Какво би могло да бъде по-добро, от чаша охладена лимонада получена от пресни и натурални съставки в горещо време? Класическата рецепта за тази напитка е много проста и отдавна е известна на всички.
Сега ви предлагам няколко съвета, как да се направите лимонада с нов вкус и аромат.
Ето няколко необичайни и ефективни препоръки за подобряване на вкусовите качества на класическата напитка, която най-добре утолява жаждата.
1. Използвайте най-добрите естествени съставки.
Тайната на добрия вкус на всеки кулинарен шедьовър е да се използват най-добрите съставки. За да направите лимонада, не купувайте сок от магазина в опаковки, в които има ненужни консерванти и захар. Вместо това, отидете на пазара и изберете зрели и пресни лимони. И за да получи напитката допълнителен аромат, сладост и цвят, вземете няколко пресни ягоди.
2. Сменете обикновената вода с газирана.
Въпреки че в повечето рецепти за тази освежаваща напитка се използват няколко чаши студена вода, можете да я направите по-богата на вкус, ако подмените чистата вода с газирана. Освен това, ако имате нужда от версия за възрастни, можете да смените водата с шампанското и да получите най-добрият пролетно летен коктейл.
3. Добавете прясна мента.
Ментата добавя траен прохладен ефект на напитката. Поставете няколко листа от мента в лимонадата, и приятен аромат и вкус, ще придобие особена свежест.
4. Забравете за захарта.
Вместо да добавяте захар, опитайте да използвате сладка алтернатива без калории. Но избягвайте изкуствени подсладители, придържайте се само към натурални съставки, като стевия или нектар от агаве, които не само ще направят по-сладко питието, но и ще допринесат за здравето ви.
5. Експериментирайте с лед.
Въпреки, че лимонадата се сервира студена, много хора предпочитат да добавят лед. Но вместо да използвате обикновен лед, който само разрежда кулинарния шедьовър, направете си кубчета с лимонов сок и естествен подсладител. Те ще дадат специален вкус и добре ще изглеждат в стъкления съд.

Останал сам, Радостин се огледа. Стая бе обзаведена с разкош и вкус. А след това затаи дъх.

На една маса до стената лежеше роза. Нежна и крехка. Имаше четири пъпки на дългото стебло и едва забележими тръни между малките  листа. Четирите пъпки се  бяха едва забележимо разтворили, а петият цвят на върха беше напълно отворен. Всяко от тънките венчелистчета бе чудо, с рубин в средата, червен като огъня.

Красотата докосна сърцето му. Ако човек вземеше този дълъг стрък и го извиеше, той щеше да се огъне, пречупи и загине. Цветът на върха сякаш се полюшваше от полъх на ветрец, въпреки че в стаята не се долавяше никакво течение.
Такова съвършенство, а е толкова преходно и уязвимо. Радостин бе опиянен от майсторството, вложено в него, отчиташе времето, усърдието и умението, довели до това съвършенство. А едновременното с това усещаше, че този шедьовър, това изкуство е несигурно като ….. всяка радост в живота.

„Роза, повяхнала под ласките на вятъра в края на лятото“ – помисли си Радостин като си спомни за младото момиче, което го изпрати със страх и болка.

Светлината върху един от цветовете потрепна, но звук не се чу. Той бавно се обърна и погледна към вратата.

Жената, която беше влязла, не бе първа младост. Тя стъпваше съвсем тихо, с изяществото на танцьорка. Беше мъничка, крехка, тъмнокоса, с тъмни, топли очи, прелестна като розата. Напомняше му за тръни, капеща кръв и опасност, затаена във всяка красота.
Жената се засмя, пристъпи право към него и го подмина, а той бе затаил дъх. Застана до маса и се загледа в розата.

– Възхищаваш се на цветето ми, нали? — гласът й бе като коприна.

— Да. Изделие с изключителна красота и … тъга.

— Тъга? — тя извърна глава и го погледна.

Той се поколеба.

— Розите умират. Едно толкова нежно творение ни напомня за… нетрайността на всички неща. Всички красиви неща.

Какво щеше да стане със него, той не знаеше, но усещаше, че каквото и да твори през следващите месеци и години ще бъде разрушено и унищожено от времето. Само Творецът може да създава вечни неща.

Тези рисунки поразяват въображението. Нима наистина могат да се създават такива само с молив?
В продължение на много векове в изобразителното изкуство са създадени много шедьоври. Можете да ги видите в най-известните галерии в света или части колекция.
Такива рисунки, за които говорим, не можете да видите в музеите, но за това пък те поразяват с своята реалистичност.
Изглежда, те лесно напускат плоскостта на белия лист, летят във въздуха и можем да ги докоснем с ръка.
Тези рисунки са направени от графичния дизайнер от Милано Марчело Беренжи.

Обикновено хората посещават музеи, за да се насладят на шедьоврите на изкуството или да научат повече за историята. Но има и такива, които като ги посетите ще ви настъхнат космите на главата. Те съдържат съвсем реални неща и са били използвани според предназначението си, но изглеждат като елементи от филм на ужасите.
Днес ще ви разкажа за музея Дюпюитрен в Париж.
Експонатите в този парижки музей са реални примери за различни отклонения в медицината.
Музеят Дюпюитрен е бил открит през 1835 г. от известен парижки анатом и хурург, който е събрал колекция от неродени бебета с вродени заболявания и уродства, скелети и човешки органи.
Ужасната изложба съдържа повече от шест хиляди експоната, включващи буркани с деформирани части от човешко тяло, сиамски близнаци и бебе родило се с открити вътрешни органи.
Музеят показва восъчни модели на човешки глави със странни израстъци, заешки устни и вродени дефекти, които не могат да бъдат класифицирани.
Разбира се, има много стъклени буркани, в които плават увредени мозъци на пациенти. Те са добре запазени в спирт.
Този музей със сигурност няма да остави равнодушен и най-нечувствителния човек.

Ние не можем да си представим, колко световни шедьоври са изчезнали в пожари, наводнение, войни или поради незнание. В най-добрия случай са се оказвали в частни колекции.
Караваджо е един най-големите реформатори на живописта на XVII век. Той е основател на реализма в този вид изкуство и негови картини са пострадали не веднъж.
През 1969 г. в Палермо, от параклиса на Сан Лоренцо е изнесена картината му „Рождество със Св. Франциск и Св. Лаврентий“.
Откраднатата картина била дадена  за съхранение на семейство Пулар, което я е държало в съвсем неподходящи условия. Картината дълго била гризана от прасета и плъхове. Най-накрая нейните „собственици“ решили да я изгорят.
Тази история не е измислена. За съдбата на картината е разказал един завербуван мафиот. Но края ѝ е толкова трагичен, че човек трудно би се помирил с него.
Тази картина на Караваджо и до сега стои на първо място в списъка на откраднатите италиански шедьоври и на трето място в световната класация.