Той може да редуцира всички симптоми, асоцирани с болестта на пътуването, например морската, като замаяност, повдигане и избиване на студена пот.

Доказано е, че джинджифилът е изключително полезен в редуциране на симптомите на гадене по време на бременост, дори и при най-тежката форма, изискваща хоспитализация.

Джинджифилът има антивъзпалителен ефект. Съдържа много съединения, наречени генгероли, които облекчават страдащите от остеоартрит и ревматичен артрит.

Предпазва от колоректален рак и рак на яйчниците. Гингеролите, основните компоненти на джинджифила, които са причина за отчетливия му вкус, ограничават растежа на колоректалните ракови клетки, а също и ги убиват, като предизвикат смъртта и асимилацията им.

Джинджифилът подобрява реакцията на имунната система. Загрява през студеното време, но може да предизвика и целебно потене, по време на настинки и грипове.

Немски учени са установили, че при потенето се получава защита от някои микроорганизми, включително срещу E.coli, Stahhylococcus aureus – често срещано кожно заболяване и Candida albicans.

Първоначално джинджифилът се е използвал предимно в медицината.

Пресният джинджифил има остър парлив вкус с аромат на лимон. В изсушен и стрит прах на вид се използва в кулинарията като подправка.

Резенчета пресе джинджифил се използват за направата на чай и като добавки в супи и сосове.  В източната кухня се приготвя по всички познати техноологии на печене, варене и пържене.

В Азия коенът се настъргва, накисва се във вода и с него се подправят ястия или пък се запържва.

Много е разпространен в сладкарството под формата на сладки и бомбони. Участва във всяко къри. В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира. В Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват.

Пресният джинджифил трябва да се съхранява в хладилник в хартиена торбичка. Така се запазва за около три седмици.

Изсушеният джинджифил се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място. Може да се остави и в хладилника, където ще запази аромата си за една година.

Още от древността листата на дафиновите дървета са били използвани за борба с различни заболявания. Днес дафиновият лист е едно от най-достъпните лекарства.

В дафиновите листа се съдържа ароматно етерично масло. То съдържа в себе си почти 50% цинеол и още около 65 различни компоненти, сред които е рутин.

Благодарение на ароматните летливи съединения дафиновият лист има фитонцидни свойства и подпомага пречистването на въздуха. Освен това, той съдържа много микроелементи, дъбилни вещества, изкарва шлаката от организма, повишава имунитета.

Сред вещества, съдържащи се в дафиновия лист са манган, калции, калий, фосфор, магнезий, желязо, натрий и цинк.

Дафиновият лист стимулира храносмилателната система, защитава черния дроб и предпазва от газове. Отвара приготвена от дафинови листа премахва камъните в бъбреците, помага при чревни спазми, събужда апетита и нормализира работата на стомаха.

Ако се смеси дафинов лист с царевично олио, се получава мазило, което се втрива в кожата при артрит, миоцит и невралгия, а с оцет и мед дафиновият лист помага при ревматизъм и болки в ставите.

Дафиновият лист помага още при синузит, като облекчава дишането. Препоръчително е да се капне една капка в носа масло от дафинов лист. Това масло можете да приготвите сами, като нарежете на дребно 30 грама листа, които заливате с чаша растително масло. Тази смес трябва да престои 5 дена, след което се прецежда и използва.

Ако страдате от разстройство можете да използвате следната рецепта със затягащо действие.. Вземете около15 дафинови листа , залейте ги с 2,5 чаши вода, оставете ги да врат 5 минути. После налейте течността в термос и оставете да престои 4-5 часа. Прецедете и пийте по една супена лъжица дневно.

Чаят от дафинови листа помага и срещу суха кашлица. Той трябва да се пие вечер преди лягане.

Дафиновият лист е известно средство за повишаване на имунитета. Летливите му масла имат противомикробно и противовъзпалително действие. допълнително качество на дафиновият лист е, че той отпуска спазмите на дебелото черво.

Наскоро бе открито, че неговите дъбилни вещества понижават захарта и действат добре на диабета.

При артрози – коксартоза, гонартроза е добре да се приложи маслен екстракт от дафинов лист. Той се приготвя като се накълцат 10-15 грама дафинови листа, към които се прибавят 50 милилитра олио. Тази смес се оставя да престои една седмица на тъмно и хладно. Вечер с този ексракт се намазва болната става, завива се с вълнено парче и се оставя така цяла нощ.

Използването на дафинови листа не се препоръчва при болни със заболявания на стомаха. Големи дози могат да доведат до повръщане, тъй като прекалено много стимулират храносмилателната система.

Като подправка се използват изсушените дафинови листа. Най-често се използват в ястия с пикантен вкус – от дивеч, говеждо месо, риба и т.н.

Слага се при приготвянето на туршии, заедно с лук, чесън, бахар, черен пипер.

