Chlamydomonas nivalis са сладководни водорасли, растящи в полярните райони. Те имат розов оттенък. Изследователите предполагат, че поради своя цвят, областите, покрити с водорасли, поглъщат повече топлина, отколкото тези с обикновения бял сняг.

Отделяйки за експеримента няколко покрити с водорасли области, изследователите започнали да поливат едната от тях с вода, за другата използвали тор, а част от територията била очистена от водорасли.

Благодарение на тора водораслите пораснали четири пъти повече, благодарение на водата – половин пъти.

В продължение на 100 дни учените измервали скоростта на топене на ледената кора, на която се увеличавали водораслите. Оказало се, че колкото повече нараствали водораслите, толкова леда се топял по-бързо. Освен това растенията се захранвали от разтопилия се лед.

Според изчисленията на екипа, водораслите в Аляска ускоряват топенето средно с 17%. Изследователите смятат, че този ефект може да се прояви и в други ледници.

В Дубай, столицата на Обединените Арабски Емирства за първи път бил открит автоматизиран полицейски участък.

Новата полицейска служба ще работи 24 часа в денонощието. Списъкът на възможностите му включва 60 типа услуги.  Освен това той може да получава заявления от посетители за всяко престъпление.

В такъв район хората ще имат възможността да се свържат с полицейския служител чрез електронна мрежа или чрез видеовръзка.

Градските власти планират в бъдеще да оборудват целия град с подобни сайтове. Автоматизираната станция ще премахне част от полицейски задължения, както и ще наруши установеното предупреждение към населението против обръщане към полицията.

По-рано по улиците на Дубай е патрулирал полицейски робот. На него били възложени функциите на стандартен служител на правоохранителните органи.

Рейнджърите от Кения оглеждащи територията на резервата в североизточната част на страната, успели да видят и заснемат редки бели жирафи.

Необичайната окраска на животните се дължи на генетична мутация.

При тях се наблюдава лейцизъм, който се различава от албинизма по това, че това явление води до частична загуба на пигментацията на кожата.

За първи път съществуването на бели жирафи станало известно през януари 2016 г., когато се ги видели в Танзания. До момента такива животни са виждали там и в Кения.

В Израел децата посещават специален курс по кибербезопасност.

Причината за въвеждането на тези уроци е голямата кибернетична зависимост на децата, за която не само родителите, но и лекарите започнаха да говорят.

На уроците по теория и практика учениците учат, как да се държат в социалните мрежи, как правилно да реагират и отговарят на коментарии.

Също така, по-голямата част от предмета е посветена на зависимостта от компютърните игри и как да се справят с нея.

Денят бе хубав, предразполагащ за екскурзия в планината. И Захари не се поколеба. Нарами раницата и тръгна.

Беше изминал почти половината от маршрута, който си бе набелязал, когато забеляза черно петно на дъното на едно дере.

– Какво ли е това? – учуди се Захари и се насочи натам.

Когато приближи по-наблизо бе потресен. Там умираше нещо наподобяващо на куче…

Захари приближи животното.

– Навярно го е изоставил бившия му стопанин, – недоволно констатира Захари.

Кучето имаше счупен крак, беше изтощено, а живота му висеше на косъм.

– Ще го взема със себе си, – реши веднага Захари.

Без много да му мисли, внимателно взе кучето и тръгна обратно към града. Той разбираше кучето, защото знаеше какво е да си сам, отритнат и отхвърлен.

Когато беше малък в училище издевателстваха над него, родителите му го зарязаха и Захари се чувстваше напълно ненужен, както кучето, което бе намерил. Той почувства невидима връзка с това немощно създание.

Няколко часа по-късно двамата бяха при ветеринара.

– Силно изтощение, – каза лекарят, – нужни са много грижи.

– Ще се погрижа за него, – каза твърдо Захари.

Кучето бе кръстено Боб. Въпреки, че физически взе да се оправя, Боб не желаеше да контактува с никого.

– Приятел, – казваше му Захари, – сигурно си имал много тежки дни. За това и ти като мен не искаш да се довериш на никого, но аз много те харесвам…

Любовта на Захари към кучето, помогна на животното отново да се доверява на хората. Дори позволяваше да го прегърнат.

Един ден Захари разказваше на част от съседите си.

– Той седеше там, като едно черно петно. Беше се приготвил да умира. Навярно се е чувствал излишен и ненужен, но сега е толкова любвеобилен.

– Намерил си си добър другар, – усмихна му се леля Недка.

– Знаете ли благодарение на всичко, което преживяхме с Бобчо, нещо се прекърши в мен. Простих на всички от миналото, които са ме нагрубявали, обиждали и изолирали.

– Да, наистина си се променил много, – забеляза баба Рада, – когато те срещна така усмихнат, колкото и тъжно да ми е и аз започвам да се усмихвам и ми олеква.

– От Бобчо прелива толкова нежност и любов, – каза Захари, – че съм готов да обичам всички хора и животни.

Как ли би се развил животът на този млад мъж, ако тогава не бе намерил това умиращо куче и не му бе помогнал да оцелее?!

Бъдете добри! Добротата и любовта променят и хората и животните!