Архив за етикет: Персийския залив

Съкровището на Чжу Чжан-дзъ

indexХотелът бе изграден върху скала. Помещението в което се събраха бе издялано от камък. предстоеше, бяха се натъкнали на нещо много интересно и искаха да го обсъдят.

– Чжън Хъ е бил роб евнух,  – каза Красимир, – който е станал един най-великите китайски  пълководци. За период от 28 години е командвал седем епични похода, които са стигнали чак до Персийския залив, Мадагаскар и Африка.

– Някои твърдят, че е стигнал чак до Южна Америка, – обади се Никола.

– Има и археологически доказателства в подкрепа на това, – вметна реплика и Бонка.

– Корабите му били най-големите, правени до тогава, – продължи разказа си Красимир, – били дълги 120 метра и това е много преди Колумб да открие Америка с триметровата си каравела. Ако не се лъжа, корабите на Чжън Хъ са били най-големите до настъпването на Индустриалната революция.

– Нямах престава а това, – учудено констатира Бонка.

– Периодът на управлението на династията Мин е единствена в китайската история, когато са започнали да търсят начини да търгуват с други народи, вместо да чакат другите търговци да дойдат при тях. – каза Красимир. – Османската и Персийската империи били в разцвет и обмен на стоки и знания. Флотата на Мин била най-могъщата в света и била готова да завладее морските пътища. Никой не можел да я спре.

– Но тогава императорът забранил морската търговия, – обади се Никола. – И Китай наново затворил границите си за всички. Само малцина пътували по Пътя на коприната. Флотата била унищожена, а екипажите, които видели далечни страни били убити. Всичко донесено в Китай от далече било унищожено.

– Защо са го направили? – попита Бонка.

– Никой не знае причината, – каза Красимир.- Китайците не са смели да оспорят заповедта на императора.

– Ами Чжу Чжан-дзъ главният писар в императорския двор? – отново се  намеси Никола.

– Да, – отговори Красимир, – той порицал унищожаването на корабите и рискувал живота си, като отвлякъл тайно част от това, което били донесли търговците от другаде. Съкровището съдържало ръкописи и текстове, произведения на видни математици от арабския свят, безценни творби на изкуството, резба от слонова кост, скъпоценни камъни и тонове злато.

– Това навярно е било най-голямото хранилище на знания и открития в историята на човечеството, – възкликна Бонка.

– Навярно е било нещо от рода на Александрийската библиотека, – подчерта Никола.

– Може би част от колекцията е била събрана от Чжу Чжан-дзъ? – попита Бонка.

– Не знам това, – призна си Красимир, – но легендата разказва, че ако някой застанел на висока планина, няма да вижда края на кервана. Чжу Чжан-дзъ закарал богатствата в долина в западен Китай и поръчал на местните жители да ги пазят добре. На връщане, когато отивал при императора, Чжу Чжан-дзъ внезапно починал и архивите изчезнали завинаги.

– Звучи доста загадъчно и вълнуващо,  – каза Бонка. – и това ли е краят на това съкровище?

– Не, – засмя се Красимир, – някои монаси започнали да  раздават останалото от Чжу Чжан-дзъ и това привлякло вниманието.

– Предполагам златото, – подхвърли иронично Никола.

– Не, – възмути се Красимир, – вие само за пари и злато си мислите. Това били планове, чертежи и текстове, които императорът получил като дар от султана на Мускат, той бил най-богатия човек в света, когато флотилиите със съкровищата обикаляли Персийския залив.

– И  как е попаднал на тези документи? – поинтересува се Бонка.

– Смятали, – каза Красимир, – че са дело на един от неговите велики математици, нещо като арабския Леонардо да Винчи. Животът на няколко поколения монаси преминал в разгадаване на тези ръкописи.

– Странна история, защо до сега нищо не знаем за нея или съвсем бегло сме чували от някъде? – попита Никола.

– Някои открития се паят в тайна, защо ако попаднат в лоши ръце, ще нанесат разрушения и човечеството ще се самоунищожи – каза замислено Красимир.

В Дубай е създадена най-скъпата женска дреха

Най-скъпата женска дреха абай, която представлява вид мюсюлманска рокля се оценява за 17.6 милиона долара. Роклята е инкрустрирана с две хиляди диаманта, в това число и най-редките и ценни камъни.
Автор на скъпоцената рокля е британската дизайнерка Деби Вингьем.
Абай е традиционна връхна дреха за жените в мюсюлманския свят. В момента тя е особено разпространени в Персийския залив. Тази рокля напълно покрива фигурата на жената от раменете до краката. Има доста свободна кройка, която избягва подчертаването на фигурата. Абай традиционно се шие от вълна и тънка коприна в тъмни цветове, богато украсена с бродерия.
В допълнение към редките червени диаманти към роклята пришити над 2000 скъпоценни камъни в платинова рамка и 50 бистра като сълза, и 50 черни диаманти, всеки с тегло два карата, плюс още 1899 малки диаманти. Абай се шие в черно и червено. На ръка се правят над 200 хиляди шевове с златна нишка.
Британската дизайнерка признава, че се възхищава на културата на Дубай и този път, тя искала да влее модерни елементи и методи в модата на традиционната ислямска рокля.

В Дубай могат да построят здание, което само изработват покритието си

12671119701837184475bСпоред плана на едно калифорнийско архитектурно бюро структурата на замислената сграда ще може да произвежда покритие от сол, която с течение на времето ще се разпредели по фасадата.
Дубай е разположен на южното крайбрежие на Персийския залив, така че недостиг на сол няма да има. Водата от залива ще се подава в зданието от тръби дължината, на които надвишава 4,6 километра. След това ще се разпръсква по външната структура на съоръжението. След като тя се изпари, солта остава и образува екзоскелета на сградата.  Архитектите предполагат, че постройката може да послужи като източник на кристална сол за местните жители.
Ако този проект се реализира, тази сграда ще стане една от най-забележителните в Дубай, както най-големия търговски център в света, най-високия небостъргач и т. н. намиращи се в същия град.