Митко обичаше да спортува. Кажеха ли му в училище:

– В събота ни предстои мач.

Той цяла седмица тренираше в задния двор на дома си.

Освен това проверяваше всяка част от униформата си.

Трябваше сам да се увери, че е изгладена и готова за работа.

Често спеше в униформата си в нощта преди мача.

– Трябва да съм сигурен, че ще се събудя и отида навреме, – казваше си той.

Каква детска наивност?!

Очакването е основен компонент и на духовната зрялост. То е свързано с най-дълбоките чувства на любов в нашите сърца.

Помислете си само, ако Митко не обичаше да спортува, щеше да остави униформата под някоя купчина мръсни дрехи. Родителите му трябваше на сила да го измъкват от леглото сутринта, за да отиде навреме за мача.

По същия начин, ако обичаме Исус, ние с радост ще се включим да служим в Неговото име.

Ако обичаме нашия Господ и най-голямото ни желание е да го почетем с благодарни сърца, ние ще „останем облечени за действие“, очаквайки нетърпеливо, търсейки начини да го почетем чрез нашите думи и дела.

Животът ни е изпълнен с безброй възможности да служим на Господ Исус. Това, което се изисква от нас, е да бъдем будни и внимателни към всеки подобен случай.

Когато сме погълнати от собствените си желания или грижи, които ни притискат в живота, тези възможности са пред очите ни, но ние не ги виждаме.

Трябва да се научим да се изпразваме от нездравословната загриженост за себе си.

Нека да открием свободата и радостта, които се намират в живота на активното, будното и внимателно служене на другите в името на Христос.

Огнян Петров в по-голямата си част от живота имаше проблеми със сърцето. Това ограничаваше някои от движенията му.

Например, той трудно изкачваше стълбите до апартамента си. Чувстваше се слаб и немощен.

Един ден доктора му предложи:

– Да ви направим трансплантация …

Огнян го изгледа изненадано, а лекарят се усмихна насърчително:

– Ще имате ново сърце. Ще станете по-силен.

– Дали ще излезе нещо от това? – попита плахо Огнян.

– Разбира се, – разтвори широко ръце лекарят.

Операцията мина успешно. Възстановяването след нея, бе леко премеждие за Огнян.

И един ден трябваше да изкачи така познатите стълби, които много го измъчваха преди.

– Не мога да се изкача по тези стълби. Чувствам се много слаб.

Съпругата му Йовка, която го придружаваше възкликна:

– Но ти имаш ново сърце! Нима така леко отхвърляш работата на хирурга?

Огнян се засмя и пое уверено нагоре по стълбите.

Същото е и за нас, относно ходенето ни с Христос.

Ние имаме ново сърце.

Не сме същите и можем да правим това, което не сме могли преди.А именно да обичаме, да прощаваме, да живеем по нов начин.

Пробвайте новото си сърце, но не забравяйте, че ще действате не с вашата сила, а с Неговата.

Симо бе омърлушен. Личеше си, че нещо го гнетеше.

– Купих си специална тенис ракета, топка, екип, обувки, шапка и всичко, което е необходимо – сподели Симо. – Мислех си, че съм добре екипиран и ще побеждавам непрестанно, но след първите няколко удара на топката, разбрах, че освен екип се изискват определени умения, които не се придобиват с магическата пръчка.

– Ха-ха-ха, – засмя се Тони, – победата в тениса не се присъжда за отличен външен вид. Тя се определя от въздействието ти в играта.

В разговора на двамата приятели се намеси дядото на Симо:

– Ето ви и друг пример, църквата може да е известна със своите сгради, имущество и програми. Външно изглежда чудесно, но ако тя не разпространява Евангелието, не прави ученици и не служи на нуждите на общността, тогава представлява един добре изглеждаш провал.

– Е, дядо, – сбърчи нос Симо, – ти все за църквата, Христос, вярата, спасението и …., друго не знаеш ли?

Старецът невъзмутимо продължи:

– Симо, ако църквата иска да влияе на обществото, първо трябва да осъзнаем, че сме част от едно установено царство, в което Бог определя правилата.

Симо само въздъхна, а дядо му продължи:

– Едно от правилата е да бъдем обединени отвъд расови, икономически, културни и политически граници. Само когато църквата приеме разнообразието, ние ще бъдем онова пристанище, което Бог е създал да бъдем. Тогава църквата ще въздейства в света на изгубените хора.

Симо размаха ръце, все едно гонеше досадна муха и каза на Тони:

– Хайде да вървим, той все такива ги приказва – и погледна осъдително дядо си.

– Чакай, – извика Тони, – той може би казва истината.

– Оставам ви, – Симо възмутен им обърна гръб. – Съвещавайте се там с вашите …

Тони със съжаление погледна приятеля си и се насочи към стареца, за да уточни някои неясни неща по повдигнатия въпрос.

Петко въздъхна тежко:

– Живота се променя ден след ден.

Поля добави:

– Променят се взаимоотношенията ни, работата, дори нещо вътре в нас търпи промяна.

Лъчезар се усмихна:

– Няма нищо лошо в промяната, докато живеем Божията цел за нас.

Людмила възкликна:

– Животът е изпълнен с творчество. За това бъдете креативни, докато търсите целта на живота си.

– За какво точно говориш? – попита Петко.

– Докато чакаш Господа да ти покаже целта на животът ти, прави това, за което гориш.

Трифон се обади:

– Още повече, прави нещо, което не си правил преди. Помоли Бог да направи ново нещо в теб, така че да не си заседнал на едно и също място завинаги. Целта ти е нещо повече от това, което те кара да се чувстваш удобно.

– Така е, – съгласи се Лъчезар. – Трябва да излезеш от комфорта си. Нека радостта и Божията любов станат част от живота ти. Отдели си време да се фокусираш да помагаш на другите.

– Каквото и да правиш, не се опитвай да повтаряш нечия чужда цел за живота, – плесна с ръце Поля. – Слушай Божия глас и Му позволи да те води и насочва в твоята цел.

Пламен четеше думите на света Тереза Авилска:

–“Христос няма тяло, освен твоето, нито ръце, нито крака на земята, освен твоите,
твои са очите, през които Той гледа със състрадание на този свят.
Твои са краката, с които ходи, за да върши добро, твои са ръцете, с които благославя целия свят“.

Тези думи оказаха силно влияния върху него и той се замисли:

– Не мога да направя всичко, но трябва да правя каквото мога, за да накарам хората да дойдат в Божия дом.

Баща му бе казал:
– Истината за това кои сме се крие в това как живеем всеки ден. Ако искаш да повлияеш на другите, бъди жив пример за принципите, идеалите и вярата, които защитаваш особено, когато си под натиск, възникват предизвикателства или когато животът стоварва върху теб трудност след трудност.

– Така е, – съгласи се Пламен. – Тези около мен, гледат и забелязват как реагирам на най-тежките моменти в живота. Наблюдават ме как се отнасям към другите. Оценяват искреността ми според това дали се съобразяваш със собствените си твърдения, когато дойдат трудни времена.

Пламен наклони глава и се запита:

– Това означава ли само привидно да съм позитивен? Не, не може да бъде!

И отговорът дойде :

– Вместо да се отчайваш, потърси Бога и остави Той да те води.

Най-накрая Пламен осъзна:

– Аз съм част от Божия план и Господ има решение за всяка ситуация изпречила се пред „несъвършеното Му дете“.