Едно от прозвищата на американците е гринго. Особено често така ги наричат в Мексико и другите страни на Латинска Америка.

Този термин идва от Испания, който се използва за всички чужденци, които говорят  лошо испански.

По всяка вероятност, думата „gringo“ е произлязла от „griego“, т.е. „гръцки“, което го сближава с английския идиом за относително неразбрана реч „Greek to me“.

Цялото човечество говори на еди и същи език. До този извод са дошли лингвисти и кибернетици от Аржентина, Германия, Холандия, САЩ и Швейцария, анализирали 40 – 100 основни думи в 3700 езика, приблизително 62% от всички езици в света.

Оказало се, че въпреки значителните различия между езици от различни езикови групи и семейства, при подбора на фонемите за основните думи, особено за тези обозначаващи частите на тялото, съществуват ярко проследими закономерности.

Към друга група от думи, в които връзката между езиците на света се проявяват особено отчетливо, се отнасят до названия за степените на родство и разпространението на сезонните явления.

Учените разбрали, че пред тях стои свидетелство за още не изучени закономерности свързани с работата на мозъка на човека, а именно стремеж да се приписват на фонемите собствен смисъл.

Очевидно, това свойство е универсално за всички представители на нашия вид.

Така, в повечето езици думата обозначаваща „нос“ има звук „н“ и (или) гласната „о“ или „у“. В думата, означаваща лист от дърво, в кой да е език има голяма вероятност да се забележат звуците «л», «п» или «б», в същото време думата за „пясък“ по-скоро ще съдържа звука „с“. В думите означаващи „червен“ и „кръгъл“ много често се среща звукът „р“.
Тези правила не са универсални, но броя на съвпаденията показва наличието на някакво правило.

Учените установили, че за някои думи обратно, съществуват много нехарактерни звуци, Особено с това се отличавата местоименията. За да се индетифицират говорещите на кой да е език в света не се използват звуците: „у“, „п“, „б“, „т“, „с“, „р“ и „л“.

Плъховият крал е митично животно споменато в европейските легенди, а в действителност представлява множество плъхове, на които са сраснали опашките.

За хората този „крал“ е изключително лошо предзнаменование, свързано с болести. Това е естествено, защото плъховете пренасят зараза и смърт.

С увеличаването на популацията на плъхове се увеличава вероятността от огнища на заболявания, като черната смърт, която се разпространява чрез бълхите на плъх.

Документиране на такива случаи, при които да са наблюдават живи плъхове с оплетени опашки няма, но в различни музеи има мумифицирани техни останки.

Предполага се, че в тесни дупки опашките на плъховете се преплитат, когато се размножават или замръзват по време на сън, а след това такъв „крал“ може да живее достатъчно дълго, ако другите подобни на него му носят храна.

Други изследователи смятат, че всички музейни „крале“ са резултат от манипулация, която някой специално свързва с мъртвите плъхове.

Ако сте направили нещо неподходящо и вредно, заслужава ли да страдате? Ако отговорът е положителен, попитайте се:

„Колко дълго трябва да страдам? Един ден? Една година? До края на живота си?“

Каква присъда ще си наложите? Готови ли сте да престанете да страдате и да бъдете нещастни, когато присъдата ви изтече?

Това ще е отговорен начин да се накажете, защото е ограничен във времето.

Какъв е смисълът да се малтретирате с чувство си на вина?

Ако сте направили грешка и сте наранили някого, чувството ви за вина няма да преобърне станалото по магически начин. То няма да ускори процеса на учене, за да намали вероятността да направите същата грешка в бъдеще.

Другите хора няма да ви обичат и уважават повече, защото се чувствате виновни и се подценявате.

Вината ви няма да ви доведе до продуктивен живот.

До промяна се достига бързо, когато признаете, че е станала грешка и развиете стратегия за коригиране на проблема.

Оказа се, че мозъкът насочва повече ресурси за обработка на информация, свързана със социалните ситуации и сигнализацията за заплаха.

При разтревожените хора обработката на информация за заплаха, става в зоната на мозъка, която отговаря за действията на индивида.

При хора, които не са разтревожени също се създават сетивни мозъчни мрежи. С тях те разпознават лицата.

По принцип, учените вече знаят, че тревожността повишава чувствителността към сигналите за опасност. Тази особеност си има и добра страна.

Разтревоженият човек има голяма вероятност да подейства в критична ситуация. Тук е важно, в каква посока гледа човек насреща.

Гневът изразен в погледа, предизвиква внезапна реакция на мозъка само за 200 милисекунди. Затова в тълпата човек е по-склонен да реагират на гневно лице, гледащо право към него.

Човек бързо реагира и на лице гледащо в друго направление, но имащо изплашен вид.

Положителните емоции не предизвикват такъв отговор.