Симо бе омърлушен. Личеше си, че нещо го гнетеше.

– Купих си специална тенис ракета, топка, екип, обувки, шапка и всичко, което е необходимо – сподели Симо. – Мислех си, че съм добре екипиран и ще побеждавам непрестанно, но след първите няколко удара на топката, разбрах, че освен екип се изискват определени умения, които не се придобиват с магическата пръчка.

– Ха-ха-ха, – засмя се Тони, – победата в тениса не се присъжда за отличен външен вид. Тя се определя от въздействието ти в играта.

В разговора на двамата приятели се намеси дядото на Симо:

– Ето ви и друг пример, църквата може да е известна със своите сгради, имущество и програми. Външно изглежда чудесно, но ако тя не разпространява Евангелието, не прави ученици и не служи на нуждите на общността, тогава представлява един добре изглеждаш провал.

– Е, дядо, – сбърчи нос Симо, – ти все за църквата, Христос, вярата, спасението и …., друго не знаеш ли?

Старецът невъзмутимо продължи:

– Симо, ако църквата иска да влияе на обществото, първо трябва да осъзнаем, че сме част от едно установено царство, в което Бог определя правилата.

Симо само въздъхна, а дядо му продължи:

– Едно от правилата е да бъдем обединени отвъд расови, икономически, културни и политически граници. Само когато църквата приеме разнообразието, ние ще бъдем онова пристанище, което Бог е създал да бъдем. Тогава църквата ще въздейства в света на изгубените хора.

Симо размаха ръце, все едно гонеше досадна муха и каза на Тони:

– Хайде да вървим, той все такива ги приказва – и погледна осъдително дядо си.

– Чакай, – извика Тони, – той може би казва истината.

– Оставам ви, – Симо възмутен им обърна гръб. – Съвещавайте се там с вашите …

Тони със съжаление погледна приятеля си и се насочи към стареца, за да уточни някои неясни неща по повдигнатия въпрос.

Много от нас са родени оригинали, а прекарват живота си като дубликати поради токсично сравнение.

Рени не бе изключение.

Един ден пред приятелката си Ана тя сподели:

– Прекарах много години в преследване на дублиране поради токсично сравнение, дотолкова, че похарчих огромна сума пари за хирургическа процедура, за да имам по-големи устни.

– Че устните са ти добре, защо си го направила? – възкликна Ана. – Тези ти пасват най-добре.

Рени загадъчно се усмихна и добави:

– И друг мислеше като теб ….

– Кой? – бързо я прекъсна Ана.

– Когато отивах за процедурата, – продължи Рени, – чух Господ да ми казва:“Ако исках да имаш големи устни щях да ти ги дам, но смятам, че тези са най-добри за теб“.

Ана ѝ се закани с пръст, а Рени въздъхна дълбоко:

– Сега мога да се смея на това и поглеждайки назад, виждам как токсичната сила на сравнението беше заразила сърцето ми. Беше ме накарала да повярвам, че ако постигнех определен физически вид, щях най-накрая да бъда красива.

– Но съвършенството не е в очите на наблюдателя, а в очите на Създателя, – плесна с ръце Ана. – Бог те е създал съвършено за целта, която Той има за теб. Дори недостатъците и несъвършенствата ти служат за нещо в Божите ръце.

Рени се усмихна:

– За да убием сравнението се изисква да се научим да виждаме нашите недостатъци като умишлени дарове от Бог.

Вальо крачеше пред събраната групичка от младежи.

Внезапно спря, обърна се към тях и попита:

– Какво смятате, че трябва да добавите към съществуването си, за да изпитате истинския живот?

Пръв се обади Наско:

– Набъбване на портфейла.

– А защо не пътуване към екзотични места? – попита Станислав.

– Какво ще кажете за притежание на най-новия вид кола или компютър?! – продължи в същия дух Щерьо.

– Всичко това е свързано с материални неща, – отбеляза Радомир. – Не е лошо човек да има обществено признание, постигайки определена професионална цел.

Мишо потупа най-новата си фланелка и екстравагантните си панталони.

– Това е, – изрече с висок глас той, – да се носите по последната мода.

Вальо ги изгледа, поклати глава и каза:

– Ако искате цел, смисъл, удовлетворение, пълнота, мир, надежда, радост и живот в изобилие, които да траят вечно, погледнете към Исус.

Виктор все от нещо бе недоволен. Постоянно му не достигаше желаното.

Той бе щастливо женен. Имаше две красиви деца. Разполагаше с двуетажен дом, едноетажна вила и кола, която не гореше много, и бе елегантна на вид.

И все пак той се оплакваше от финансовото си състояние.

Животът му бе пълен с любов и смях. Основните му нужди и удобства бяха осигурени. За такива неща много хора само си мечтаеха, но ….

– Искам да бъда богат, – мърмореше си Виктор в колата.

Недоволно оглеждаше всичко наоколо и продължаваше в същия дух:

– Имам жена и деца, приличен дом и вила, красива кола, но …. би било хубаво ако имах неограничен брой пари като Делян. Той изглежда толкова щастлив.

Виктор осъзнаваше, че понякога животът ставаше труден особено, когато се появят неочаквани сметки, за които човек няма пари.

богатство

– Не искам много, – казваше си сам на себе си. – Просто ми е нужно несметно богатство. Нима прекалено много искам?

Виктор бе чувал, че мъже продават душите си за такова нещо.

Ако имаше несметно богатство, дали това щеше да го удовлетвори?

Едва ли!

Празнотата в душата на човека не може да се запълни с пари. Това може да направи единствено Бог.

Пасторът на местната църква Теодор Павлов разговаряше с архитект Стилян Петров.

Двамата уточняваха външния вид на бъдещата църква, която щеше да бъде построена в техния град.

– Мисля, че би било добре, – протегна ръка напред Теодор и описа полукръг, – външния вид на сградата да прилича на търговски център от 90-те.

– Защо точно търговски център? – смръщи вежди архитектът.

– Искам, когато хората приближават църквата ни, веднага да си помислят: „Дали тук ще мога да открия нещо, което толкова дълго търся?“

– Но тези сгради по външен вид са доста скучни, – възрази Стилян.

– В скучния вид на консуматорството се отразява икономическата мощ на страната, а в него може да се намери нещо красиво и вечно. Това ще накара нашата целева аудитория да се почувства в свои води, – важно заяви Теодор.

Плановете на архитекта, предложени по желанието на пастира, включваха голяма стоманена сграда, покрита с неясно кафява изкуствена мазилка, с големи стъклени входове от всички страни в съответствие с най-добрите търговски заведения от миналото.

– Смятате ли, че това ще повлияе на хората, които не познават Бога? – попита, съмнявайки се в начинанието, Петров.

– Подтискащия дизайн ще предизвиква очакване за получаване на дребни сувенири, дрехи последна мода, видеоигри, …. всичко, което може да предложи един търговски център, а гостоприемната църковна среда ще ги предразположи да чуят Евангелието. Ще ги изобличи за греховете им и ….

Дойде един от дяконите и тъжно съобщи:

– Поради бюджетни ограничение, можем да построим само голяма стоманена кутия със страхотно лого отпред.

– Жалко, – въздъхна огорчено Теодор, – провалят ми се най-прекрасните планове.