Много интересна идея се е появила в новините за използване на топлината от отпадъчните топли води.

Ние всички мием съдовете си, къпем се и перем дрехите си. Водата, която сме използвали, я изливаме в канализацията.

Защо не се сложи в мазето на жилищна сграда термопомпа и чрез нея да се извлече остатъкът на топлина от използваната топла вода, която изливаме в канализацията?

Ако средна температура на изхвърлената топла вода е 21 градуса, това е много по-добре, отколкото приземна термопомпа, там са 10-15 градуса.

Бутилки с вино, извадени от морското дъно след корабокрушение, често се продават на висока цена.

Смята се, че по години това вино има колекционерска стойност, но напълно е загубило ценността си за дегустаторите.

Интересно, как точно стоят нещата?

Как влияе подводната издържливост на качеството на виното.

Лабораторни изследвания са помогнали да се хвърли светлина върху случилата се метаморфоза.

Въпреки водоустойчивите дървени стени и стоманени ленти на бъчвите, съставът на виното леко се променя под влияние на морската вода чрез процеса, известен като осмоза.

Виното е загубило част от алкохола си, но в него се е увеличила концентрацията на натрия, който добавя на вкуса солен отенък. Добре са се проявили и танините.

Танините са веществата, които създават онова специфично чувство на сухота, което червеното вино оставя в устата. В ниско качествените вина танините се явяват основната причина за техните негативни характеристики – твърдост, горчивина и т.н.

На  входа на Михайловския замък, в петербургската Лятна градина,  се намира висока ваза, която наричат порфирна ваза.

Тя е била подарък от краля на Швеция.

Тази ваза не е направена от порфир, а от близка по цвят разновидност на гранита. Тя се задържа на мястото си благодарение на голямото си тегло.

В началото на 21 век вазата се разцепила поради пукнатини, получени от замръзване на вода, попаднала в нея.

Тя била изкусно възстановена при реставрация на градината, като използвали вграждане на камък от същата шведска област, от където първоначално е бил добит материал за нея.

Става въпрос за участък от сушата с обща площ пет хектара намиращ се в северната част на архипелага на Соломоновите острови.

На това място не живеели птици и животни. Растителността там е по някакъв начин избрана.
Освен това на това място са идвали и местни рибари.

Според изследванията в тази област нивото на Тихия океан е нараснало значително и има внушителна ерозията на почвата. Поради това, островите са отишли под водата.

По същата причина шест острова са намалили размерите си и са изправени пред същата опасност.

Ако нивото на водата в Тихия океан продължи да се покачва, значителен брой от коралови острови – атоли могат да изчезнат там напълно.

Температурите бяха станали рекордно ниски, но хората като че ли не забелязваха това. Загрижени и притиснати от проблемите на ежедневието, загръщаха се по здраво в дрехите си и крачеха мрачно на фона на белия пейзаж.

Асен бе свършил занятията си в музикалното училище. Изскочи бързо навън и се разтрепера.

Студът го щипна по откритите части на тялото му, а той придърпа краищата на палтото си и се сви.
След като покрачи малко се постопли. Погледа му бе привлечен от реката. Студът бе сковал в ледена хватка водите ѝ.

– Реката се е заледила, – каза си Асен. – Вместо да продължавам по улицата нагоре, докато стигна моста, не мога ли да пресека тук по реката върху леда? От тук е по-близко до в къщи.

Съмнението не се стърпя и се обади с тънкото си гласче:

– Ледът е крехък. Може да се пропука. Ще паднеш в студената вода. Наоколо минават малко хора. Кой ще ти се притече на помощ?

– Глупости, – размаха ръце Асен, – аз да не съм 100 кила. И без това постоянно ми натякват, че съм много слабичък и трябва повече да ям.

– Не отивай, – отново се обади съмнението. – Опасно е.

Но това, като че ли стимулира момчето и то тръгна смело към реката. Първите му крачки върху леда бяха неуверени, но след като усети стабилност под краката си, закрачи по-смело.

Колкото повече наближаваше средата на реката, толкова повече нещо смущаваше сърцето му, но Асен продължи упорите да крачи напред.

Чу се леко:

– Хряс, – последва го по-силно, – тряс ….

Асен нямаше време да осмисли положението, нито да реши, какво да направи. Ледът се пропука под краката му, и за броени секунди, той се намери в ледената прегръдка на студената вода.

Дрехите му, наквасени в белезникавата и мразовита течност, започнаха да го теглят надолу …

Краката и ръцете му се вдървиха от студа. Той се замята, опитвайки се да се отскубне от нестабилното си положения.

– Помощ, – отчаяно закрещя Асен, – пом…..пом…щ.

Ена жена го бе забелязала от прозореца на близкия блок още, когато смело крачеше по леда и продължи да го наблюдава.

– Този малкия си търси белята, – въздъхна притеснено тя.

Когато видя как леда се пропука под него, жената взе телефона и нервно взе да набира номера на спасителната служба:

– Ало, ало – припряно завика тя в слушалката, – момче ….пропука се леда … река, ще се удави….. блоковете на текстилния….

Жената изтича отново на прозореца, но момчето не се виждаше никъде. Тя бързо облече палтото, нахлупи шапката си у хукна надолу по стълбите.

Нашият герой бе изваден от един младеж, който минаваше от там. Когато мъжете от спасителната служба пристигнаха, намериха момчето в едно топло помещение, което се намираше на близко, загърнато в сухо одеяло.

– Ти ли си плувал по това време в реката? – опита да се пошегува един от мъжете.

Асен го погледна безпомощно.

– Кой те извади?

Асен вдигна рамене. Младежът, който му бе помогнал си беше тръгнал.

Скоро пристигна и линийката. Откараха бързо Асен в болницата. Тъй като лекарите не откриха никакви травми или наранявания, го пуснаха да си върви в къщи.

Мъжете от спасителната служба дълго питаха за човека, който е извадил момчето от реката, но никой не го бе видял, накъде бе тръгнал, нито някой го познаваше.  Той се бе появил навреме, а след това незабелязано си бе заминал.