Много градинари обичат да засаждат на техните парцели билки. Но малко от нас знаят къде най-добре да ги поставят, за да имат максимална полза.

Билките са добри не само за храна, но те притежават свойства, които помагат да се прогонят от участъка голяма част от насекомите вредители.

За това когато решавате какво да засадите в градината, не забравяйте да оставите място за растения инсектициди,  които ще бъдат добри помощници в борбата с вредителите.

Например, копърът, магданозът и кориандърът са врагове на първо място на колорадския бръмбар и охлювите. Тяхната миризма привлича калинките, които ядат листните въшки.

Маточината е  с приятен аромат, който не понасят  комарите. За да не ви досаждат тези кръвосмучещи насекоми особено вечер, посадете на местата за почивка повече маточина. Ако се стрият листата на маточината ефектът се удвоява.

Нейната миризма не могат да понасят още белокрилката и лисната въшка. Но този аромат е много привлекателен за насекоми опрашващи цветните стъбла, така че се получава богата реколта.

Босилекът въздейства върху паяк кърлеж, петточкови ястребов молец, мухи, листни въшки, комари, както и много други.  За да защитите растенията, засадени босилек в различни части на градината. Той притежава свойства които обезаразяват почвата от редица болестотворни бактерии. Вследствие на което босилека може да се счита и за зелен тор.

Цикорията или синята жлъчка помага да се отървете от кръглите червеи, които обичат да ядат цвеклото и ягодите. Поради това е желателно да се засадят между тези растения. Тя също е инструмент в борбата срещу нематодите.

Ментата и мащерката могат да помогнат да се отървете от белокрилките, зелевата пеперуда, със своя аромат привлича насекоми – ентомофаги като хищни оси, божа кравичка, златоглазка, афидиус, сърфидни мухи, които са се хранят с листни въшки и други вредители.

Градинският чай ще ви помогне да се отървете от зелевия молец, морковата муха и листните въшки. Тази билка засадете покрай зелето, ягодите и краставиците.

Розмаринът отблъсква морковите мухи и всички видове охлюви и плужеци.

Петър работеше в градината. В нея той отглеждаше предимно цветя. Е, бодваше по малко чушки, домати , лук, репички, …, но основно място в градината и около алеята пред къщата заемаха цветята.

Забеляза, че една зимна роза започва да цъфти. Това го изпълни с радост, но и с тъга.

– Студът така или иначе ще я убие, – каза си Петър, – по-добре да я подрежа и да я прибера в къщи.

След няколко дена розата разцъфна и изпълни стаята със своя чуден аромат.

Тази миризма на цветето върна Петър в детството. Тогава често ходеше при баба си на село.

– Нейната къща беше пълна с рози, – въздъхна Петър. –  Дядо си почиваше на люлеещия се стол, а на двора тичаше техният любим лабрадор. Баба най-много грижи полагаше за цветята, особено за розите.

Тази любов към цветята, Петър бе наследил от баба си.

Когато и да се върнеше назад в годините, от всички спомени, най-ярък бе този за розите.

Изведнъж Петър се размисли за духовния си живот.

– За какво съм създаден? – попита Петър. – Да разнасям ароматът от познаването на Бога навсякъде. Но това става, когато следваме примера на Христос в любов и грижа за другите.

Както ароматът на розите предизвика спомени, така и нашият живот трябва да напомня на хората за Божията любов и грижа.

– Нека животът ни бъде благоухание за тези, които имат нужда да научат, колко много ни обичаш, Господи, – каза Петър, като високо вдигна ръце си нагоре.

Всяка година виждаха баба Мара да излиза на 2 или 3 януари от дома си и да отива на боклука, където изхвърляха вече ненужните зелени дръвчета, които до скоро са сияли с гирлянди, лъскави играчки и мигащи звездички.

Тя избираше една и я отнасяше в дома си, там я украсяваше. Съседката учителка в близката детска градина не се стърпя и тази година я попита:

– Защо правите така? Защо не си купите като другите нова или поне някоя пластмасова?

– Живея само с една пенсия. Да си купя елха, не не е по моя джоб. Пластмасови не искам, те не носят аромата на гората.

– Тогава защо изобщо ви е нужна елха?

