Бродуей в Ню Йорк, Болшой театър в Москва, La Scala в Милано, операта в Сидни – тези театри са известни по всички краища на земното кълбо. Но има театри, които са били в разцвета си преди повече от век.
Днес ще ви разкажа за един от тях и това е театърът в Мерида.
В испанския град Мерида има много забележителни сгради, но театърът, който е построен от консула Марк Агрипа, разбира се, е най-значимата в града, а вероятно и на целия Иберийски полуостров.
Това е един добър пример за класически римски театрален дизайн.
За зрителите били въведени три хоризонтални площадки, които били съобразени с различните социални класи.
Смята се, че театърът е побирал около пет и половина хиляди зрители.
В по-късните векове, театърът е претърпял няколко реставрации, по време на която той е придобил нови архитектурни елементи и декорации.
Сградата е напълно реставрирана през 1970 г. и в нея и до сега се дават представления.
Архив за етикет: век
В света, но не от него
Гълфстрийм протича през океана, но океанът не го поглъща. Течението запазва топлината си дори и в ледените води на Северния Атлантик.
Вярващите живеят в този свят, но светът не трябва да ги поглъща. За да изпълнят мисията си в този свят, християните не трябва да се поддават на влиянието на леденото безразлично, безбожно общество, в което живеят.
В Библията се казва: „Не се съобразява с тоя век“. Исус наистина седеше на една маса с бирниците и грешниците, но той не попада под тяхното лошо влияние, те не можеха да го съблазнят. Напротив, той използва всяка възможност, за да им покаже истината и да приведе душите им от смърт към живот.
Живеейки в обществото, ние трябва да общуват не само с тези, които са ни приятни. Трябва да не пропускаме възможностите да споделяме вярата си с тези, които не познават Христос.
Могат ли хора, с които се срещате всеки днес, да усетят присъствието и любовта на Христос?
Триизмерни рисунки с молив
Тези рисунки поразяват въображението. Нима наистина могат да се създават такива само с молив?
В продължение на много векове в изобразителното изкуство са създадени много шедьоври. Можете да ги видите в най-известните галерии в света или части колекция.
Такива рисунки, за които говорим, не можете да видите в музеите, но за това пък те поразяват с своята 
реалистичност.
Изглежда, те лесно напускат плоскостта на белия лист, летят във въздуха и можем да ги докоснем с ръка.
Тези рисунки са направени от графичния дизайнер от Милано Марчело Беренжи.
Как останки от древни египетски мумии са попаднали на картините на художници
Още от 16 век някои художници използвали кафява боя, която в основата си съдържала останките от балсамирани древноегипетски мумии.
Особено популярна и използвана била от прарафаелитите. Много от техните произведения били наситени с кафяви тонове.
Голямото търсене на кафява боя създало условия за появата на мошеници, които потапяли телата на екзекутираните престъпници в смола, изсушавали ги на слънце и ги продавали за автентични мумии.
Първите газови фенери
Преди близо век и половина в големите градове са си светели с лоени свещи или за целта са използвали чиния или чаша с масло. Светлината от тях била слаба, а и се отделяли много сажди.
Когато англичанинът Фредерик Уинзър предложил да се използва газа, образуващ се при нагряване на въглищата без достъп на въздух, му се присмели и го срещали с градушка от подигравки.
Собствениците на фабриката за свещи се страхували, че ще загубят своите печалби и за това обявили изобретателят за луд.
За него пишели сатира, подигравателни стихове и забавни песнички.
„Един луд, – писал тогава английският писател Уолтър Скот, – предлага да осветим Лондон и с какво си мислите? Представете си – с дим“.
Насмешките не спрели изобретателят и Уинзър упорито доказал навсякъде, че той е прав.
И ето през 1807 г. светлината на газовите фенери за първи път осветили улиците на Лондон. Скоро те почнали да се появяват и в други градове на Европа, а по-късно и в Америка.
Коминът на газовия завод в Съединените щати запушил през 1816г. в град Балтимор. Четири години по-късно, газовите фенери със светлината си залели Париж.
През 1826 г. бил пуснат газовия завод в Берлин, а през 1835 г. в Петербург.