Той е красив като розите и е без бодли. Нежност без коварство и измама. Нищо чудно, че са били любими цветя на царските особи.
Въпреки това, в древния свят е съществувало мнение, че божурът  е опасно цвете. Легендата разказва, че божурът може да се откъсне само през нощта. А този, който откъсне цвете в следобедните часове, ще умре от трагична смърт. Най-вероятно, легендата идва от гръцкия мит за Троянската война.
Лекар на име Божур или Рeons е излекувал един от героите, който е бил смъртоносно ранен. За това богове превърнали този лекар в едно магическо цвете, сокът от корените на което лекуват всички болести. Цветето е кръстено на лекаря Рeons или божур.
В древен Китай, стъблата и корените на божура са част от много медикаменти.
На изток, цветето се отглежда в продължение на хиляди години. Прародителят на културния божур е тревистия, който расте в Сибир и на север в Китай.
В Европа, цветето се е появило чак през 18 век. От Европа той попада в Америка. В началото на ХХ век божурът е бил най-продаваното цвете на пазара. И след това някой обявил божура за старомоден. И в продължение на много десетилетия, тези цветя,  които са като „нежни рози“, могат да бъдат намерени само при истинските ценители на красотата.

Докато пресичаше улицата Лена забеляза мъж по лицето, на който стърчаха някакви железа, като бодли. Той се препъна в ръба на тротоара, залитна и падна на едно си коляно на паважа.

Лена му помогна да се изправи. Когато се изправи забеляза, че дънките му се бяха скъсали. Усмихна се и каза:

– Благодаря!

– Добре ли сте? – попита го загрижено Лена.

– Нищо ми няма, само малко скъсах дънките. Но днес плащат доста пари за скъсани дънки, а на мен ми дойдоха безплатно.

Лена се усмихна. След като огледа лицето му го попита:

– Какви са тези метални остриета върху лицето ви?

Той прие спокойно любопитството ѝ, без да се дразни.

– Пиърсинга по лицето ми ли? Това са моите бижута.

– Бижута? – Лена беше озадачена.

– Вие жените носите украшения, аз също. На мен ми харесва така. Това показва, че не ми пука.

– Не ви пука? За какво?

– Не ми пука какво мислят хорат. Имам си свой собствен стил. Не нося никаква униформа, това съм си аз самият.

Лена се усмихна. Хареса ѝ прямотата му.

– В униформите няма нищо хубаво. Но в старанието си да избегнете традиционната униформа, дали не стеси навлекли някоя друга, новоизмислена?

– Значи съм като всички останали, които имат пиърсинг? – малко тъжно каза мъжът.

Възрастна пълна жена с късо подстригана посребрена коса, гледаше съчувствено приятелката си. Слаба женица с изморени очи и втъкани бели нишки в някога непокорна буйна коса. Тя внимателно преглеждаше ръцете си, отскубваше нещо от тях и раздразнено го хвърляше на земята.

Край тях мина закръглена жена, все още млада и жизнена, и весело ги поздрави:

– Здравейте! Какво  е станало? – попита тя, усетила напрежението излъчващо се от двете приятелки.

Пълната вдигна очи засмя се и каза:

– С Диди решихме да пооскубем големите тръни ей там. От тях нищо не се вижда към пътя. Но целите ни ръце станаха на таралежи от малките бодлички, които се набиха по ръцете ни, – и протегна дланите си, за да покаже множеството ранички и охлузвания, получени от борбата с високите , полуизсъхнали тръни.

Новодошлата обърна поглед към големия куп, образувал се от победените тръни. Похвали ги за добре свършената работа и предложи да помогне за очистването на заболите се по-дълбоко трънчета в ръцете им.

Диди се засмя, махна с ръка и шеговито каза:

– А сега чакаме да дойде една буря и силния вятър, да ги махне от тук, защото ако ги сложим в кошовете за боклук няма да ги изпразнят.

Жената с децата трепна, но поде шегата:

– Ей, не така! Снощи като затрещя и дърветата започнаха да се превиват, сякаш искаха да се скрият под земята, единствената ми мисъл беше за градината. Още не сме обрали всичко от двора. ….. А вие сега, какви ги говорите …….гледай ги ти, буря им се прищяло. По-добре запалете един огън и ги изгорете.

Едната от приятелките се засмя и каза:

– Че това гори ли? Само изглежда сухо, но още е живо, дори пламък няма да има, ще опуши всичко наоколо.

Едно от децата побутна майка си и плахо каза:

– Горкият Бог, като слуша молбите ни, как ще ги изпълни, като си противоречат?

Майката погали детето и тихо каза:

– Добре, че Бог не винаги изпълнява това, което искаме. Той знае кое е добро за нас.

Нека не ви мами видът на тези очарователни гъсеници. Много от тях са готови на всичко, за да се защитят и да запазят храната си от хищници.
Яркостта им често свидетелства, че са отровни, а космите и бодлите им съдържат токсичен коктейл.
По-добре стой настрана от тях.
А ето ви и един техен представител.
Гъсеницата кокетка изглежда като миниатюрно космато създание.
Само я докоснете и ви очаква неприятен сюрприз.
Отровните шипове скрити под „косата“, изпускат отрова, предизвикваща силна пулсираща болка.
На мястото на съприкосновението могат да се появят червени еритематозни петна. Други симптоми включват: главоболие, гадене, повръщане, дискомфорт в корема, поражение на лимфни възли, а понякога шок или затруднено дишане.

Инженерите са създали нов синтетичен материал, който позволява да се почисти водата от малки капчици нефт и масло. При създаването му професионалистите са били вдъхновени от бодлите на кактус.

Масло поради хидрофобност, попада във водата в и не се смесва с нея. Въпреки това, под въздействието на вълните и вятъра малки капчици все още проникнат във водата, така че да се използват конвенционални технологии за пречистване на вода, е почти невъзможно.

Авторите, след като са прегледали иглите на кактуса Opuntia microdasys, предложили едно оригинално решение на този проблем.

Opuntia microdasys расте в сухите пустини на Мексико. Благодарение на бодливите си игли този вид уловя капки вода от въздуха. Те остават на заострените върхове на иглите, а след това под действието на силите на повърхностното напрежение се свличат надолу и се натрупват на повърхността на кактус. Изследователите са успели да синтезират игли с подобна форма от полимер на силиций и мед.

Оказа се, че материалът осеян с тези игли, всяка с дължина не повече от 0,5 mm, много ефективно почиства водата от масло, бензин и различни разтворители. Маслени капчици, попадащи в горната част на тънките игли, които изпитват повишено налягане се стичат към удебелената основа В резултат на това, синтетичната „кактусова кожа“ пречистване на водата, по-добре от съществуващите филтри.