– За внуците….. вярно е, че не идват ….., но аз всяка Нова година се надявам, че някой от тях ще дойде или поне ще позвъни.

– Няма ги, – каза Маргарита от горния етаж, – сигурно пак са отишли някъде я в Гърция, я Италия или някъде другаде, да карат Нова Година.

– Какво да се прави, – въздъхна баба Мара, – всеки от тях си има свой собствен живот……

– Те отдавна са те забравили, – невъзмутимо констатира Маргарита.

– Недейте така, те са добри деца. Чакам ги всяка година, даже подаръци им слагам под елхата…… А тук хората изхвърлят елхи, защо да не си избера една?

– Нова година я срещнахме, за какво ти е тази елха?

– Аз съм християнка и срещам Рождество Христово, а Нова година и елхата ….. нали разбирате, заради внуците.

Забързани мъж, жена и двама младежи влетяха през портата на едноетажна къща, оцветена в червено. На вратата ги срещна засмяна Невена:

– Айде, от кога ви чакаме. Ще извинявате, но бяхме много гладни и почнахме вече.

– Не се притеснявайте, – поде Васил, едър и снажен мъж с посребрени вече коси, – ние ще си го наваксаме.

На трапезата ги чакаха дядо Стоил и едрия здравеняк Борис. Те вече работеха усилено с лъжицата, гребейки вкусния фасул от чиниите си.

Масата бе отрупана с пълнени чушки, сърми, тиквеник, туршия, фъстъци и какво ли не, всичко необходимо,като за Бъдни вечер.

Невена бързо настани новодошлите и започна да раздава на всеки от тях по чиния с фасул.

– Дай хляба, да го разчупя, – извика дядо Стоил.

Не го свърташе на едно място.

– Искам да видя на кого ще се падне парата., – засмя се старецът.

Донесоха му питката и той започна да раздава парчета от нея на всички. Всеки ровеше в парчето си с хляб. с надежда да открие монетата в нея.

Изведнъж дядо Стоил извика:

-Вижте – и високо издигна хванатата в плен от хляба стотинка, – у мен е парата тази година. Внимавайте добре. Пак ще имам какво да ви дам и тази година. Парите са важно нещо, без тях си никой.

– За какво са ти пари? – попита дошлата жена, тя се казваше Руска.

– Како, – обади се Невена, – ако не ти трябват пари, дай ги на мен, аз знам какво да ги правя. Колкото дойдат, …..

– Не я слушай, – каза дядо Горан, – всичките ще ги похарчи не ѝ давай нищо. Я дайте виното, което правих тази година. Хубаво вино съм направил. Само опитайте.

Мъжете надигнаха чашите и одобриха:

– Сладко е и има приятен аромат.

– Това е, трябва да знаете как се прави истинско вино, не като купешкото.

Виното се разигра в жилите на стареца и устата му не млъкна. Раздаваше съвети, укоряваше, връщаше се към стари болезнени спомени, ….

На масата обстановката малко се нажежи. Чуваха се отделни подвиквания:

– Ти мен уважаваш ли ме…

– Какво имаш против мен ….не вярваш, че съм се променил …

– Никога не съм казвал лошо за теб..

– Разбери, така не се живее….

Наложи се да се намесят и жените, но положението не се оправи.

Тогава Руска се надигна и си тръгна с единият о синовете си и съпруга си.

Празникът бе провален, семейството отново бе разединено, от стари кавги, не простени обиди и гневни думи.

Виното винаги е било голям раздорник, то не признава толерантност, добър тон и отстъпчивост. Може би хора, които не могат да носят на пиене, не бива да надигат често чашата.

Празникът си е празник, нима не ни стига болката и мъката на ежедневието …

Празничната маса привлича с изобилието от вкусни и разнообразни аромати.

Могат да се окажат доста мъчителни няколкото часа, преди да седнете на масата и да се насладите на всичко подредено на нея.

Защо изобщо е нужно да се измъчвате?

Какво ще кажете за една здравословна закуска?

Печените кестени и шам фъстъкът са традиционната рождествена закуска, които са много по-полезни, отколкото шоколадите, с които е пълен дома ни по време на Рождество.