Понякога става така. Получаваме това към, което сме се стремили, но осъзнаваме, че то не ни носи дългоочакваното удовлетворение.
Това е една от главните илюзии на живота, когато мислиш, че нещата могат да ти донесат пълно удовлетворение. Но радостта от такива неща не продължава дълго.
Ние търсим любов, безопасност и щастие, опитвайки се да ги достигнем с помощта на работа, богатство, взаимоотношения с други хора. Вместо това ние виждаме наоколо скръб, неудовлетвореност и отчаяние,
Поставете в центъра на стремежите си Христос и ще почувствате как се изменя живота ви. Тогава ще видите, че само Той е източника на любовта, мира и радостта.
Бог е този, който е нужно да търсите.

Навярно ще кажете доброта, добър външен вид, щедрост, чувство за хумор, ….
За всяка жена всеки от тези отговори може да бъде верен, но има една обща черта, която допада най-много на нежния пол.
Най-атрактивната мъжка черта според скорошно проучване на списание Men’s Health е способността на мъжа да изслушва съпругата си, така мислят 53% от запитаните жени.
Защо умението да изслушва е най-важната черта на мъжа, която би допаднала на жената?
Ако някой не иска да ви изслуша, той не проявява голям интерес към вас. Съпруг, който има търпение да изслуша жена си, ѝ дава възможност да споделя и желание тя самата да го изслуша. А когато двама съпрузи правят това, стават по-близки.
В семейството няма да има добри взаимоотношения, ако съпрузите не могат да се изслушват един друг. Когато съпругът е невнимателен, той няма да знае какво иска жена му. Такава ситуация води към семейни скандали и големи разочарования.
Ако жената е убедена, че мъжът е готов да чуе всяка нейна дума, без да се отвлича в мислите си нанякъде, то тя се чувства обичана и зачетена. Такова желание за изслушване е признак за желание, мъжът да се грижи за жена си.
Тази красива мъжка черта дава възможност на жената да се почувства специална, а това е мечта на всяка съпруга.

Колко е жалко, че много хора могат да бъдат щастливи само, когато външни обстоятелства са благополучни. Докато живота им е в пълна безопасност, те са напълно доволни. Но когато ги порази болест, разтроят се взаимоотношения им с другите или ги обхванат хиляди неочаквани тревоги, тяхното щастие се стопява и изчезва.
Има един източник, който никога не мени силата си. Може да бушуват разливи, но Той си оставал същия. Може да настъпи дълга лятна суша, но Той не пресъхва. Неговото течение е постоянно, надежно и безкрайно.
Такъв мир, който бихме искали да имаме в сърцето си, е този мир, който ни обещава Исус, ако Му се доверим: “ …. водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот…. мир ви давам.“
Ще дойдеш ли към неизчерпаемият източник – Христос? Ще идваш ли при Него всеки ден?

Може и да отричаме ​​съществуването на злото, да вярваме, че светът е пълен основно с добри хора. Хора, които са безкористни и винаги мисли за другите.
Но в този мироглед има проблем. Той не пасва с реалността. Просто включете телевизора или вземете вестника. Нашият свят е пълен с разбити взаимоотношения, нарушени обещания, изнасилване, малтретиране, убийство, блудства с деца, тероризъм, както и всички видове зло. Злото е навсякъде около нас.
В Библията се казва, че поради нашата природа, ние преди всичко мислим за себе си. Никой от нас, естествено, не мисли за това, което е най-добро за света около нас или какво иска Бог от нас. Вместо това, ние се концентрираме върху това, което е лесно, удобно и желателно.
И когато Бог погледна на земята в дните на Ной вероятно си е казал: „Каква бъркотия! Какво са направили хората със себе си, с другите, с планетата и с това, което съм им дал? Те са прецакали всичко“.
И в Библията се казва, че Бог се “ … огорчи се в сърцето Си“.
Така Бог чувства състоянието на света днес. То разбива сърцето му.
Съществуването на злото доказва необходимостта от ад. Небето е перфектно, но никой от нас не е перфектен.
Но ние имаме още една възможност. В Библията се казва, че въпреки нашето несъвършенство, поради греха, Исус плати цената за нашите грехове.
Можем да прекараме вечността с Исус, вместо да сме отделени от Бога в ада.

Всеки народ има свои правила за поведение. Тяхната задача е да обезпечи хармония във взаимоотношенията с хората. Човек, който не съблюдава правилата за приличие, буди недоумение и неприязън.
В Норвегия и Япония доскоро не бе прието да се отстъпва масто на по-възрастни хора или инвалиди в обществения транспорт. Смятало се е, че отстъпвайки мястото си, вие го унижавата и с високомерие се отнасяте към неговата немощ.
В САЩ жената сама плаща за себе си в ресторант. Тя смята унизително някой да плати за нея. Ако някой мъж направи това, все едно подчертава нейната финансова несъстоятелност. А ако се опитате там да помогнете на някоя жена, да ѝ донесете нещо или да отворите врата пред нея, се смята, че демонстрирате пред нея превъзходството си. А ако направите на американка комплимент, тя може да ви обвини в сексуален тормоз …..
В много страни инвалиди се отказват от помощ, не искайки да се чувстват „хора от втора класа“.
В европейските страни е прието, когато се ходи на гости да се носи вино, плодове или сладки. А в Китай поднасянето на цветя на домакинята, даже за рождения ѝ ден, се смята за неприлично. Там смятат, че този, който подарява цветята, счита дома за грозен, лишен от красота и за това носи украса за него.
В Норвегия трябва да се внимава с изказването на комплименти – това се смята за грубо ласкателство. По тази причина там не трябва да се хвали ученик пред целия клас.
В Корея при среща с дама се изказват странни „любезности“ от рода на: „Днес изглеждате много уморена“, „Имате гръгове под очите, вероятно бъбреците ви не са наред“ …. С това се дава да се разбере, че жената трябва да изглежда слаба и болна, та мъжът да има желание да я защити и подържа във всеки момент.