Понякога си мислим, че ако променим състоянието си или положението си, то изведнъж всичко ще стане по-добре.
Такива искания са признак за вътрешно разстройство.
Единственият начин да намерим покой е да се смирим пред Бога.
Той ни обича толкова много, че даде Сина Си.
Ние трябва да стоим там, където Бог ни е поставил, да пуснем корени и да дадем плод.
Когато стоим пред Бога, ние се освобождаваме от властта на хората. Бог благославя такъв живот.
Първата коринтска църква се е състояла от обикновени хора. В света те са били нищо, но Бог ги е избрал да бъдат Негови деца. Той им е дал мисия, да занесат вестта за спасението на целия свят.
Бог нарочно избра глупавите, немощните, без особено потекло или място в обществото, за да посрами уповаващите на човешка мъдрост, сила, власт, красота и пари.
Никакви светски придобивки няма да ни спасят от Божия гняв. Бог иска, да помним какви сме били и да Му благодарим за Неговата милост и прощение.
Когато християните започнат да си съперничат един на друг, трябва да знаят едно, човек не може да направи нищо, което да заслужи Божията милост и благословение.
Всичко, което имаме, включително и нашата вяра е 100 % Божия благодат.
Христос е станал за вярващите мъдрост, правда, изкупление и очистване.
Всичко, което трябва да направим е, да приемам Неговите дарове и да Го прославим.
Изцелението чрез вяра не е нищо друго, освен приток на Божествена сила.
Това е проявление на Христовата власт над телата ни, действие на Христовия живот в нашия организъм.
Съединяване на частите на тялото ни със самото Христово тяло и приток на Христовия живот в нашите жизнени части.
Всичко това е действително, както е истинно и Неговото възкресение.
Това е толкова смислено и разумно, колкото и факта на неговото възкресение и това , че Той е жив, има реално тяло и душа, а сега е на небето от дясната страна на Всевишния Бог.
Любовта не е просто „усмихнато“ приятелско отношение към хората. Могат и да ви се усмихват, но когато работата стигне до дела, всички изчезват или ви казват, че нужда ви е ваше лично дело.
Това не е само положително отношение. Любовта може и трябва да бъде строга, взискателна, дори горчива, а истината да казва в очите.
В нея няма мотиви за алчност, жажда за власт или така да бъде“ по моему“. Това не е любов, а чувство за притежание, егоизъм и грижа за себе си.
Наличието на любов е мярка на зрялост и показател за улегналост и разсъдливост. Важно е да се стремим да растем и развиваме духовно и да не спираме този процес.
Детето се отличава с егоцентризъм. С възрастта и възпитанието то трябва да излезе от него. И когато стане възрастен да бъде готов, да умее да обича, да приема и носи отговорност.
Когато Исус е дошъл на земята, Той е правел всичко от любов. Учел, служил, изобличавал и накрая дал живота Си за всички. Исус трябва да бъде пример в това за нас.
Истинската любов се проявява, тя не остава скрита. Не прилича на фойерверки, които будят възхищение, а после изчезват. Любовта действа, а не бездейства. Това действие положително влияе на обекта, за когото е предназначена.
Това е един от градовете на Мианмар, за които малцина са чували. Още по-интересното е, че той е столица на държава.
През 2005 г. местните власти пренесли столицата на държавата си в Нейпидо, който се намирал на 320 километра от Янгона. Обяснение за това решение не последвало.
Мианмар, известна по-рано като Бирма, е разположена в Югоизточна Азия и граничи с пет страни. Военният режим на страната е призната за един от най-репресивните в света.
При пренасянето на столицата в Нейпидо, било забранено на чуждестранни журналисти да посещават новия град. Може би за това е неизвестен този град.
Това е доста тревожно, особено ако знаеш , че за построяването на Нейпидо са изразходвани милиони, а по площ той е шест пъти по-голям от Ню Йорк.
Независимо от факта, че градът е построен с очакването да подслон милиони хора, той е почти празен и до днес.
В един типичен делничен ден по улиците могат да се видят няколко правителствени служители и обикновени работници. Това е всичко.
Медиите отдавна се интересуват от ненаселената столица на Мианмар и го наричат типичен град от филмите на Дейвид Линч.
В Нейпидо има многоетажни жилищни сгради, храмове, магазини, които са построени специално за хората, но сградата не се използва по предназначението си.
Градът е построен в средата на необитаема пустиня. Има изобилие от хотели, ресторанти и Wi-Fi навсякъде.
Има дори 20-лентов път.
За кого е построено всичко това?
В града рядко се вижда автомобил. Въпреки изобилието от хотели, чуждестранните работници отказват да останат в него, а предпочитат да прекарат нощта в старата столица.
За бъдещите планове на властите не се знае нищо, всичко се пази в строга тайна. Надявам се скоро в този град да закипи живот.