В църквата хората свидетелстваха за Божите дела.

Крум стана и сподели:

– За да запазя работата си, трябваше да направя нещо, което не беше правилно. Избрах да правя това, което е угодно на Бога, и в резултат на това бях уволнен. Сега търся нова възможност.

– Какво е това свидетелство? – повдигна вежди Никола.

До него седеше възрастен мъж, който му отговори:

– Това е видът свидетелство, от което най-много се нуждаем днес.

– Но в него не виждам победа, – възрази Николай.

Мъжът само се усмихна и добави:

– Имаме нужда от християни, които следват Исус от понеделник до понеделник – не само в неделя в църква. Евангелието е предназначено да се живее в света.

Ако сте последовател на Исус, готови ли сте да се откажете от повишение, да приемете по-ниска заплата или дори да загубите работата си, за да запазите християнската си почтеност?

А ако сте християнски собственик на бизнес, бихте ли били готови да загубите сделка или дори да затворите компанията си, за да останете верни на Христос?

Нека бъдем смели в работата си, отхвърляйки всичко неетично, дори това да е загуба на възможности.

Ако един ден трябва да се откажем от кариерата или бизнеса си за Божието Царство, нека предпочетем да загубим, за да може Царство да спечели.

Матей бе християнин. Той ръководеше хваленето в църквата. Много му харесваше лова с лък.

Един ден, докато бе на лов, той чу ясно Божия глас:

– Зная всеки отговор на всеки проблем в света. Ако хората ме питаха само, щях да им дам тези отговори.

– Господи, помогни ми да направя по-добър лък.

Лъковете са били изобретени в края на 60-те и са имали две извивки.

Дизайнерите са се борили повече от десетилетие, опитвайки се да накарат извивките да се синхронизират перфектно, но не са успели.

Липсата на синхронизация било грешна цел, а това било очевиден проблем за ловците.

Около две седмици по-късно Матей се събуди посред нощ.

Пред лицето му имаше лист хартия от тетрадка. На него имаше диаграма на лък, нарисуван на ръка.

Матей седна и започна да копира чертежа. Той осъзна, че не прилича на нито един лък, който някога е бе правен.

Този лък имаше една извивка.

Матей създаде свой бизнес за производство на лъкове. И имаше голяма печалба.

Бизнесът на Матей е неговото служение. Той все още се разхожда из местния си мол и споделя Евангелието.

Но най-важното е, че Матей държи Бог на първо място във всичко, което прави.

Захари бе съкрушен. Малката му сестра бе блъсната от кола и почина. Тя бе едва на дванадесет години.

– Един добър Бог не би оставил някакъв си пиян идиот да убие сестра ми и да го остави да си живее! – възмущаваше се Захари. – Вече не съм сигурен дали съществува Бог. И ако Той съществува, не искам да имам нищо общо с такъв като Него. Как може да позволи да се случи такова нещо?!

Крум усети как в скръбта на Захари прозира желание да се довери на Бога.

Той се опита да му изясни проблема:

– Сега ти не можеш да съгласуваш болката с образ на Бог, в който искрено вярваш. Ти трудно крачиш в долината на мрачната сянка, защото не виждаш светлина. Искаш да вярваш, но ти е трудно да съпоставиш изпълненото с надежда на Християнската вяра и това, което виждаш около себе си. Не винаги ще получаваме отговор на въпросите си.

– Но … много боли, – изстена Захари.

Крум продължи настървено:

– Ако разбираш всичко напълно и в дълбочина, ти не би имал нужда от вяра. А без вяра не е възможно да се угоди на Бога…

– Защо? – въздъхна дълбоко Захари.

– Защото вярата и доверието трябва да произлязат от любов, а не от бизнес взаимоотношения, сделка или някаква ситуация, в която ние нямаме избор.

– Добре, – отстъпи най-сетне Захари, – готов съм да се боря с моите съмнения и въпроси, и да следвам Господа, за да изпълня волята Му.

Тази сутрин бе прекрасна. На младоженците Ели и Тихомир, завърнали се скоро от медения си месец, им предстоеше ден пълен с възможности.

Какво ли щяха да правят?

Навярно да прекопаят градината, да работят нещо по новата си къща или просто да направят една дълга разходка заедно.

По време на закуската Тихомир небрежно отбеляза:

– Днес някои от приятелите ми ще карат мотоциклетите си. Бих искал да се присъединя към тях за около час. Нямаш нищо против нали, Ели?

– Не, – откликна младата жена.

Нея не я интересуваха мотоциклетите, но …

„Нали сме семейна двойка, – помисли си тя. – Трябва да правим нещо заедно“.

Блаженият облак на Ели за деня се разпадна болезнено.

Никой не е свикнал ужаса на бомбите, които експлодират наоколо. Нито е напускал дома, притежанията си, бизнеса, училището си и приятния живот, за да намери убежище в непозната земя.

Не познава глад, нужда, нито е останал бездомен.

Сякаш сме късметлии.

И въпреки това дори привилегированите имат своите изпитания, скърби, загуби и страдания.

Трудностите идват. Надеждите не се сбъдват. Бизнесът се проваля.

Злополуки, болести, депресия, трагедии могат да се случат на всеки от нас.

Децата и самите ние правим грешни избори. Объркваме се.

Нима Бог е напуснал картината?

Това усещане изпитваме, когато най-много се нуждаем от Него.

Бог ни е изоставил?

Къде е отишъл?

Има време за плач. И Ели викаше в болката си към Бога.

Той чува. Не си е отишъл.

Бог не бе отвърна лицето си от Ели. Той напълно я разбираше.

За това ще възстанови и изцери.

Доротея бе напълно разочарована от посещението си в центъра за подпомагане на нуждаещите се.

– Тази благотворителна организация, няма никакво финансиране за извършване на дейността си, – каза си тя с болка.

Докато се връщаше у дома, усети как тих глас ѝ прошепна:

– Ще ти помогна да създадеш бизнес, чрез който ще изкарваш милиони. Така ще подпомогнеш организацията, която току що посети.

И това наистина се случи.

От бизнесът, който разви с помощта на Бог, Доротея получаваше милиони. Тя ги даряваше във благотворителната организация.

Така Доротея отрази Божието щедро сърце към най-уязвимите.

Ние също можем да подкрепим фирми, които извършват благотворителност сред нуждаещите се.

Правейки това, ние отразяваме Божията любов към хората в неравностойно положение или други, които са изтласкани от социални групи и общности.