Ако се разреже дъждовен червей на две, не се получават два нови червея.

Възстановява се само тази част, където се намира главата, а другата загива.

Плоските червеи от семейството на планария могат да се възстановяват напълно и от много малки части.

При един експеримент един планарий бил нарязан на 279 парчета и всички те регенерирали.

Закръглянето на очите се наблюдава при удивление или страх. Това е рефлекс, който разширява полето на видимост. По този начин се дава по-добра оценка на ситуацията и степента на опасност.

Подобна реакция демонстрират и човекоподобните маймуни.

При неочаквана ситуация много животни инстинктивно си отварят устата. Това е свързано с превключване към възприятия на вомероназалния орган, който е част от допълнителната обонятелната система.

При хората, този орган не е свързан с устната кухина, но рефлекс е запазен.

Данаил прокара пръсти по косата си и изтръска пясък  проникнал в нея. Наведе се и завърза обувките си. Гърбът и краката го боляха много. Когато се опита да се изправи нещо изпука в костите му.

– Дръжте се момчета, – каза Данаил, – тази вечер ще се напием до насита.

Това го каза не само за да повдигне падналия дух на останалите в групата, а защото бе усетил, че наблизо има вода.

– С какво, с пясък ли? – пошегува се Тони.

– Бушмените живеят тук в пустинята от много години, – започна да обяснява Данаил. – Казват, че можели да подушат вода от близо 200 километра и това не са празни приказки. Преди десетина години, когато прекосих Калахари, имах водач бушмен. Той намираше вода там, където никога не би ми дошло на ум. Сутрин, когато имаше мъгла, бушменът събираше водата от повърхността на растенията или я пиеше от търбуха на животните, които убиваше.

– Какво е търбух? – попита Валери.

Данаил се изненада, че някой не знае какво е това търбух, но въпреки това спокойно обясни:

– Това е първият стомах на преживните животни. Такъв имат и кравата, и антилопата. Той съдържа предимно вода и растителни сокове.

– Не бих се отказал от такова нещо сега, – измърмори под носа си Петър и облиза пресъхналите си устни.

– Най-голямата дарба на бушмените е да откриват вода в пясъците и изсъхналите речни корита, където доста отдавна нищо не е текло, – продължи Данаил.

Мъжете в групата останаха смаяни. Никой от тях не беше разбрал, че са пресекли пресъхнали корита. За тях пустинята беше еднообразна и пуста.

Това, че Данаил бе забелязал тези пресъхнали корита ги успокои. Те вярваха, че той ще ги измъкне от този кошмар.

Данаил продължи:

– Това, което видях онзи ден беше обещаващо, но не бях много сигурен. Сега предполагам, че сме на два-три дни път от крайбрежието. А това означава, че тази част от пустинята получава влага от океана. Ще намерим вода. Бъдете сигурни в това.

Данаил не обичаше много да говори. Това бе най-дългата реч, която бе произнасял изобщо, но в замяна на това постигна желаното въздействие. Мъжете край него започнаха да се усмихват. Тони изпъна рамене, а Петър стабилизира походката си.

Дошло време на старият камък да умре. Заедно с другите камъни го качили на един самосвал, за да го закарат на каменотрошачката и да ги превърнат трошляк за баластра.

Пътувал камъкът. Спомнил  си целия си живот. Случвало му се е на дъното на морето да лежи и на върха на планина да бъде. Земетресения, ледници и свлачища оставяли следи върху него. А един вулкан за спомен сложил в сърцето му, голяма капка кварц, приличаща на диамант.

Започнал да се оплаква камъкът:

– Дълъг живот живях, едва ли има по-стар камък от мен, а да умирам все още нямам желание.

И тогава камъкът забелязал, че другите камъни, които били с него в камиона, също не искали да умират, за това започнали да се изсипват на пътя.

Камъкът започнал да се приближава към края на коша на камиона, та и той да падне на пътя. За щастие шофьорът карал като луд, така че по-голямата част от товара подскачал и падал в дупките по пътя.

– Ей, – извикал един старец, който си вървял по пътя, – за къде си се забързал?

– Църква строим, – казал му шофьорът. – Чакъл ни е нужен. В противен случай всичко ще пропадне.

– Е, добре, тогава побързай!Храмът е Божий дом! Гледай, старай се там , както трябва. Строи се веднъж за вечни времена.

Камъкът чул това. И макар че бил почти накрая, той се спрял, даже намерил надеждно място и застанал там, за не може случайно да отхвръкне от камиона.

На него много му се искало да попадне в Божия дом. Не за някакви си жалки милиони години, а за цяла вечност.

Тази година в Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Ел Салвадор е имало много нисък добив на зърно поради жегата, която се свързва с климатичния феномен Ел Ниньо.

Това климатично явление се характеризира със значително затопляне  на повърхността на вода в източната част на Тихия океан. То е придружено със суша, която е заплаха за селското стопанство.

Експерти от Организацията по прехраната и земеделието отбелязват, че лошата реколта в Централна Америка ще доведе до обедняване на голям брой земеделски производители, които самостоятелно не могат да се оправят от ударите на стихията.

През тази година последствията от Ел Ниньо са още по-сериозни в сравнение с тези, през миналата година. Две години подред населението в района страда от засушаване.

По предварителни данни, в Централна Америка през тази година ще бъдат събрани царевица 60 процента по-малко от очакваното и бобови култури – 80%.

Организацията по прехраната и земеделието призова за мобилизиране на ресурси за осигуряване на пряка помощ на засегнатите фермери.