С него се подправят супи и яхнии. Преди да пуснете дафиновите листа в супа или ястие, потъркайте ги едно в друго. По този начин лечебните свойства и аромата им ще се засилят.

Преди консумация на ястието дафиновия лист се изважда. Има силен аромат, поради, което трябва да се използва пестеливо – за 4-5 порции е нужен само един лист.

Анасонът не е съвсем непознато растение за повечето от нас, но и аз много пъти със се улавяла, че уж знам как се употребява една или друга билка поне от тези, които познавам, но като се разровя из литературата, все откривам нещо, което до сега не съм знаела.

И така …..

Чаят от анасон улеснява отхрачването при остри и хронични възпаления на дихателните пътища. Засилва стомашната секреция и тази на жлъчния мехур. Премахва спазмите при хроничен гастрит, жлъчната дискинезия и жлъчно-каменната болест.

Поради болкоуспокояващото си действие се предписва при колики в стомаха и червата при метеоризъм.

Етеричното масло от анасон действа пикочогонно и за това има добър ефект при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Маслото засилва и кръвооросяването на кожата.

Като подправка анасонът има силен, леко сладникав и парлив аромат. Използва се главно при приготвянето на тестени изделия, сладкиши и бисквити.

Анетолът, етеричното масло от анасона се употребява за приготвяне, най-вече ликьори. Една от най-популярните алкохолни напитки в Гърция „узу“ е с аромат на анасон. Анасон се прибавя и при приготвяне на напитката пастис във Франция, а в България се прибавя към анасонлийката.

А ето ви и един и от „тайните“ приложения на анасона. Ако капнете етерично масло от анасон върху хартия, отделящата се миризма прогонва насекомите.

Обикновената сол, която купуваме в пакети от магазина, играе много голяма роля в кулинарията. Даже във сладките ястия я има. Тя е крайъгълния камък в диетата.
Ако преминем на езика на химията, солта  е земен кристал от натриевия хлорид. Навярно малцина знаят колко много видове сол съществуват.
Днес ще ви разкажа за  два вида пикантна сол.
Едната е сицилианската сол. Тя се получава при изпарение на водата от Средиземно море. Утайката се събира и се използва без допълнително пречистване.
У сицилианскато сол има букет от аромати, но тя се цени не само за това. В нея се съдържа много йод, флуор, магнезий и калий
Друга специфична сол е канадската. Тя също има много поклоници.  Получава се като се вкарат в кристалите на солта кленов сироп и вкуса на лют пипер.
Наглед съвсем несъвместими вещества, но при умерено използване придават на солта съчетание от запомнящ се солен, сладък и пикантен вкус.
Никога до сега не съм я опитвала, но тези, които са били в Канада казват, че усещането от такава сол е доста необичайно.

Какво би могло да бъде по-добро, от чаша охладена лимонада получена от пресни и натурални съставки в горещо време? Класическата рецепта за тази напитка е много проста и отдавна е известна на всички.
Сега ви предлагам няколко съвета, как да се направите лимонада с нов вкус и аромат.
Ето няколко необичайни и ефективни препоръки за подобряване на вкусовите качества на класическата напитка, която най-добре утолява жаждата.
1. Използвайте най-добрите естествени съставки.
Тайната на добрия вкус на всеки кулинарен шедьовър е да се използват най-добрите съставки. За да направите лимонада, не купувайте сок от магазина в опаковки, в които има ненужни консерванти и захар. Вместо това, отидете на пазара и изберете зрели и пресни лимони. И за да получи напитката допълнителен аромат, сладост и цвят, вземете няколко пресни ягоди.
2. Сменете обикновената вода с газирана.
Въпреки че в повечето рецепти за тази освежаваща напитка се използват няколко чаши студена вода, можете да я направите по-богата на вкус, ако подмените чистата вода с газирана. Освен това, ако имате нужда от версия за възрастни, можете да смените водата с шампанското и да получите най-добрият пролетно летен коктейл.
3. Добавете прясна мента.
Ментата добавя траен прохладен ефект на напитката. Поставете няколко листа от мента в лимонадата, и приятен аромат и вкус, ще придобие особена свежест.
4. Забравете за захарта.
Вместо да добавяте захар, опитайте да използвате сладка алтернатива без калории. Но избягвайте изкуствени подсладители, придържайте се само към натурални съставки, като стевия или нектар от агаве, които не само ще направят по-сладко питието, но и ще допринесат за здравето ви.
5. Експериментирайте с лед.
Въпреки, че лимонадата се сервира студена, много хора предпочитат да добавят лед. Но вместо да използвате обикновен лед, който само разрежда кулинарния шедьовър, направете си кубчета с лимонов сок и естествен подсладител. Те ще дадат специален вкус и добре ще изглеждат в стъкления съд.