В китайската провинция Цинхай в планината Байгонг има три пещери.

Две от тях са обикновени, а през третата от върха на планината се простират тръби.

Има още една тръба, която започва от средата на пещерата и отива дълбоко в земята.

Преброени са 12 тръби с диаметър от 10 до 40 сантиметра. Всички те имат сложна геометрия и се преплитат едни в други.

Металурзи направили прецизни изследвания и установили, че тръбите се състоят от железен оксид, окислен силиций и калций.

Изглежда тези тръби са много древни.

Учени от Токийския университет са представили гъвкаво преносимо устройство, което сигнализира при повишаване на температурата на болния.
Гъвкавите органични компоненти, разработени специално за това устройство, са подходящи за пренасяне Те непрекъснато следят жизнените показатели като температура и сърцебиене.
Устройството съчетава в себе си гъвкави панели от аморфен силиций, пиезоелектричен високоговорител, сензор за температура и всичко това е затворено в един удобен за носене пакет.
Тази технология може да бъде адаптирана, за да се осигури звукова обратна връзка за регистрация на влажност, налягане или сърдечната честота.

В Станфорд учени са проектирали и произвели силициеви структури във формата на призма, които могат да разделят лъч светлина на различни цветове и да пречупят светлината под прав ъгъл.
Научната разработка може да доведе до ново поколение компютри, използващи оптика вместо електрически кабели за пренос на данни.
Инженерите са гравирали парче силиций, голямо осем микрона, приличащо на баркод. Благодарение на двете различни дължини на вълните в светлинния лъч преминаващи през устройството, той се отклонява в страни и образуват Т-образна форма.
Светлината може да пренася повече данни, отколкото проводник и изисква по-малко енергия за пропускане на фотони, отколкото за електроните.
Използвайки факта, че светлината се пречупва по различен начин в различни среди, учени са разработени структура, в която се редуват ивици от силиций и въздушни пространства.
Когато светлината преминава от една среда в друга, част от нея се предава, а друга се отразява. Когато лъчът преминава през гравирания силиций отразената и преминаваща светлина си взаимодействат по сложен начин. Специален алгоритъм на силициевия чип използва тази смущения и насочва светлината с различни цветове в противоположни посоки.

Инженерите са създали нов синтетичен материал, който позволява да се почисти водата от малки капчици нефт и масло. При създаването му професионалистите са били вдъхновени от бодлите на кактус.

Масло поради хидрофобност, попада във водата в и не се смесва с нея. Въпреки това, под въздействието на вълните и вятъра малки капчици все още проникнат във водата, така че да се използват конвенционални технологии за пречистване на вода, е почти невъзможно.

Авторите, след като са прегледали иглите на кактуса Opuntia microdasys, предложили едно оригинално решение на този проблем.

Opuntia microdasys расте в сухите пустини на Мексико. Благодарение на бодливите си игли този вид уловя капки вода от въздуха. Те остават на заострените върхове на иглите, а след това под действието на силите на повърхностното напрежение се свличат надолу и се натрупват на повърхността на кактус. Изследователите са успели да синтезират игли с подобна форма от полимер на силиций и мед.

Оказа се, че материалът осеян с тези игли, всяка с дължина не повече от 0,5 mm, много ефективно почиства водата от масло, бензин и различни разтворители. Маслени капчици, попадащи в горната част на тънките игли, които изпитват повишено налягане се стичат към удебелената основа В резултат на това, синтетичната „кактусова кожа“ пречистване на водата, по-добре от съществуващите филтри.

В Япония са създали най-малката печатна книга. Размерите й са 0,73 на 0, 01 милиметра. Тя не може да се чете без микроскоп.
Книгата има 22 страници, Нейното заглавие е „Сезонни цветя“. Тя е публикувана от компанията Toppan Printing, която се занимава с отпечатване на миниатюрни книги от 1964 г.
Компанията ще подаде заявка за Книгата на рекордите на Гинес.
До сега най-малката печатна книга е била „Хамелеон“. Тя е имала 30 страници. Дело е на сибиряка Анатолий Коненко. Той я е направил през 1996 г. Дължината на една страница от тази книга е 0,9 милиметра.
Най-малкото копие на печатна книга се счита канадската книга „Teeny Ted from Turnip Town“. Нейните размери са  0.07х0.10 мм. Буквите се направени върху парче от кристален силиций.