Драката е позната още като Джигра, Христов трън и Кайраче. Има няколко легенди за произхода на драката. Според Библията, когато Адам и Ева прегрешили, Бог ги изгонил от рая и проклел земята, по която стъпват да ражда тръни и бодли. Според друго предание венецът на Христос при разпъването му на кръста е бил направен от клони на драка. От там идва и другото наименование на билката – Христов трън.
Според едно източно поверие при сътворението на света не е имало бодливи и отровни храсти. Всички същества живеели в хармония и всеки вземал от природата само толкова, колкото било нужно за съществуването му. Но в света се появило злото и всеки се въоръжил, както може – с тръни и отрова, със зъби и нокти, а човекът – с лък и стрели. Дали така се е появила драката, няма как да разберем, но бодлите ѝ са толкова остри и дерящи, че името ѝ със сигурност е заслужено.
В състава на драката влизат рамноглюкозиди, дъбилни вещества и флавонолов гликозид рутин. Листата съдържат витамин C.
Плодовете на драка се използват успешно в българската медицина, тъй като имат отхрачващо, спазмолитично и противовъзпалително действие. При магарешка кашлица и хроничен бронхит отварата от драка е отличен лек.
Прилага се също при дизентерия, задух, хипертония и някои кожни заболявания, например обриви и екземи. Макар да се употребяват предимно плодовете на храста, листата също не са за подценяване. Сокът от тях се използва, като средство, укрепващо организма, за изчистване на белите дробове и камъни в пикочния мехур.
Незрелите плодове на растението оцветяват вълна или коприна в жълтеникаво-розов или жълтокафяв цвят. Драката се използва за направата на живи плетове, също за озеленяване на сухи и каменливи склонове. Билката се счита за медоносно растение.
В миналото драката се е използвала за лечение на редица заболявания. Отвара от дрогата се пие за затягане при диария, против нощно напикаване, за пречистване на кръвта и дебелото черво.
Билката понижава кръвното, а направени лапи от драка облекчават ухапвания от насекоми. В някои случаи запарка от драка помага дори при кървящи хемороиди.
Отвара от билката се приготвя, като 1 супена лъжица изсушена драка се залива с 500 мл вряла вода, вари се 8 – 10 минути и се прецежда. Пие се по 1 чаена чаша преди ядене 3 – 4 пъти на ден. Топлият чай може да се подслади със захар или мед.
При стомашни разстройства се пие три дни подред чай от растението. При високо кръвно налягане 1 супена лъжица листа се заливат с 500 мл вода, само докато заврат. Отварата се оставя да се охлади и се изпива на два пъти сутрин на гладно.
Макар и полезна, драката също може да бъде опасна. В превишени дози билката дразни бъбреците и храносмилателния канал. Препоръчително е да се употребява под лекарски надзор.

Един езичник писал на един мисионер: „Ти не си толкова добър, колкото е твоята Книга. Ако беше толкова добър, колкото е вашата Библия, то цяла Индия щеше да приеме Христос“.
Това е много тежък укор. Животът на мисионера не съответствал на това, което говорел.
Този укор е и за нас. Нашият живот в противоречие ли е с волята на Бога?
Когато хората слушат за учението на Христос, те са привлечени от светлината. Не без основание, те очакват да видят тази светлина в живота на тези, от които слушат за Него. Но както често се случва те претърпяват горчиво разочарование.
Светът се е изморил да слуша мъртви учения. Хората не искат да знаят за Спасителят, за Когото само се говори, но искат да знаят за Исус Христос, силата на Когото се проявява в живота на говорящия за Него проповедник.
Един слуга на Бога разказал за следния случай от мисионерската си дейност.
Невярващо момиче за първи път дошло на богослужение. Чуло от Евангелието на Йоан свидетелството за Исус Христос и за Неговото отношение към хората. Тогава то възкликнало:
– Аз познавам този човек.
– От къде го познаваш? – попитали я другите
– Този странен човек, – казало то, – е мисионер, който е дошъл да ни посети.
Това е чудно свидетелство за живота на човека.
Когато момичето чуло описанието на Господа, то помислило, че Христос е мисионера, когото тя е знаела.
В живота на Божия служител се проявява силата на Христос и той се оприличава на Него.
Нека да помолим Господа, да ни направи способни не само да свидетелстваме за Него с думи, но и с целия си живот!

Един старец, който през целия си живот следвал Бога, лежал на смъртен одър. Той повикал внука си и му казал:
– Не знам какво ще правя на небето, но ако е възможно, ще помоля Господа да участвам в изграждането на твоята обител. Ти само гледай повече строителни материали да ми пратиш.
Тези строителни материали са чистота и любов, готовност да споделиш вярата си в Христос. Това са добри дела извършени в името на Исус.
Те не се обезценяват заради нестабилността на икономиката, не се разрушават от природните катаклизми и крадци няма да ги откраднат.
А ти какъв материал изпращаш горе в небесата?

Какво трансформира учениците на Христос в Негови смели проповедници?
Никакви изследвания на историците не могат да дадат отговор.
Тук е изявена тайната на Божия Дух, Който е бил изпратен от Исус за укрепване на зараждащата се Църква.
От момента, когато над учениците се разнесе тайнствения звук, подобен на шум от вятър и върху тях се появиха огнени езици, те станаха други хора.
Тези, които наскоро със страх бягаха от Гетсимания, започнаха да проповядват Евангелието в света.
Те няма да спрат пред никакви заплахи, истезания или затвор. След тях ще дойдат нови поколения. Против тях ще се вдигнат владетели и философи, чиновници и полиция.
Разпънати, изгорени, умиращи на арената разкъсани от зверове, горящи като факли за увеселение на преследващите ги, ще устоят в Духа.
Като мътни вълни ще нахлуят съблазните и изкушенията: мнимите християни, недостойните пастири, лъжеучителите и разколниците, но нищо няма да може да съкруши Църквата Христова.

Науката се занимава с формули и епруветки, но има и духовен свят, за които науката нищо не знае.
Много автори не вярват в живота след смъртта и техните книги са пълни с трагедия и песимизъм. За съжаление, същото може да се каже и за живота им.
Колко далеко е това, което ни предлага Исус Христос: „Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века“.
Нашата надежда за безсмъртие се основава не на нашите желания, стремежи, аргумент или инстинкт за самосъхранение, а само на Христос.
Ние знаем, че Христос е жив и имаме надежда в този живот и в живота след смъртта.