Двама млади мъже Антон и Иван влязоха в магазина на един търговец, заинтригувани от табелата оставена отпред: „Тук се продава единственият лек за всички болести“.
Нетърпеливият Иван веднага каза:
– Дайте ми бързо това средство.
– Една минута, господине, – отговори му продавача, – вижда се, че наистина имате нужда от него. Имайте търпение.
– Кога ще ми дадете лекарството? – развика се Иван.
– Но аз ви го дадох, – отговори търговеца.
– Нищо не сте ми дали, – още по-силно се развика Иван.
– Вие го получихте, видях със собствените си очи, – потвърди помощникът на търговеца.
Иван се разсърди сериозно:
– Нищо не сте ми дали, – и разпери празните си ръце пред продавача.
Помощникът на продавача се обади:
– Въпреки че не е прав, изглежда говори истината. Дадохме му лекарството, но той не го е взел. Бъдете търпелив, млади човече.
Опашката в магазина стана по-голяма и търговецът помоли Антон и Иван:
– Освободете мястото за другите клиенти, вие вече получихте своята стока.
– Вие подигравате ли се с нас, – възмути се и Антон. – Дайте ни това, което искаме и ще се махнем.
– Вървете с Бога, млади хора, – каза продавачът, – лекарството вече ви го дадохме два пъти.
– На нас?
– Да, на вас.
– Та вие ми казахте само: „Имайте търпение…“, – каза недоумяващо Иван.
Търговецът се засмя:
– Та това е и нашата скъпоценна стока, която продаваме – търпение. То е единственото лекарство срещу всички болести.