищожа враговете си, – казал императорът, – а това и направих, аз нямам повече врагове. Даже тези, които трябваше да посеча, вече не са врагове, а мои приятели, а приятелите си трябва да помилвам.
Не постъпва ли така и Бог? Въпреки, че грешниците са против Бога, Той не им е враг. Той иска да спаси грешниците, а не да ги погуби, да ги помилва, а не да ги унищожи.
„Представете си една искра, – казал Йоан Златоуст – паднала в морето: може ли тя да остане цяла или от тук отново да се появи? Както е искрата спрямо морето, така е и порока спрямо чевоколюбивия Бог, и то не по-същия начин, а много по-малко. Морето  е голямо, но има граници, а Божието човеколюбие няма граници.“

Тамерлан, един от храбрите водачи на един азиатски народ, бил преследван от враговете си и се криел в развалините на една къща. Там той забелязал мравка, която бутала нагоре по стената житно зърно, което било по-голямо от нея. Шесдесет и девет пъти мравката падала долу със зърното и чак на седемдесетия ѝ се удало да го изкачи горе.
– Аз бях отчаян, – казал по-късно Темерлан, – но това насекомо ми даде надежда и ми предаде урок по търпение и издържливост.
Да от една мравка човек може да научи много неща. Мравката няма началник, надзирател или управител, но тя се труди прилежно. Трудът е закон за човешкото съществуване, той е задължение за всеки човек.
Бог е създал човека и му е дал да се труди, като го е снабдил със всичко което му е необходимо за това. Безделникът се отклонява от Божия порядък и от целите на творението.
Обичай труда. Ако той не ти служи за твоето изграждане, може би ще ти подейства като лекарство. Трудът е здраве за тялото и допринася за изграждане на душата. Всичко в живота се придобива с упорит труд.
Мравките събират храната си по време на жетва. Мъдро решение.
Веднъж попитали един мъдрец:
– Кое е най- важното нещо, кой човек е най-важен и кое време в живота е най-добро?
Мъдрецът отговорил:
– Най-важното нещо е да обичаш всички хора. Човекът, с когото в момента имаш работа и някакви взаимоотношения, той е най-важния за момента, докато в живота си не срещнещ друг човек, с когото да общуваш. Най-доброто време е настоящето, защото човек само в него може да избира и да действа според избора си.