Томският инженер изследовател Тимур Мускунов е създал „електронен нос“.

Уникален газов анализатор е в състояние да направи оценка на качеството на храната, козметиката и медицински продукти, диагностицира заболявания на човека по издишаните газове, дори идентифицира опасни взривни вещества и наркотици.

Устройството анализира газовата сместа с помощта на полупроводников сензор.

Миризмата се определя от комбинация на съществуващите газове в атмосферата. Проводимостта на полупроводниковия сензор се изменя при отлагане на молекули на газа от атмосферата. Това позволява да се определи тяхното присъствие.

Направеният сензор реагира на едни газове, а на други не.

С „електронен нос“, учените са се опитали да се определи свежестта на плодове и зеленчуци, които отделят сероводород, амоняк и други газове. Колкото повече са вече на края на годността си, толкова повече такива газове те отделят.

Една част от експерименталните ябълки учените поставили в хладилник, а друга оставили в стаята.

След 12 часа „електроният нос“ установил, че плодовете оставени в стаята отделят от очакваните газовете много повече, отколкото тези в хладилника.

За сега устройството все още се тества, но скоро ще бъде произвеждано и пуснато на пазара.

Родината на тиквичките е Мексико, но индианците ядели само семената им.

В Европа като декоративно растение тиквичката е известна от XVI век. През ХVIII век италианците първите започнали да използват недозрели тиквички в храната си.

Тиквичките съдържат много калий, желязо, витамини С, РР, както и някои витамини от група B.

В Северна Америка, Германия и Италия това растение се нарича тиквичка, а в скандинавските страни – скуош.

В Египет от тиквички, домати, лук и чесън се прави специален сос.

Най-дългата тиквичка е отгледана от Гардиал Канвал Сингх през 2005 г. Дължината на тиквички е била 2,39 м.

Когато няколко жители на Граубюнден се готвели да емигрират, дали на Песталоци няколко талера за децата от детския дом. Но той не им позволил веднага да си тръгнат, а повикал децата и им казал:

– Деца, тези хора напускат родината си. Утре може би те няма да знаят къде да намерят подслон и храна и въпреки, че те са нуждаещи се, ви дават този дар. Идете и им благодарете.

Вълнението на децата предизвикало у тези хора силно ридание.

Когато Хари е възстанови, един негов познат му подари малко женско лъвче. Той го отгледа като свое дете. Кръсти го Леонтия.

Когато лъвчето порасна, стана  малко своенравно.

Един ден Хари прояви небрежност и Леонтия се измъкна от клетката.

– Стой мирна, за да те прибера, – извика Хари.

Но тя започна да влачи корема си по земята. Беше безмълвна, готова да скочи. Очите ѝ горяха.

Хари разбра, че сега не ѝ беше баща, а храна за нея.

„Дойде последния ми час, – помисли си той“.

Синът на Хари, Ангел се появи в двора. Той разбра в какво опасно положение се намира баща му.

– Леонтия насам, – извика Ангел. – При мен!

В мига, когато животното отклони поглед, Хари започна да отстъпва бавно назад.

– Погледни насам, Леонтия! – започна да вика Ангел.

Лъвицата погледна русолявият младеж, облечен в пъстри дрехи и се стъписа. Тя започна да отстъпва назад, направи една крачка, после още една…..

Изведнъж Леонтия отново притисна корема си до земята, изгубвайки интерес си към Хари, започна да дебне Ангел

Хари бе целият потен, но продължи назад, от където щеше да потърси помощ.

Ангел бе изтръпнал, но говореше нежно на лъвицата:

– Ти си добро момиче. Не прави глупоти …

Леонтия се вслуша в гласа му, но отвори паст и нададе рев. Ангел стоеше неподвижен, а устните му мълвяха беззвучна молитва:

– Господи, влей кротост в животинското ѝ сърце…

Хари се беше отдалечил вече на безопасно място. Той намери двама мъже и им каза:

– Вземете голямата мрежа и елате. Бъдете внимателни!

Тримата започнаха да се промъкват безшумно към двора.

Лъвицата стоеше на едно място. Колебаеше се, а ушите ѝ леко потрепваха. Ангел виждаше, как лигите ѝ се стичаха по зъбите.

Тя се отпусна назад, малко приседна. Ангел усещаше дъха ѝ. Леонтия се готвеше за скок. Мускулите ѝ потръпнаха.

Лъвицата отвори челюсти и скочи ….., но тялото ѝ се завъртя във въздуха, когато един куршум се заби в ребрата ѝ. Леонтия се търкулна и се удари в оградата. Тя изрева. Нов куршум се заби в хълбока ѝ.

Животното продължи да е търкаля по земята и да скимти. Тогава мъжете хвърлиха мрежата върху нея.

Хари пристъпи спокойно към животното и преряза гърлото му.

Леонтия изрева, закашля се, от устата ѝ потече кръв. С последни сили нанесе удар върху един от мъжете, одра лицето му и застина.

Мъжете скупчили се край нея, въздъхнаха облекчено.

Перуанската кухня има повече от 500 ястия и е включена в Книгата на рекордите Гинес.

Освен обичайните и годни за консумация храни в кухнята на страната може да изпробвате напитка от жива жаба.

Жабата се смила с блендер заедно с другите съставки като мед, сок от алое, корен от мак и бобена супа. Получената смес е неповторима по рода си, но е полезна.

Националната напитка, която употребяват всеки ден там, също не се радва на добри съставки – лимон, захарна вода, яйчен белтък, а за останалата част бих си премълчала, за да се избегнат нещастни инциденти 🙂 .