Плодовете на южноафриканското растение Ceratocaryum са много гладки и черни.
На вида Ceratocaryum argenteum обвивката е кафява и набръчкана, освен това много лошо мирише.
С подобна мимикрия растението привлича торните бръмбари, които смятат падналите плодове на растението за изпражнения на антилопа и ги занасят в гнездата си.
Ларвите на бръмбарите не могат да ги изядат и така пренесените „фекалии“ по-късно дават началото на нови издънки.
Този прозрачен инструмент с футуристичен вид е цигулка. Тя е изработена на стереолитографически 3D-принтер. Тази цигулка има поразително чист звук.
Нейният създател е френският музикант Лоран Бернадак. Той е цигулар и инженер. Лоран е машинен инженер и се замислил дали може да комбинира двете си страсти.
Създавайки своят инструмент Бернадак се е базирал на класическата цигулка Страдивари.
Като материал е използван първоначално алуминий и плексиглас. Въпреки това, цигулката се оказала много тежка и звученето ѝ било далече от идеалното.
Тогава майсторът започнал да експериментира с полупрозрачни смоли и постигнал успех.
Инструментът станал много лек, само 400 грама.
– Това ми дава възможност да се движа по сцената и да забравя какво държа в ръцете си, – казва Лоран.
Процесът за печатане на 3D-принтера заел само един ден. След това една седмица е отишла за шлифовка. Докато музиканта свири, не трябва да му пречат никакви грапавини.
След това на цигулката се поставят струните, които се изготвят по традиционния начин.
Формата на инструмента е станала необичайна., но тя дава възможност да се достигне много по-чисто звучение. При създаване на цигулката майсторът е отчел структурата на тялото си и начина си на свирене.
Друг плюс на 3D-печата е, че инструментът е с монолитен корпус, а това е предимство за акустика.
Прозрачната електрическа цигулка е на стойност 10 хиляди евро. Майсторът е споделил, че вече е получил няколко поръчки.
Австралийската птица malurus е изработила защитен механизъм против кукувичета.
Тя научавал бъдещите си птиченцата на специални трели, която те трябва да възпроизведат, за да получат храна.
Подхвърлените кукувичета не успявали да научат тези трели, защото се излюпвали няколко дена по-рано.
Въпреки това, ако един вид паразитира на malurus, птиченцата му са напълно уязвими към такава защите. За това в хода на взаимодействието им с натрапника, malurus са взели ответни мерки.
В повечето случаи птиченцата от този вид успешно подбират нужните трели и след няколко опита, получават храна.
Защо някои породи кучета изчезват?
Едни породи се кръстосват с други и в резултат се получават кучета, които са подходящи за определени задачи или са модни.
Много от тях са унищожени от хищници, но най-вече от човека. В много случаи тези, които ги размножават губят интерес към една или друга порода и дадения вид изчезва.
Днес ще ви запозная с породата кучета кури, която вече не съществува.
През 14-ти век в Нова Зеландия са завъдили кури. Вероятно те са дошли от Полинезия.
Говори се, че тези кучета обожавали жените на народа маори, но други хора не харесвали.
– Това бяха много коварни кучета, които често ни хапеха, – пише французина Жюлиен Мари Крозе, който бил в Нова Зеландия с една експедиция през 1771 г.
Този вид кучета са били описани като не красиви и с лошо обоняние. Породата изгубила популярността си и изчезнала.
Обитавайки върху растенията, листните въшки формират на листата или други органи патологични израстъци наречени шикалки, които насекомите употребяват за укритие.
Ако по някаква причина шикалките се повредят, листните въшки от вида Nipponaphis monzeni ги ремонтират с телата си.
Насекомите произвеждат специално лепкава течност и в следствие на това губят 2/3 от своето тегло и загиват от изтощение.
Други от тях умират, като остават в тази течност и стават част от „кръпката“.
По такъв начин колонията от листни въшки оцелява като цяло, жертвайки някои свои членове.